От 21-ви до 28-ми октомври бях част от едно невероятно мероприятие, което ме промени. Обучение за млади хора с увреждания да станат бъдещи лидери на движението на независим живот. Иска ми да споделя с вас, както впечатленията си, така и онова, което научих.
Първият ден беше с цел да се опознаем. Бяхме 14 участници от 10 страни. Беше интересно да се запозная с толкова много различни хора от различни страни. Още тогава ми направи впечатление приятелското отношение на всички. Лекторите ни – много усмихнати хора, винаги готови да помогнат и да отговорят на въпросите на участниците. Отначало бях, откровено казано, притеснена. Навлизайки в атмосферата обаче открих, че притесненията ми са абсолютно безпочвени. Всички бяха много приятелски настроени.
Начинът на работа ми направи най-силно впечатление. Програмата беше натоварена и на пръв поглед изглеждаше непоносима, много сесии и работа, а твърде малко време. Оказа се, че нещата не са толкова трудни, бяха поднесени по интересен и дори забавен начин, което правеше нещата значително по-лесни. В процеса на работа имахме възможността да се опознаем. Работехме на малки групи, в които всеки имаше възможност за изява и контакт с останалите. Освен това в атмосферата имаше нещо, което предразполагаше липсата на бариери. Открито споделихме страховете, надеждите и опита си.
Вторият ден беше посветен на Независимия живот и Европейската мрежа. Това, което ми направи впечатление, бяха хората, които са поставили основите на движението за независим живот. За първи път се запознах с историята на тези хора. Чувала съм част от тези истории, но явно не съм осъзнавала какво означават реално те. Осъзнах какво означава всеки от нас да бъде независим и каква е ролята на личната помощ за тази независимост. Много пъти различни хора са ми обяснявали и до голяма степен съм разбирала, но едно е да разбереш, съвсем друго да осъзнаеш нещо. Около темата за ЛП, като такава, беше коментиран и въпросът за асистентите. Какви хора трябва да бъдат, какви качества да притежават. Изводът беше, че това трябва да се приема като професия, а хората, практикуващи я, да притежават солиден набор от качества.
Третият ден беше посветен на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Плана за действие в сферата на уврежданията на Съвета на Европа. Планът беше представен от хора, работещи в Съвета на Европа. Това, което може би не би трябвало да ме учудва, но ми направи впечатление, е връзката между двата документа и конвенцията за правата на човека на ООН. В процеса на работа се запознахме по-детайлно с конвенциите, защото една от задачи в работна група беше да пречупим съдържанието на части от тях през собствената си призма и мислите ни за бъдещето.
Всичко казано и направено до тук беше само с цел ние, участниците, да бъдем подготвени за сериозната работа, която трябваше да свършим, за да завършим това обучение и то да не остане само един прекрасен спомен. Четвъртъкът беше определен за нещо много важно: „Как да покажем какво искаме?” и „Как да защитаваме интересите си?” Основните ни теми бяха изграждането и изпращането на правилните съобщения по правилния начин и до точната аудитория. За всяка кампания трябват лидери. Това беше и причината една от задачите за деня да бъде да си отговорим на въпроса: „Какви качества трябва да притежава един лидер?”. За целта много полезни бяха животните. На няколко места в залата на листа бяха нарисувани различни животни. Всяко от тях се свързваше с определени човешки качества, а всеки от нас трябваше да си избере животно според преценката за себе си. След самоопределянето трябваше да допълним списъка с качествата, които според всеки от нас трябва да притежава подобен тип лидер.
Най-важната работа за деня беше подготовката за посещението на групата в Съвета на Европа и срещите, които щяха да се проведат там. Основната задача беше да напишем препоръки за това какво според нас трябва да се направи, за да се подобри ситуацията. Разбира се освен да ги изработим, трябваше и да ги представим на хората, които ни уважиха с присъствието си. За целта всяка група следваше да прояви креативност. Всяка група работеше в един от аспектите. Препоръките се отнасят до:
Промяна на нагласите на обществото към хората с увреждания
Образование
Преход образование- работа
Деинституционализация и независим живот
Ще се опитам да преведа препоръките и ще ги кача допълнително
Петъкът беше големият ден: посещението ни в Съвета на Европа. Там групата ни имаше три срещи – с членове на интергрупата, с други евродепутати и с човек, работещ в офиса на комисаря по човешките права. За жалост само няколко евродепутати се отзоваха на поканите, изпратени от участниците, но беше обяснимо, тъй като пленарната седмица на евро-парламента приключваше, а същият ден имало някакво важно гласуване. Оказа се, че единственият евро-депутат, който взе думата по повод препоръките, като изключим заместник председателя на интергрупата беше господин Андрей Ковачев. Факт, към който откровено казано изпитвам смесени чувства. От една страна се , радвам, че изобщо бе един от малкото дошли, но от друга направо стана за смях пред чужденците с коментарите. Знам, че звучи крайно, но след това цял ден се наложи българската група да търпи неприятни коментари заради това.
Най-ценна за мен беше срещата с господина, работещ в офиса на комисаря по човешките права. Презентацията му беше полезна и интересна. Той представи препоръките на комисаря по човешките права. Те са обвързани пряко с Конвенцията и се отнасят да всички 47 страни, членки на Съвета на Европа. За жалост обаче имат чисто доброволен характер. Посещавайки една страна комисарят препоръчва определени мерки, но няма правомощията да задължи управляващите да направят каквото и да било. Единственият начин нещата да бъдат променени насила са делата в Съда по човешките права в Страсбург.
В последният ден основната ни цел беше да помислим за това какво ще правим от там нататък. Как ще участваме самите ние в борбата със системата, за да постигнем целите си. Планът беше в края да се създаде младежка мрежа, по подобие на Европейската мрежа за независим живот. В крайна сметка това не се осъществи, но всички си обещахме да поддържаме връзка и да обменяме опит. Вечерта беше предвидена за раздаването на сертификатите и партито. Тогава осъзнах, че за тази една седмица толкова съм се сближила с тези хора, че те ще ми липсват. Взимайки си довиждане с всеки един от тях, на няколко пъти емоциите вземаха връх и бях на косъм от разплакване.
Радвам се, че бях част от това невероятно изживяване. Ще запазя страхотни спомени за случилото се и за хората, които участваха в това събитие. Научих много не само от всичко преподадено, а и за самата себе си.