И Один Фрост, и Джордан Гранбъри получили ниска степен на оцеляване, когато се родили с увреждане на мозъка. Двамата най-добри приятели, които имат специални нужди, израстват рамо до рамо в Тайлър, Тексас. Някои лекари смятали, че няма да живеят много дълго – но те ги опровергават. По-рано този месец двамата 18-годишни младежи получиха заедно своите дипломи за средно образование.

Двамата се запознават в Центъра за изключителни програми на Wayne D. Boshears, когато са само на 3 години. Родителите им все още имат снимка на тях, седнали заедно през първата седмица на училище.

“Първият им учебен ден бяха настанени в една класна стая”, разказа Тим Фрост, бащата на Один, пред CBS News в сряда. “Те имаха тази непосредствена връзка. Нито един от тях не можеше да говори, но винаги бяха заедно.”

Тим разказа, че когато съпругата му била бременна със сина им, тя е получила прееклампсия и лекарите трябвало да предизвикат раждане. “Това беше наистина тежко раждане”, каза той. “Когато [Один] излезе, той едва-едва дишаше.”

Тим продължава разказа си –Один не е получил достатъчно кислород до мозъка, което причинило щети. “Прекарахме следващите три години, ходейки при различни лекари, различни специалисти … тогава казаха, че вероятността детето да оживее е само 2%“.

Лекарите на Один смятали, че ако оцелее, ще бъде в онова, което Тим нарича “вегетативно състояние”. По същия начин, Джордан не получил достатъчно кислород при раждането, което също причинява мозъчно увреждане. Тим казва, че на майката на Джордан, Дона, е споделила, че синът й може да не успее да навърши 7 години.

Родителите се срещнали в училището на синовете си и оттогава остават близки.

След като получава терапия, Один започна да ходи с ортези на краката. Не след дълго той изненадва родителите си, като става от леглото и се разхожда из къщата. “Разплакахме се, защото лекарите казвах, че той никога няма да прави това”, казва Тим.

Один става все по-силен при ходенето, но приятелят му Джордан все още не е достигнал този крайъгълен камък.

“Когато синът ми започна да ходи, а Джордан не го направеше, те все още имаха тази връзка. Синът ми се опитваше да се изправи и да бута инвалидната количка на Джордан и да стои до него по всяко време и някак си го защитаваше”, разказва Тим.

“Те имаха готина малка невербална комуникация”, споделя бащата и добавя, че момчетата са свързани, като пускат музика в училище.

Невинаги са били в един клас в училище, но момчетата никога не спират да се виждат. Дона, която е фризьорка, подстригва косата на Один още от малък, тъй като има опит с подстригването на децата със специални нужди. “Това се превърна в ритуал, който правехме веднъж месечно. Всички се подстригвахме тогава”, каза Тим.

След 15 години приятелство идва време за завършване на гимназия. И родителите на Один и Джордан се страхуват за присъствието си поради пандемията на коронавирус. Въпреки това, след като вижда, че церемонията ще бъде малка и че училището предприема предпазни мерки, Тим решава, че трябва да отидат.

“Това е нещо, което се случва веднъж в живота. Нека ги оставим да вървят по сцената”, казва той и добавя, че щом Дона чула, че Один ще присъства, тя решава, че и синът й трябва да е там.

На 16 юли и двете момчета присъстват на церемонията по дипломирането и преминават по сцената, за да получат дипломите си – завършване на гимназия и опровержение на коефициентите. “Това е нещо, което мислихме, че никога няма да се случи. Не мислехме, че той ще живее …, вижте го сега – той върви по сцената и се дипломира!”, казва Тим.

“За мен това беше нещо сюрреалистично”, казва бащата и добавя, че той никога не се е дипломирал, така че, когато го попитали дали иска да премине по сцената със сина си, той се възползвал от възможността. Мъжът споделя, че Один стискал ръката му, докато вървели. – „Можех да почувствам вълнението в него“ – разказва Тим.

Один и Джордан си направили снимка заедно на церемонията по дипломирането – и тя сякаш неслучайно изглежда като снимката, от времето, когато се срещнали за първи път. След като публикувал снимките един до друг на Reddit, Тим получава масова подкрепа от непознати.

След епичния ден на дипломирането, семействата имат малък празник и родителите отварят бутилка шампанско, за да отпразнуват постиженията на синовете си.

Кейтлин О’Кейн

Превод – Нина Жишева