Вчера, след като прочетох отговора на парламентарен въпрос, даден от госпожа Сачева относно Закона за личната помощ и Закона са социалните услуги, докато четях за милионите раздадени пари за лична помощ, се сетих за нещо друго. Отново обект на социалната политика за МТСП – мина ми през ума за Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност, която стартира през 2019 година. Тя също раздава милиони за осигуряване на достъпност и мобилност на хората с увреждания в България и от 12-ти февруари вече може отново да се кандидатства.. Ще повторя – милиони! Знам, веднага ще ме апострофирате „Е! Ти какво искаш?! Милиарди ли? Милиони раздават хората, ти кусури намираш!“ Така е, много пара е това. Но…!

Но, след като ми присветна тази мисъл в главата, реших да се поразтърся малко и открих ето този репортаж на bTV от 6-ти януари тази година – https://btvnovinite.bg/bulgaria/domat-veche-ne-kato-zatvor-sgradi-i-zhilishta-adaptirani-za-hora-s-uvrezhdanija.html?fbclid=IwAR0uo0hLfkOFsp9zS5S8VRea_QT70UYTCbMLLetx9vylWBr51HApRWJ_oig. Как само звучи – Домът вече не е като затвор!“ Еххх, най-накрая!“ – си казва човек и чак му се иска да си запее. Е, да, ама не! Преди няколко години един прекрасен млад човек написа материал за блога на ЦНЖ с мото крилатата фраза на Виктор Черномирдин „Хотели как лучше, получилось как всегда!“ Надявам се Вени да ми прости, че взаимствам мотото му, но нещата и сега са си все същите – уж по-лучше, ама си е както всегда. Не бързайте отново да ме съдите, читатели прекрасни! Ако сте решили да гледате видеото с репортажа, изгледайте го докрая. Порадвайте се заедно с мен на прекрасните съседи на Анна Николова, които с добрите си сърца са се обединили, за да помогнат на чаровницата да получи платформа до апартамента й; усмихнете се заедно с нея на факта, че вече съпругът й няма да я мъкне на ръце като багаж нагоре и надолу по десетината стъпала на входа. И до тук! Защото веднага след това идва прекършената радост на Венцислав. Мъжът също е получил финансиране на проект за платформа. Проектирана е, закупена е и е монтирана на стълбището във входа му. И тя е не само за него, както се разбира от репортажа – „в помощ на няколко души, които са с увреждания“. И какво идва след това? Венцислав стига до външната страна на входната врата, возен на платформа и остава там! Пред него се оказват още три стъпала, за които явно финансирането не е стигнало или проектчето за тях не е било готово, или нещата са „ама, моля ви се не издребнявайте! Петдесетина хиляди лева сме отпуснали за такава сложна техника като стълбищна платформа, вие сега издребнявате за някакви си три стъпала! Хайде, холан! Засрамете се, бе хора! Все ви е недостатъчно!“ Амииии, дами и господа от МТСП, които създадохте тази програма и одобрявате проектите, попитайте Венцислав, който със сигурност ви е много благодарен, дали една платформа му стига, след като след нея го чакат едни три стъпала, непревзимаеми като Еверест.

И не! Не ми казвайте „Голяма работа, три стъпала!“ Не ми обяснявайте за частичната достъпност, защото такова нещо няма! Защото точно тези три стъпала разкриват разпиляването на няколко десетки хиляди лева, тъй като съоръжението не върши никаква работа на човека с увреждане! Ако преди синът на Венцислав е трябвало да го мъкне по стълбите, сега отново ще му е необходим, за да му помага и за трите стъпала пред входа. Достъпността или я има или я няма!

Та, въпросите ми са много, но аз ще задам само един-два, като много се съмнявам, че ще ми отговори някой. След като за одобрени 39 проекта за достъпна жилищна среда сте отпуснали 2 милиона лева, средно по малко над 51 000 лева на проект, колко не ви достигнаха за подходяща рампа за трите стъпала пред входа на Венцислав? Докога в България нещата ще стоят като както го е казал Черномирдин? Друго освен неработещи политики, частична достъпност, разхищаване на едни пари, от които десетки хиляди хора с уреждания имат огромна нужда и без тях живеят в затвори и умират в самота и неглижиране, друго знаете ли, дами и господа министри и зам.-министри от МТСП? Някога ще направите ли нещо полезно, смислено, европейско за българите с увреждания? Кога ще проумеете, че и хората с увреждания са хора и граждани и имат своите права, както всички останали и НИКОЙ няма право да ги потъпква? Какво трябва да направим, за да спрете да ни третирате като втора ръка изхабени вещи, но един от основните ви източници на средства? Променете я поне тази Национална програма, бе хора! Направете я добра, работеща, по-лучша! Ако не ви идва на ум как, питайте ни, ние знаем. Често сме изненадвали хора с факта, че сме интелигентни.

Очаквайте скоро и продължение по темата! Ще проверим колко и как са изразходвани парите за всяка изградена платформа или асансьор и колко реално струва изграждането им.

Нина Жишева