Епосите ни ни учат да дискриминираме хората с увреждания, като ги изобразяваме отрицателно и ни казва, че тяхното състояние е породено от грехове, извършени в минали животи.

Казано е, че човек може да намери всеки аспект от живота в Махабхарата и, ако човек не открие какво има там, тогава има малък шанс някой да го намери другаде. Но макар че е вярно, че Махабхарата съдържа елементи на философия, живот, война, интелект, страст, ревност и предателство, един елемент не се обсъжда, както би трябвало да бъде – уврежданията. Характерът, свързан с тях, е Дритаращра, който е негативно изобразен в текста. Всъщност мнозина смятат, че той е виновен за епичната битка между братовчедите Пандавас и Кауравас, защото категорично настоява, че неговият син, Дуриодхана, ще бъде цар след него, вместо по-достойните Юдхистира.

Тъй като много малко хора в Индия всъщност са чели Махабхарата, не познават Дритаращра, преди да стане цар – аспект, който предпазливо е бил скрит. И Дритаращра и неговият брат Панду са имали много сърдечна връзка. Панду, като по-малък брат, се отнасял към Дритаращра с много високо уважение. Дритаращра имал същото отношение към него.

И двамата били ученици на великия Бхишма, чичо им, който се грижел за управлението на царството, тъй като по това време не е имало цар на трона. Самият Бхишма не можел да заеме трона заради обет, който бил направил по-рано в живота си. Тъй като Дритаращра бил по-възрастен, той бил обучен да бъде цар, докато по-малкият брат, Панду, бил обучен като воин и водел армията и станал сенапати. Бхишма обучавал братята така, че да може царството бъде оставено в сигурни ръце.

Идеята на Бхишма била мъдра, защото Дритаращра бил с увредено зрение от раждането си и по тази причина не можел да води успешни войни. Той бил обучен в администрацията, управлението, взимането на решения, осигуряването на справедливост – всички важни аспекти на това да бъдеш цар, докато изкуството на войната бил оставен на Панду, който изпълнява волята на своя по-голям брат. Като екип те биха могли да постигнат чудеса.

Но когато Дритаращра трябало да бъде коронясан, Видур, неговият млад премиер, който също бил обучен от Бхишма, възразил срещу това Дритаращра да стане цар. Как може слепец да седне на царския трон, питал той. Как може царството да бъде велика империя, ако царят е сляп? Как ще се вземат важни решения на бойното поле, ако царят седи на сигурно място в столицата?

Никой не можал да отговори на въпросите на Видур, защото един крал с увреждане бил прецедент. В резултат на това Дритаращра трябвало да се оттегли; неговото увреждане било прието като негова неспособност. Отричането на правото му да заеме трона, се превърнало в повратна точка за Дритаращра и го превърнало в човека, който станал по-късно.

След кратък период от време, обаче, Дритаращра все пак станал цар, защото Панду напуснал трона и в крайна сметка умрял. Дритаращра станал владетел само по принуда. Ако бил възкачен на трона още първия път, той не би осъзнал своята „инвалидност“.  Сега той бил „опетненият“,  „отхвърленият“ и много добре знаел това. Сега въпросът бил, докато Дритаращра е на трона, империята Каурава лишена ли е от мощ? Администрацията ще бъде ли бедна, хората ще бъдат ли нещастни, няма ли да има правосъдие? Отговорът бил не, защото Дритаращра имал около себе си хора като Бхишма, заедно с Видур, който се грижел за тънкостите на управлението.

Всички грешки започнали да се проявяват по-късно, когато се родил синът му Дуриодхана. Дритаращра искал той да стане цар след него, въпреки че Дуриодхана не бил достоен. Кралят искал да “поправи” несправедливостта, извършена към него по-рано. Искал да се увери, че синът му няма да бъде “опетненият” като него и затова синът му станал цар, вярвайки, че тронът е право на първородния син.

Никой не се ражда лош, но обществото “създава” или “разваля” индивида. Нашето общество вижда само, че лошият човек се е превърнал в Дритаращра, но не забелязва онова, което го е направило такъв. Тъй като той е бил с увреждане, хората, които исторически са дискриминирали увредените хора, са били допълнително насърчавани да оправдават своето отношение към тях.

Човек може да се попита какво е трябвало да направи митологията в този контекст. Индийското общество е дълбоко повлияно от митологията и нейните герои. Дори и неграмотните знаят тези истории. Влиянието на индийската митология е такова, че хората се идентифицират с героите и внушават ценности, изведени от тях в техния собствен живот. Изображението и характеризирането на хората с увреждания в индийската митология е изключително негативно и хората са използвали историите, за да оправдаят дискриминационното си отношение към увреденте хора..

Случаят на Дритаращра не е единственият, в който човек с увреждания е изобразен в лоша светлина. Ако погледнем Рамаяна, образът на Мантхара също е демонизиран в голяма степен. Всъщност тя е обвинявана, че изпраща Рама в изгнание за 14 години. Мантхара е била прислужница на кралицата Кайкей и се е смятало, че е убедила кралицата да поиска от Дашаратха да й даде привилегиите, които й била обещала отдавна. Под влиянието на Мантхара Кайкейй моли царя да направи сина си Бхарат, следващия крал на Айодхая, вместо Рама. Някои народни предания обаче посочват как Мантхара не спечелва нищо, като изпратила Рама в изгнание. Вместо това тя преминава през тежката обществена оценка, която свързва характера й с физическото  й увреждане, заради което тя не можела да стои права.

Като цяло текстовете в индийската митология представят хората с увреждания или като мощни, хитри и зли герои или като просяци в състояние на крайна болка и бедност. Също така, увреждането и подигравките с него биват оправдавани в името на греховете, пренесени от предишни прераждания. Рядко може да срещнем изображения на хора с увреждания в положителна светлина. Един такъв герой е Аштавакра, който е бил физически увреден от раждането си. Роден в семейство на брамин, Аштавакра усвоил Ведите и другите свещени писания от ранна възраст. Той бил подиграван от интелектуалците в двора на крал Янака заради увреждането му и най-вече, когато отишъл да участва в шастрат (философски дебат).

В крайна сметка Аштавакра победил подигравателите си и спечелил много похвали от всички. Но тази история от Чандогия Упасишад създава опасен прецедент, ако се разгледа внимателно. Подтекстът е, че ако сте интелектуално силен, вашето физическо увреждане няма значение. Изглежда сякаш човек с увреждания трябва да бъде изключителен, за да получи основно уважение. Феномен, който продължава и днес.

Време е да зададем трудни въпроси, за да определим неверните послания, които тези текстове разпространяват и да ги пресъздадем в светлината на днешния ден, така че хората с уреждания да не бъдат съдени от неправилния морал на нашите митологични текстове, които осъждат хората с увреждания на изолация и пренебрежение.

Материалът е превод на авторската статия на Martand Jha