В живота се случват много невероятни, но истински неща. Някои от тях са толкова невероятни, че и вие не можете да повярвате, че са се случили.
Това е често срещано преживяване, което много ученици с увреждания имат в училище. От негативни коментари до други уникално странни събития, всички те имат едно общо нещо: те са „невероятно верни“. Това води до това, че не ни се вярва, когато разказваме тези истории на другите. Хората или не ни вярват, или го омаловажават, сякаш не е голяма работа.
Имам много „невероятно верни“ истории, които бих могла да разкажа, но точно сега ще разкажа една от многото истории, които имам. Историята за конкретна учителка – ще я наричаме г-жа X. В началото на гимназията г-жа X беше моят ресурсен учител. Отначало беше мила, но след известно време разбрах колко сурова може да бъде. Тя не изглеждаше да има проблем с посочването на недостатъците, когато учениците се мъчеха, нито с обидата на ученици както насаме, така и пред другите.
Един ден тя извика мен и един от моите връстници в нейната класна стая за удължен час за изучаване на положителните и отрицателните числа. Аз и моят връстник отидохме там. Г-жа Х реши да ни направо входно ниво и ни раздаде работни листове. Разбира се, връстникът ми завърши бързо и получи още един лист, докато аз изостанах на втората задача. Няколко минути по-късно връстникът ми завърши втория лист и все още стоях на същата задача.
След това г-жа X се опита да ми помогне без резултат, докато връстникът ми каза: „Това е толкова лесно, как не ти се получава?“
След това г-жа Х каза: „Ти очевидно ще ми бъдеш по-трудна“ и изпрати моя връстник да се върне в каса си. Аз попитах г-жа X дали би могла да ми помогне с домашните по математика, но тя ядосано каза: „Не, няма. Трябваше да си свършиш домашното снощи. Предполагам, че ще трябва да поучиш нула.” В следващия час по математика влязох със сълзи.
Дали някой като вашите родители, друг учител или друг близък и надежден човек ще повярва на тази история, ако сте я разказали? Ами ако разказвате подобни истории няколко пъти в продължение на дълъг период от време, като всяка история се влошава? Биха ли били на ваша страна или ще трябва да се борите сами? Щеше ли училището да предприеме действия или този вид поведение ще продължи, без никой да ви помогне да се излекувате?
Ако отговорите ви са предимно не, тогава разбирате колко ученици с увреждания изпитват затруднения в училище и в ежедневието. Това означава, че многократно се изстрелва нова стрела във тяхната още незараснала рана и след това другите казват, че раната ви не е реална. Надявам се, че като разказвам тези истории, ще се разпространи повече осъзнаване на въздействието на „невероятно верните“ истории и може би ще подобри живота и шансовете на децата. Надявам се също така повишената осведоменост да помогне на настоящите и бъдещите членове на общността на хората с увреждания да се излекуват правилно, вместо да страдат от множество незараснали психологически рани.
Ерин – Ерин е студентка в колеж с невербални обучителни увреждания (NLD / NVLD) и Дискалкулия, чиято житейска цел е да промени начина, по който светът гледа на хората с обучителни затруднения. Тя има силен интерес към застъпничеството за хората с увреждания, преминавайки през системата за специално образование.
Превод – Нина Жишева