снимка: мартеницаЗдравейте, приятели!

Отново ще раздавам мартеници, но този път, тъй като днес е денят, в който по традиция се закичваме с тези толкова красиви символи на пролетта и промяната, този път ще дам само една, за всичките накуп. Накуп, защото, изчитайки всичките предложения на тези организации, които напълно неоснователно и безкрайно самонадеяно претендират, че ни представляват и защитават, стигнах да извода, че проблемът е един и същ за всичките. Както казваше баба ми – плюли са си в устата.

Първо: Те напълно погрешно разбират и третират понятието социални политики. Бъркат го с медицинска грижа. Представят ни като едни изключително болни и нещастни същества, които изобщо не биха се оправили в джунглата на съвременното общество, ако не са те да ни водят за ръчичка. Но категорично и бурно отричат факта, че ни водят по грешния път. Всъщност, те изобщо не го бъркат, а най-съзнателно сменяват понятията, защото, както знаем, за болния човек се дава и мило и драго.

Второ: Всичките тези многобройни самоотвержени организации, събрали се в така наречения Национален съвет за интерграция на хората с увреждания, имат своите офиси, режийни разходи, административни разходи, за които получават щедри пари от държавния и общинските бюджети. И то без да допринасят ни на йота за качествени промени в живота на хората с увреждания. Защото с помощ от кило ориз, със седянка в клуба на инвалида, сдневни центрове интеграция не се прави, достоен живот не се постига.

Трето: Техните ръководители не пестят сили и средства, жертват от ангажираното си ежедневие, за да ходят в чести командировки из страната и чужбина. Дейност, която изисква много пари, а държавата е така добра, да не кажа глупава или безотговорна, да им ги осигурява.

Четвърто: Оказва се, според собствените им думи, че техният човешки ресурс не е достатъчно кадърен да си изработва собствени проекти. Как очакваме правото ни на достоен животда бъде защитено от хора, които ни смятат за негоден материал?! И за това добрата щедра държава също дава пари, защо тогава да се хабят, да си чешат главите и да раждат качествени и работещи проекти? Пък нали и след  това трябва да отчитат средствата! При това ТОЧНО!

Пето: Сравнявайки исканите средства по пера, става очевадно, че парите, които се търсят за дейности, реално свързани със самите хора с увреждания, са безсрамно малко в сравнение с тези за административни разходи, за командировачни, за провеждане на срещи и семинари, за чиито резултати ние можем само да гадаем, тъй като до сега реален резултат не сме и зърнали дори.

Шесто: В повечето от Предложенията аз лично съзрях и наглостта тези организации да търсят пари за услуги, които ние така и не сме усетили  да ни бъдат предоставяни  – Националния център за психологически изследвания и техния специализиран транспорт. Значи, те или лъжат най-безсрамно или си крият специализирания транспорт за … знам ли за какво! Може би да не им се счупи?

И накрая ще си позволя да обобщя. Целият този куп от срамни предложения ми породи една мисъл, която, колкото повече документи изчетох, толкова повече се затвърди. А именно – всички тези организации спекулират с увреждането, за да искат пари, които се харчат безотговорно, неправилно, прахосват се. С тези средства се злоупотребява безсрамно и по традиция. Злоупотребява с нас, с нашата съдба.

По-долу следва списък с линкове към предложенията за субсидии от държавния бюджет на всичките национално представителни организации, членки на НСИХУ. Кликайте, четете и сами си правете сметката как се харчат нашите пари и дали да продължим да го допускаме. Още повече, че след като си направих труда да сметна общата сума на исканите субсидии, получих число по-голямо от 7 милиона и половина. Е, смятате ли, приятели, че държава, която може да си позволи да разхищава милиони, е бедна, че няма пари за асистенти, за технически помощни средства, за нормална и адекватна социална политика?

Списък на предложенията за субсидии от държавния бюджет на всичките национално представителни организации: