Анита и Ейбрахам са семейни от септември 2015 г. Те вдъхновяват много хора с аутизъм и ги насърчават да знаят, че любовта и връзките са възможни. Тук Анита разказва тяхната любовна история. В следваща публикация ще представим и разказа на Ейбрахам.
- Как разбрахте, че сте влюбени?
Имах огромен бял заек и реших да купя още едно. Когато пратката дойде, зайчето остана за няколко седмици в кутията, тъй като никога не съм била добра в сглобяването на неща. Накрая разбрах, че аз така и няма да отворя кутията! Попитах Ейбрахам дали той ще бъде достатъчно добър, за да го сглоби за мен. Вече бяхме приятели. Занесох кутията в дома му и през следващата седмица той го сглоби. Отидох до тях с моя камион, за да си взема заека, качихме го и се върнахме у нас. Беше красива, хладна нощ и всички звезди мигаха в небето. След като извади кутията от камиона, Ейбрахам започна да ме гледа в очите. След това се приближи към мен, протегна ръце около мен и внимателно ме притегли към себе си. Там, под светлината на луната, разбрах, че се влюбвам в него. Усещането беше толкова силно, толкова неочаквано, че не можех да кажа къде свършва моето тяло и къде започва неговото. Прегръщахме се и сякаш времето спря. Не исках да ме пуска, никога! Беше “вечно” чувство.
- Аутизмът постави ли пред вас някакви предизвикателства, донесе ли ви някакви облаги, когато се запознахте и усетихте, че се влюбвате?
Поради много необичайни обстоятелства трябваше да се ухажваме в пълна тайна. Той живееше у дома с майка си по онова време и все още не беше шофирал. За щастие, Ейбрахам започна да работи във фирмата на мои добри приятели – Бил и Вики. Започнахме да се виждаме тайно и Бил уреди нещата така, че имахме възможността да се срещаме два пъти седмично. Тъй като и двамата с Ейбрахам знаехме много добре како е да живееш самотен живот, живот, пълен с тормоз и отхвърляне, най-сетне бях открила някой, който ме разбираше, който ме прие и ме обичаше, всичко ни беше много по-сладко. Обществото ми се вижда студено и отхвърлящо, струва ми се, че хората не се стараят много да създават връзки. Те просто си тръгват от един човек и се отправят към друг човек. Ние с Ейбрахам бяхме много щастливи, че се открихме и оценявахме другия много по-високо отколкото повечето хора биха се ценили. Така че, според мен, аутизмът някак си ни помогна за великолепната ни връзка.
- Какво най-много харесваш у съпруга ти?
Обичам Ейбрахам за това, че той ме приема такава, каквато съм. Тъй като съм различна и не мога да се справям навсякъде, за мен е изключително ценно да бъда напълно и безусловно приета каквато съм.
- Какво най-много ви затруднява в семейния живот и как се справяте?
Най-трудната част от семейния ни живот са нашите забързани седмици. Имам много трудна работа като сертифицирана медицинска сестра-анестезиолог. Влизам в операционна зала сутрин в 5:45 ч. От понеделник до петък. Трябва да стана в 3:30 сутринта. Не е необходимо Ейбрахам да ходи рано за работата си като дизайнер на AutoCAD, но иска да става с мен. Така че ставаме заедно и докато аз взимам душ, гримирам се и се обличам, той прави закуската и приготвя храна за обяд на двама ни. Ние ядем само здравословна храна, която не изисква готвене. Пазаруваме през уикенда и планираме храната за седмицата. Предварителното подготвяне правим в неделя и всяка храна е готова да се сглоби лесно през седмицата. Това отнема много работа в екип и планиране. Както всички останали, пазаруваме и готвим заедно. Винаги, когато правим нещо, се забавляваме!
- Какво би посъветвала родителите на деца с аутизъм, които се притесняват, че детето им може да не намери своя човек и да се ожени?
Моят съвет към родителите на аутистични деца е многостранен по отношение на любовта и брака. Първо, да мислят по-позитивно! Тяхното аутистично дете със сигурност един ден ще намери любовта си и ще се ожени. Срещнах много родители, които казват, че не могат да приемат аутизма на детето си. Разбирам чувствата им, но много се разстройвам, когато чуя подобно изказване. Родителите трябва да осъзнаят, че с течение на времето, когато детето им порасне и стане възрастен, “симптомите” ще намалеят. Не, аутизмът никога не може да бъде “излекуван”, но определено се подобрява с течение на времето. Преди двадесет години със сигурност не съм бил човекът, когото съм днес. Родителят със сигурност може да помогне на детето си да има успешно бъдеще и живот. Това може най-добре да се постигне чрез просто „вмъкване“ на детето в света, чрез взаимодействие с хора, включване в спор, който харесва детето, развиване на интересите, които има. Всичко, което предоставя на детето безкрайни възможности да се научи как да комуникира и да взаимодейства с хората. Това ще постави основата за живота на детето, не само за любов и връзки, но и за кариера.
- Защо сватбата ви беше напълно аутистична? Бихте ли го препоръчали и на други хора? Защо?
Ейбрахам и аз решихме да имаме аутистична сватба и да я отворим за обществеността, за да им покажем, че аутистичните хора имат същата нужда от любов, връзки и брак като всички останали. За себе си знам, че мога да имам успешна връзка само с друг човек с аутизъм. Исках цялото сватбено тържество да бъде в спектъра. Аутистичните хора рядко се канят на нещо като партита. Исках да дам възможност на други хора като нас да бъдат част от това събитие, свързано с нашия празник. Всички ние чувствахме силна връзка, защото всички знаем какво е да бъдеш аутистичен, и по този начин сме създали силни и тесни приятелства. Хората често се събират в клубове, братства, женски общества и т.н., неща, в които ние никога няма да участваме. Нашата аутистична сватба “I Do Crew” даде възможност на нашите хора да бъдат част от нея. Да, със сигурност бих препоръчала и на други аутистични двойки да направят същото.