Днес имах наистина страхотно енергичен ден. Направих толкова много и, докато сега пиша всичко това, все още чувствам жизнената енергия, която тече във вените ми. Трябва да бъда въодушевена и да, така се чувствам, но в мен винаги преоблодава чувство за вина. Не трябва да се чувствам толкова добре. Имам увреждане. В моите мисли хората с увреждания не могат да правят половината от нещата, които аз направих днес.

Чувствам се сякаш мамя

Знам, че това не е така, защото напълно съзнавам, че денят, който имах днес, е толкова рядък, не мога да си спомня последния път, когато имах ден като този. Телесното ми здраве е краткотрайно и непредсказуемо със сложното хипофизно разстройство, което имам. Повечето дни съм в състояние само да изпълнявам основните ежедневни задачи, необходими за нормалното човешко съществуване. Няколко дни имам моменти, в които едва мога да вдигна ръцете си, за да се справя с телефона. Има и такива случайни експлозии на енергия, които ми позволяват да почиствам къщата, да ходя във фитнеса, да изпълнявам поръчки и да играя видео игри за няколко часа, без да се нуждая от дрямка.

На тези дни с „добра енергия” е лесно да забравя, че съм физически неспособна да работя. Оглеждам всички останали на пръв поглед здрави и трудолюбиви хора в живота си и изпитвам чувство на вина за това, че седя там с цялата тази енергия, наслаждавайки се на свободното си време, докато те си късат задниците, за да изкарат няколко долара на работа. Някога и аз работех и вярвате или не, всъщност ми харесваше. Аз съм приятел на хората. Липсват ми тези дни – дори и най-трудните.

Все пак, знаейки, че лекарите твърдят, поради непредсказуемото и често инвалидизиращо естество на състоянието си, не бих могла да работя редовно и да получавам добро заплащае, продължавам да се чувствам като измамница, по време на такиа дни. А трябва да прегърна тези дни и да им се наслаждавам, без да позволя на вината да ме пронизва, но това е нещо, което трябва да продължа да се уча да правя.

Също така е важно да отбележа, че в добрите дни, като днешния, аз се опитвам да наваксам с нещата, които мого са изостанали през времето, когато не се чувствам добре. Така че, дори и да имам работа, пак нямаше да мога да изразходвам тази енергия, за да поддържам домакинството си и да не позволявам на задачите да се натрупват. Това са неща, с които здравият човек вероятно няма да има проблем да се справи, дори и, ако ходи на работа. Почувствах се като супергерой, който се справя с тези прости задачи и след това пак му остава малко енергия. Прекрасен пример за това как моето определение за „изключително добър“ ден се различава от този на здравите хора. Днешният ми “добър ден” вероятно ще бъде просто един обикновен ден за здрав човек. Трябва да се опитам да запомня това.

Това е само важно напомняне, че аз все още съм „работа в процес“ споделям пред света, че знам колко е дразнещо моето чувство за вина и възнамерявам да намеря начин да го победя. Бил ли си в моето полжение? Все още се бориш или вече си се справил? Моля, кажи ми за това! Нека си помагаме един на друг, за да го победим това чувство!

Автор Съни Амерман

Превод от английски