Изследователите казват, че са намерили най-ранното представяне на трансплантационната хирургия в картина, изобразяваща сцена от някъде около 5-ти век, най-малко 1400 години преди съвременните лекари първо да теоретизират трансплантацията.

Картината от 14-ти век, която се намира в Музея на изкуствата в Северна Каролина, Съединените щати, показва историята на предполагаемото чудо, извършено от лекарите св.св. Козма и Дамян, които, според легендата, са взели крак от починал човек и са го присадили на мястото на  гангренозния крак на жив човек.

Италианските изследователи твърдят, че това е първото представяне на трансплантация на крайник. Картината, изработена с темперно и златно покритие върху дърво, е олтарна картина, изобразяваща чудото на 474 г. от италианския художник Матео ди Пачино.


Изследователите са Антонио Перчакант от отделението по медицина на Горицката болница; Франк Рюли, директор на Института по еволюционна медицина в Университета в Цюрих; Франческо Мария Галаси, главен изследовател на италианския проект за палеопатология в IEM; и Рафаела Бианучи, био-антрополог от Университета в Цюрих.

Тези медицински и антропологични изследователи са анализирали картината и са установили, че пациентът страда от това, което Seeker.com нарича „своеобразна болест“.

Изследователите публикуват своите открития в Journal of Vascular Surgery, където са написали“: „Морфологично, ампутираният крайник изглежда отекъл, мек и разложен, с някои кожни увреждания, приличащи на дренажни рани. Въз основа на тези характеристики, ние предполагаме, че мъжът е страдал от тежка гангрена на десния крак.“

Историята разказва, че двамата светии са били братя-близнаци, които са станали лекари и никога не взимали пари от никого – богати или бедни – за лечението си. Те са родени в Арабия и са практикували медицина в Сирия, част от която е била римска провинция по онова време.

Легендата разказва, че са отрязали болния крак на пациента си и са му присадили здрав крак на мъртъв етиопски мъж. После поставили ампутирания крак в ковчега на етиопеца.

Обичайното лечение за гангрена по това време и в продължение на много векове след това е било ампутиране на болния крайник. Изследователите предполагат, че лекарите са опитвали трансплантация на крайници, но според тях би било почти невъзможно донорът да е биологично подходящ за получателя. Така че крайникът почти със сигурност е бил отхвърлен.

В католическата църква Козма и Дамян са покровители на лекари, хирурзи, зъболекари и фармацевти. Твърди се, че те са били обичани от хората и са били много успешни лекари.

Както при много ранни светии, братята стават мъченици при римското преследване на християните. Говори се, че езичниците са ги предали на римския управител, който е наредил да се откажат от Христос, в противен случай да бъдат измъчвани. Те отказали да се отрекат от Исус Христос или Църквата и са били убити.

Твърди се, че са извършили чудеса докато били измъчвани. Римляните вързали ръцете и краката им и ги хвърляли в морето, но те се разхлабили и изплували на брега.

„Когато преследването на Диоклисиан започва да вилнее, станало невъзможно за хора с толкова отличителен характер да се крият. Затова те били задържани по заповед на Лисий, губернатор на Киликия, и след различни мъчения били обезглавени за вярата. Телата им били пренесени в Сирия и погребани в Кир“, разказва книгата на Бътлър „Животът на светиите“.

Превод от английски