Честито на институцията на националния Омбудсман за акредитацията с най-висок статут „А“ като национална институция за защита правата на човека по стандартите на ООН!

Ако акредитацията е заслужена, в което нямаме основание да се съмняваме, то тя възлага невероятна отговорност на националния Омбудсман както пред гражданите на Република България, така и пред институциите на ООН, които вярват че в България има надеждна правозащитна система с компетентен орган, който „работи в пълно съответствие с изискванията на Парижките принципи на ООН за правозащитните институции“ (из съобщение на институцията на Омбудсмана на Република България).

„Статут „А“ предоставя възможност на акредитираната организация да участва и да изразява позиция в заседанията на всички комитети по правата на човека на ООН, както и в Съвета по правата на човека“, се казва в нарочно съобщение на институцията на Омбудсмана на Република България. В тази връзка гражданите с увреждания в България – не техните семейства или роднини, а самите хора с увреждания – биха искали да разберат:

  1. Кога националният Омбудсман ще изрази позиция в заседание на Комитета на ООН по правата на хората с увреждания, информирайки комисарите за несъответствията между Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и българския Закон за хората с увреждания? Като се започне от дефиницията на човек с уреждане (притежател на ТЕЛК с над 50% загубена работоспособност, вид и степен на увреждане) през лесно ограничаваната и отнемана дееспособност и бланкетните норми за образование, та се стигне до несъществуващото в Конвенцията понятие „национално представителни организации на и за хора с увреждания“. Целият Закон за хората с увреждания противоречи на духа и принципите на Конвенцията, разминава се с целите й, съхранява статуквото на зависимост и институционална доминация спрямо хората с увреждания!
  2. Кога националният Омбудсман ще изрази позиция и ще уведоми Комитета на ООН по правата на хората с увреждания, че Законът за личната помощ обслужва семействата и близките на хората с увреждания, но не и самите хора с увреждания? Този „нов“ закон е в пълно противоречие с Общия коментар №5 на Комитета по чл. 19 от Конвенцията, който обяснява смисъла на независимия живот и състоянието на включеност в общността.
  3. Кога националният Омбудсман ще изрази позиция по отношение на деинституционализацията на децата в България, която въпреки милионите европейски средства (или именно заради тях) не се е състояла. Официалните власти продължават да заблуждават българската и международната общественост, че процесът на деинституционализация при децата бил успешен и сега ще се прилага и спрямо възрастните. Ужас!!!

Госпожо Манолова, като ръководител на акредитирана правозащитна организация със статут „А“, имате грандиозната отговорност да повдигате истински неудобните въпроси в интерес на хората с увреждания, които са изправени срещу интересите на държавните и общински институции, на семействата и роднините си, на експертите с помагащи професии и на всички останали, които гледат милозливо към хората с увреждания и искат повече пари, за да се грижат за тях.

Надеждата ни е във Вас, госпожо Манолова, и в институцията със статут „А“!