Архив на категорията

Всичко писано през годините!

Здравейте, господин Премиер! – ІІ

Здравейте, господин Премиер!

Отново ми се прииска да Ви пиша. Нали затова гласувах. Ето защо сега Вие ще трябва да ме изслушвате.  На Вас много повече Ви харесва да чувате менията на разните социологически агенции, които пеят в ушите ви сладкогласно колко е висок рейтингът Ви. Това хубаво, но чуйте и мен, обикновената българка, която по незнайни причини е била пропусната в анкетите. Може би поради факта, че съм от хората с увреждания, които не щъкат по улиците, защото заобикалящата ни среда все още ни е враг, независимо че Вие, както и много преди Вас са ни обещавали поне 75% достъпност в рамките на мандата. И така много мандати поред. Всички ходихме да гласуваме с някаква надежда, че нещата ще се променят. Е, и Вие излъгахте надежтите ни, господин Премиер! Няма да споменавам, че ни обещахте нулева корупция, а тя пък, наглата, взе, че започна да се рои и да клони към плюс безкрайност. Няма да Ви припомням, че ни обещахте нашата полиция да ни пази, защото ние излязохме толкова неблагодарни, че започнахме да се пропиваме още в младините си и да се избиваме под път и над път. Ще се направя, че съм забравила обещанието Ви за етнически мир, защото ние отново показахме рогата си и взехме, че се намразихме най-искрено и от цяло сърце. Смътно си спомням обещанието Ви за благоденствие и борба с бедността. Може би защото умът ми е зает от усиленото пресмятане от какво да се лиша най-напред – от храната или лекарствата или дали пък в края на краищата да тегля една дълга и пиперлива на енергото и ВИК-то и да спра да плащам сметките, които винаги завършват с многоцифрени числа. Е, ще дойдат да ми опишат имуществото, ще ми вземат жилището, което е единствено, ще ме пратят в затвора, като един истински престъпник. Много важно! Колкото по-дълго време в затвора, толкова по-лесно преживяване. На държавна издръжка, при това. На мен и без това почти ежедневно ми набиват в главата от телевизия и медии, че главоломно се доближавам към профила на особено опасен престъпник – доходите ми вече не стигат за плащането на всичко, което държавни и частни монополисти ми предлагат и аз затъвам все по-дълбоко и по-дълбоко. Да Ви го кажа с по-малко думи, господин Премиер – гладуваме, мразим се, избиваме се. А, тук се сетих и за още няколко Ваши обещания, с мисълта за които аз все още, напълно наивно, продължавам да заспивам. Обещахте ни по-добро образование, а децата ни вече дори да ругаят на правилен български не умеят. Обещахте ни слънчево здравеопазване, а ние пък взехме да измираме на прага на болниците. Нещо напоследък поизсоставихте магистралите и ножичката. Това ме плаши, господин Премиер. Започвам да си мисля, че нещата са наистина сериозни, след като и Вие спряхте да се забавлявате. Не че имам кой знае каква нужда от магистрали, тъй като, от една страна, не мога да си позволя да зареждам гориво за дълги разстояния, но и не мога да стигна до Вашите магистрали, защото пътят от нашето село до най-близката магистрала има релефа на афганистанска бойна линия.

Но не за всичко това исках да си говоря с Вас, господин Премиер. Да Ви пиша това си второ писмо ме провокира онова, което каза една дама, чиновничка, която е била назначена, ако не от Вас, то от някой от Вашите подопечни. Думата ми е за г-жа Виолета Николова, бивш шеф на Агенцията по вписвания, чието изказване наистина ме обърка. Според нея, бонусите, които тя получила, били за това, че е работила добре. А аз, глупачката, си мислех, че служителите по дифолт се назначават, за да си вършат работата добре и точно това винаги съм правила. Но за мен бонуси няма-а-а. И не само, че за мен бонуси няма, но за мен и хората като мен, хората с увреждания, пари за почти нищо няма. По общини и институции, всеки вдига рамене и вика „Пари няма!“ Пари за социални дейности няма и няма. А защо има пари за безумните и безотговорни искания на национално представителните организации, които тотално не вършат работа, а само лапкат? Тези пък не си вършат добре работата и за тях пак има пари! Работиш добре – на ти парички, не работиш никак – на и на тебе парички. Ама… обяснете ми, моля! Колко много трябва да мързелувам и да лъжа, та и аз да близна някое и друго паренце?

Е, в заключение, господин Премиер, моля да ми разясните следното. Как трябва да работим в тази България, за да може парите да отиват наистина там, където се мисли отговорно, като добър стопанин, където се работи нито добре, нито зле, а просто както трябва? Не ми се иска да вярвам, че Вие не знаете, че цялата система в България се е разсъхнала, разскърцала, разкуцала. Никак не ми се иска, но в моите очи Вие изглеждате сякаш изобщо не Ви пука. Знаете, че ако нещата прелеят и тук, ще дойдете, ще ме тупнете по рамото, не наредите да ми изплатят някаква сума от бюжета на партията, дори и боен вертолет може да ми изпратите, ако го закъсам много и се  появя случайно по телевизията. Само рейтингът да е добре.

С пожелания за много здраве, по-добър обществен слух и зрение,

Жишева

Здравейте, господин Премиер!

Здравейте, господин Премиер!

Да Ви се представя – Нина Жишева, дама почти на Вашата възраст, пенсионерка по болест, притежаваща решение на ТЕЛК, в което пише, че съм 98% нетрудоспособна (нещо, с което категорично не съм съгласна, но това е друга тема!), защото не мога да ходя и се придвижвам с инвалидна количка. Омъжена, майка на две, отгледани лично от мен и съпруга ми (също човек с увреждане) деца, с които и двамата се гордеем. Имам добро образование, за което няма да се конкретизирам, защото този факт няма никаква връзка към темата, която бих искала да засегна, мога с чиста съвест да заявя и че имам добра квалификация  в сферата, в която съм учила и съм се развивала, знам и езици. До тук с представянето. Остана само да спомена един последен факт – получавам инвалидна пенсия и работя по правителствена програма за срок от 3 години на минималната работна заплата за страната – 270 лева. Това е!

Споменах всичко това напълно съзнателно, защото без тези уточнения не мисля, че бихте ме разбрали, господин Премиер.

Сега идва ред на моята проста аритметика – 260 лева пенсия по болест, в които влизат и парите за чуждата помощ, плюс 270 лева заплата, за която полагам истински труд. Та това прави 530 лева на месец.  Не ползвам никакви други помощи и допълнителни плащания по две причини. Първо – доходите ми се оказват високи за тези облаги и второ, дори и да не надвишаваха допустимия минимум, аз не бих кандидаствала за тях, а и никога не съм, защото за мен е под достойнството ми да правя това, след като съм твърдо убедена, че бих могла да работя според образованието, уменията и квалификацията си и да получавам достойно заплащане за своя труд. Наистина моите отговорности в никакъв случай не могат да се сравняват с Вашите, нямам и намерение да го правя. Но, тъй като, щом цял един народ Ви избра за Министър-председател на държавата си, в моите представи Вие сте мъдър човек, аз си припомних едно Ваше предложение към европейците. С него им подадохте сламката, за която да се хванат и да изплуват от кризата. Преди извество време, на официалната среща с чешкия Ви колегата Петър Нечас, Вие ги посъветвахте: „Ако искате да подобрите бюджетите си, направете пенсиите като в България”. И без да се колебаете им обяснихте, че приравняването на европейските с българските пенсии е един от най-добрите варианти за решаване на финансовите проблеми на еврозоната. Тези дни научих от медиите, че Вие, също като мен, изпитвате затруднения със заплатата си на премиер, която е срамно ниска – 1500 евро на месец (ще го изпиша и с думи, за да не стане някаква грешка – ХИЛЯДА И ПЕСТОТИН ЕВРО). Но нека оставим настрана срама от тази несправедливост (вие явно дадохте знак, че сте на път да я поправите), нека да Ви направя и аз едно предложение, подобнно на Вашето, което току-що споменах – ако искате да си подобрите личния бюджет, господин Премиер, просто си съкратете заплатата до стойността на моето месечно възнаграждение. Не Ви предлагам да си приравните дохода към този на хилядите мои приятели с увреждания, които не са имали шанса да започнат работа, но не защото са неуки, некадърни или мързеливи, а защото държавата, която Вие управлявате е изключително враждебна и недостъпна към тези хора. Повечето от тях живеят с по 140-200 лева на месец. А по мои спомени, без да претендирам за прецизност, прагът на бедност в страната е 211 лева.

Тук му е мястото да спомена, че не можах  да не се замаям от изключителната Ви загриженост към народа, на когото патетично обещахте да режете. Споделихте и топлата си съпричаност, като ни уверихте, че знаете, че ще боли. Заплени ме и Вашата изключителна далновидност в борбата с корупцията и подкупността – всеки изложен на съблазън, да получава повече, за да не се изкушава! От всички останали ще режем! Къде пенсии, къде заплати! За какво са им, като тях няма какво да ги изкушава! Ама-ха, капризи! Ако случайно пък на някой вземе да му се приживее нормално, ще организираме една-две благотворителни кампании, ще изнесем два-три благотворителни концерта и готово! Не мога да допусна, че е възможно човек да не се унесе от възхита при такива политики.  Освен всичко това, след като ни орежете заплатите и пенсиите, няма да има с какво да подкупваме корумпираните чиновници и митничари. Направо гениално!

След  всичко това просто не мога да не Ви благословя… по моему си!

С изумление от мъдростта Ви,

Нина Жишева

Настройки за поверителност
Ние използваме "бисквитки", за да подобрим Вашето преживяване, докато използвате нашия уебсайт. Ако използвате нашите Услуги чрез браузър, можете да ограничите, блокирате или премахнете бисквитките чрез настройките на Вашия уеб браузър. Ние също така използваме съдържание и скриптове от трети страни, които могат да използват технологии за проследяване. Можете избирателно да дадете своето съгласие по-долу, за да разрешите такива вграждания на трети страни. За пълна информация относно бисквитките, които използваме, данните, които събираме и как ги обработваме, моля, проверете нашите Политика за поверителност
Youtube
Съгласие за показване на съдържание от - Youtube
Vimeo
Съгласие за показване на съдържание от - Vimeo
Google Maps
Съгласие за показване на съдържание от - Google