Архив на категорията

Всичко писано през годините!

снимка: Шменти-Капели

Кучетата си лаят, керванът си върви. До кога???

В началото на годината, през пролетта, ние публикувахме в публичното пространство информация за това как се прахосват милиони левове, свалени от и без това оголелия гръб на всички нас. Пари, които държавата най-безотговорно буквално подарява на национално представените организации от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. На казионни структури, които абсолютно с нищо не са допринесли за това, положението, политиката и статуквото в тая страна да се промени, всяка година се дават едни пари за дейности като пътувания в чужбина, издръжка на офиси, издирване и откриване на сляпоглухи, посещения и организиране на семинари, за които никой и нищо не е чул. На организации, които пеят втори глас в хора на държавниците, а след това ръкопляскат най-силно и се кланят най-ниско. Дори на косъм да го бяхте променили, бе хора! То бива мързел, безхаберие, алчност и цинизъм, бива, ама… както казваше един мой приятел – бивол за мезе не бива!

Гледах проекто-бюджета за 2013 година, гледах и се чудех толкова за клеясали нещата в тая държава, че за три години нищо да не се промени. Ама нищо! Нито парите, които се подаряват за несвършената работа, нито са се появили някакви признаци на размърдване от страна на самозабравилите се дами и господа от НСИХУ.  Дали пък пицата на Дянков за догодина с мед е намазана , че така пък да са се залепили нещата и толкова да не искат да помръднат?!

Сами се уверете от табличката, която се постарах да направя – бюджетите, отпуснати на организациите от НСИХУ за 2011, 2012, както и проекта за бюджет за 2013:

2011 2012 2013
1 Сдружение “Съюз на инвалидите в България” 600 617 617
2 Сдружение “Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите” 238,8 246 246
3 Сдружение “Съюз на слепите в България” 610 628 628
4 Сдружение “Българска асоциация на лица с интелектуални затруднения” 180 185 185
5 Кооперитавен съюз “Национален съюз на трудовопроизводителните кооперации” 404,4 416 416
6 Сдружение “Асоциация на родителите на деца с увреден слух” 94,8 98 98
7 Сдружение “Съюз на глухите в България” 314,4 324 324
8 Сдружение “Българска асоциация “Диабет” 343,2 353 353
9 Сдружение “Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение” 78 80 80
10 Сдружение “Национална асоциация на сляпо-глухите в България” 163,2 168 168
11 Съюз на ветераните от войните в България 255 262 262
12 Национално сдружение на работодателите на хората с увреждания 264 272 272
13 Сдружение “Център за психологически изследвания” 168 220 220
14 Сдружение “Българска асоциация за невромускулни заболявания” 50,4 52 52
15 Сдружение “Национална организация “Малки български хора”” 40 46 46
16 Сдружение “Асоциация на родители на деца с епилепсия” 50,4 53 52
17 Сдружение “Национален център за рехабилитация на слепи” 206 206
18 Сдружение “Българска асоциация за рекреация, интеграция и спорт” 45 45
19 Сдружение “Национален алианс за социална отговорност” 200 200
20 Национален център за социална рехабилитация 300 309
21 Национална потребителна кооперация на слепите 96 99
Общо: 4250,6 4879 4470

И след всичко това как да не ни изкарват агенти на ДС?! Ми то не агенти, ами ние като едни камикадзета от Хизбула сме за тях. Така нагло и безсрамно да им вадим на показ безобразията и прахосничеството. А и от толкова големи пари се борим да ги лишим. Болка си е да изгубиш такава бездънна делва, от която си гребеш, колкото ти душа иска, просто защото… знам ли защо. Не виждам постижения, не виждам дори и намеци за някаква смислена дейност от страна на НСИХУ, който така хищно поглъща купища пари.

Но аз не съм толкова гневна на тия, които са си поискали зелника, между другото. Гневна и бясна съм на държавата, която непрекъснато плаче, вайка се и кърши пръсти, че сме били в криза, че сме били бедни, че за асистенти, за технически помощни средства, за деинституционализация няма пари, че за социални политики и за менте-менте инвалиди се харчат милиони и то все на гърба на „другите“, а в същото време  така безотговорно и в никакъв случай държавнически пилее пари. Нали помните, че по-горе в таблицата става въпрос за ЧЕТИРИ МИЛИОНА И ЧЕТИРИСТОТИН И СЕДЕМДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА!!! Почти четири и половина милиона лева прахосани за нищо!

Държаво наша! Взимай се в ръце и започвай да мислиш! По европейски ли, по български ли, мисли! И престани да разхищаваш така НАШИТЕ пари!

инвалидна количка с пеперудени криле

От какво пази защитеното жилище

Препечатано от http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1524656

С ПЕТЯ, Ели, Тодор и Мария от защитеното жилище в Луковит вече сме приятели. Те са умни, интелигентни и малко тъжни младежи, от онези немирните, които винаги излизат с неспокойствие и въпроси. Например толкова ли е трудно да се намери транспорт за всички желаещи да отидат на екскурзия до София, та дойдоха само половината?

Зарових се в документите да проверя каква е целта на защитените жилища и центровете за настаняване от семеен тип, които вървят по пътя на деинституционализацията. Дефинициите за работата им и настаняването в тях са в Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане:

– “Център за настаняване от семеен тип” е комплекс от социални услуги, които се предоставят в среда, близка до семейната, за ограничен брой лица – до 15.

– “Защитени жилища” са форми на социални услуги, в които хората водят независим начин на живот, подпомогнати от професионалисти. Възможно ли е в подобно жилище средата да е “близка до семейната”? Категорично не. Противоречията са в:

– Поощрението. Ние, родителите, казваме на нашите деца, че са красиви такива, каквито са. Че са безценни, уникални, талантливи и им помагаме да развият най-добрите си черти. Че Петя, Тошко, Ели и Мария са в инвалидни колички, не ги прави с нищо непълноценни.

Тези деца трябва да бъдат виждани като личности, а не като увреждане. Но те се обединяват точно на принцип “физическо увреждане” в защитено жилище. Да се поставя акцентът върху физическата специфика, е отношение от институционален, а не от семеен тип. А нали целта е тези млади хора да станат независими, да изградят самочувствие и самоуважение и да знаят, че са равнопоставени с всички нас.

– Терминологията. В защитените жилища се използва терминът “потребители на услуга”. Здравата връзка между “доставчиците” и “потребителите” на услугата “защитено жилище” лежи на чисто юридическа основа. Избраните от социален дом деца, които да бъдат преместени в защитеното жилище, трябва да са навършили 18 г. и да се обслужват сами. Те внасят от своите пенсии такса за престой в защитеното жилище и срещу това получават “обгрижване”, което се отнася до тяхната физическа цялост, храна и спане. Гарантира се посещението в училище, арт- и трудотерапия, консултации с психолог. Но в юридическата рамка липсва онова, което само сърцето може да даде – взаимното уважение и доверие между възпитатели и деца. Тази тънка граница няма как да изпишем в методики и регулации, но тя отличава по същество институционалната от семейната грижа.

Притеснително е, че между “доставчик” и “потребител” са гарантирани търговските и договорните отношения, но не и човешките. Даже “добрите практики” отричат привързаност между клиент и експерт, за да се запази обективността на терапевтичната работа, да се избягва зависимостта на клиента от помагащия професионалист.

– Любовта. Тя е силата, която кара едно дете да порасне. Когато е налице екзистенциалният минимум от храна, вода и подслон, човек може да съществува. Но за да порасне психически, духовно и душевно, детето трябва да чувства любов. Всички добри родители излъчват любовта си по свой начин и това кара децата да се чувстват силни и подкрепени. А семейството означава точно това – принадлежност и подкрепа. По-луксозната среда в едно защитено жилище не означава, че в емоционален план децата се чувстват добре, ако не са обичани и уважавани.

– Корени и крила. Те са най-важното, което семейството дава. Корени – за да знаеш кой си и кои са устоите ти, а криле – за да полетиш. Най-важната функция на защитените жилища е да намират начин да приближават до общността децата с увреждания, расли в институции, и да ги накарат да мечтаят, а не да се страхуват. Когато един младеж е готов да напусне защитеното жилище, за да бъде самостоятелен, той се подписва, че избира този път и вече може да се каже, че обществото наистина му е направило услуга – той е станал независим.

Но случващото се в тези защитени жилища може да изглежда различно. Много често “не може, няма кой, няма начин” от страна на екипа доминира пред търсенето и даването на възможности. Така защитеното жилище може да се превърне в обикновен затвор. А “луксът” в него хипотетично може да стане повод за заплаха, че които “не слушат”, може да бъдат преместени в дом за възрастни с увреждания. С такава “услуга”, гарантирана от нашите данъци, аз не чувствам съвестта си чиста, нито сърцето си леко.

– Защита или бариери. От какво защитава защитеното жилище? Не създава ли страх от живия живот. А точно този живот – с всекидневните битки, любови, удоволствия, провали, успехи, грешки – ни прави хората, които сме. Прекаленото “стерилизиране” на битието издига бариери, понякога непреодолими за влизане в реалността. Услугата “защитено жилище” започва да звучи като “защита от живота”, а това доста изкривява идеята.

Оттук следва въпросът: Правим ли наистина деинституционализация, строейки защитени жилища и такива от семеен тип? Или просто даваме обществени пари за по-луксозни институции?

Продължавам да вярвам в ценностите на независимия живот и възможността, която държавата по задължение трябва да даде на хората в институции да избират къде и с кого да живеят, какво да учат и работят. Този вид политика излиза по-евтино на данъкоплатеца, а наистина дава възможност за живот. В единствената форма, която тази дума има – личен и независим. Правото ни на избор къде и как да живеем е неприкосновено. Възможността да направим обаче този избор трябва да ни бъде гарантирана. И тук на ход е държавата.

ИВА ДОЙЧИНОВА

Официална покана към национално представените организации в състава на НСИХУ

ОФИЦИАЛНА ПОКАНА

КЪМ НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В СЪСТАВА НА НСИХУ

Уважаеми дами и господа от национално представениТЕ организации на и за хора с увреждания,

във връзка с внесеното от вас становище до министъра по управление на средствата от ЕС, Томислав Дончев, относно “Проекти на Стратегия за подкрепа за развитието на гражданските организации в България за периода 2012-2015” и “Визия за създаване на механизъм за финансиране на гражданския сектор”, предоставени за обществено обсъждане,

ВИ ПРИЗОВАВАМЕ В СРОК ДО 20.07.2012 Г. (ЩЕДРО ВИ ПРЕДОСТАВЯМЕ ТРИ СЕДМИЦИ ВРЕМЕ!) ДА ПРЕДСТАВИТЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА, В ТОВА ЧИСЛО И НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ, СЛЕДНИТЕ ДОКУМЕНТИ:

 

1. Решение на държавен орган за определяне на статут на “трети социален партньор” на национално представените организации на и за хора с увреждания. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 отрежда на национално представените организации на и за хора с увреждания консултативна роля, но не и статут на социален партньор по смисъла на Определение за понятието социални партньори: http://ec.europa.eu/esf/BlobServlet?docId=154&langId=bg и смисъла, упоменат в Кодекса на труда, Глава първа – Общи положения, Тристранно сътрудничество, чл. 3, ал. (1);

 2. Списък на останалите 44 нормативни акта, в които твърдите, че този статут е уреден.

И накрая бихме искали да уточним за широката аудитория, че принципът на финансиране на каквато и да била НПО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЪПОСТАВИМ С ФИНАНСИРАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ. За справка: Закон за политическите партии, Глава трета, имущество, финансиране и разходване на средства, чл. 25, ал. (1); чл. 26.

Становището можете да прочетете тук.

снимка: лешояди

Да нахраним лешояда?

Монитор/14.01.2012 – http://www.monitor.bg/article?id=322181

А, такааааа… Дойдохме ли си на думата! Светна ли ни най-накрая кого и как храни държавната хранилка? Ама тая хранилка до сега какво гледá, питам аз! Сметната палата упражнявала контрол, ама контрол само за това отчетите на лакомите НПО да бъдели подавани в срок. Да, ама не можели да кажат дали описаните в тях дейности действително били изпълнени. Ефективността на тези дейности изобщо и не си струва да бъде подлагана на коментари. Според мен тя си е повече от очевидна. И за всичко това, нека повторя пак, държавната субсидия възлиза на стотици милиони български лева!

Тук аз искам да изкажа своята лична благодарност към тези субсидирани НПО-та. Благодаря ви! Вие обогатихте живота ми откъм мечти, уважаеми НПО-та!Толкова съм щастлива, че искам да споделя с вас няколко от новите си мечтички. Мечтая си да чуя един ветеран да ми сподели с какво се е подобрил животът му, след като субсидиите за неговото НПО са се увеличили от 12 хиляди за 2002 г. на 255 хиляди. Мечтая си да чуя и вълнуващия разказ на един незрящ колко по-щастливо и пригодено е станало неговото битие, след като  Съюзът на слепите в България е умножил паричките си от 25 000 лв. през 1999 г. на  600 000 лв. през 2010 г. Мечтая си да прочета отчетите на тези организации… или не! Може би ще е по-добре да си пожелая да поживея поне една седмица по стандартите на членовете на управителните съвети на тези организации! Съгласете се, че не ще да е било лош живот с 600 000 лева, дошли от нищото и потънали в нищото, без дори да си си помръднал пръста, за да си ги заслужиш. А и без да ги отчетеш…

Тук искам да подчертая, че в този свой коментар не засягам организации като Съюза на българските автомобилисти, както и Рилската света обител, БЧК, Българския туристически съюз и Федерацията на потребителите, като само ще кажа, че те не са моята бира.

Но имам и една най-голяма мечта. То дори не е мечта. То е мое изискване, като гражданин на тази държава.

НАСТОЯВАМ НА ВСИЧКИ ВИНОВНИ ЗА ТОВА БЕЗОБРАЗИЕ ДА БЪДЕ ПОТЪРСЕНА СЪДЕБНА ОТГОВОРНОСТ! 

Да върнат злоупотребените средства. Ако са ги профукали, което е повече от сигурно, тогава да положат обществено-полезен труд – нека да поработят като асистенти за независим живот на хора с увреждания, докато не си отработят откраднатото от нас. По действащата в момента часова ставка за заплащане на тази услуга!

А, да! И още нещо. Дано най-накрая на даващите субсидии да им дойде акълът, когато раздават нашите пари!

 

Смях през сълзи

На 2 декември 2011 година се е състояло заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ) към Министерски съвет. Присъствали са 30 члена и са отсъствали (по уважителни причини) 15. Споменавам тези цифри, защото след като прочетох протокола от заседанието, съжалих, че не са отсъствали 45, например. Заседанието е било открито в 13:00 часа и е било закрито в 14:50. Близо два часа 30 умни глави са заседавали, мислили, дискутирали, напъвали са се, за да родят….мишка! Умишлено използвам минало свършено време, защото никой така и не е разбрал, че ще бъде провеждано заседание по такива важни въпроси, касаещи живота и достойнството на хората с увреждания. Научихме за него благодарение само на нашето любопитство и благороден стремеж за повече знания.

Протоколът се оказа едно доста забавно и смехотворно писание, което наистина ме развесели, независимо, че остави у мен усещането за изгубено време – както моето, така и времето на 30 дами и господа, заемащи доста отговорни длъжности, хора, претендиращи че решават проблеми от рода на интеграцията на хората с увреждания в една държава.  Но все пак успях да открия една мъ-ъ-ъничка искрица оптимизъм – представителите на НСИХУ са се събрали да обсъдят, цитирам, „текущия напредък във връзка с ратификация от Република България на Конвенцията на Организацията на Обединените нации за правата на хората с увреждания“. Добре е, че и те са успели да забележат срамотата, че Република България все още не е ратифицирала този важен документ. Но от тук нататък започва цялата смехория. След като всички са съгласни, че е необходимо да се настоява за въпросната ратификация, нашите мъдреци по правило са изпаднали в поредните празни и дълги дискусии, както казва един мой познат – просто по дифолт. Спънали са се в един член на Конвенцията, който, според тях, влизал в противоречие с друг член на Конституцията на Република България. А именно, чл. 29 от Конвенцията се биел с чл. 42 от Конституцията и това би довело до, отново цитирам, „нестабилност на гражданския оборот в Република България“. За да стане по-ясен проблемът, ще си позволя да цитирам тук и двата члена.

Чл. 29 от Конвенцията гласи следното:

Член 29 Участие в политическия и обществен живот 

           Държавите - страни по настоящата Конвенция гарантират на хората с увреждания политически права и възможности за тяхното упражняване, равноправно с всички останали, като се задължават:
           (a)      да осигурят ефективно и пълноценно участие на хората с увреждания в политическия и обществен живот, равноправно с всички останали, пряко или чрез свободно избрани техни представители, включително правото и възможността на хората с увреждания да избират и да бъдат избирани, между другото и чрез:
           (i)      осигуряване на подходящи, достъпни и лесни за разбиране и ползване процедури, съоръжения и материали за гласуване;
           (ii)     защита на правото на хората с увреждания на тайно гласуване в избори и референдуми, без сплашване и на правото да се кандидатират в избори, да заемат ефективно изборни длъжности и да упражняват всички публични функции на всякакви равнища на държавното управление, като улесняват достъпа им до подпомагащи и нови технологии, където това е подходящо;
 (iii)    гарантиране на свободното волеизлияние на хората с увреждания като гласоподаватели и за целта, при необходимост и по тяхна молба, допускане на лице по техен избор да им оказва помощ при гласуването;    
        (b)      активно да способстват за поддържане на среда, в която хората с увреждания могат ефективно и пълноценно да участват в управлението на обществените дела, без дискриминация и равноправно с всички останали и да насърчават тяхното участие в обществените дела, включително:
           (i)       участие в неправителствени организации и асоциации, ангажирани в обществения и политическия живот на страната и в дейността и управлението на политически партии; 
           (ii)     създаване на, или членуване в, организации на хора с увреждания, които да представляват хората с увреждания на международно, национално, регионално и местно равнище.

Член 42 от Конституцията на Република България гласи следното:

Чл. 42.  
(1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
(2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.

И тук започват притесненията на господата, които са заседавали на 2 декември. Ама наистина сериозни притеснения. Толкова сериозни, че съветването, дискутирането, „плюенето“ (срещнах тази дума в протокола и веднага скочих накрая, за да видя кой го е водил), кавгите и споровете са им отнели цели два часа и накрая така и не стигнали до решение. Работата става страшна, когато в сериозни неща от рода на политиката се намесят термини от рода на хора с увреждания. Ами то там се подреждат и „хората с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност“ (чл. 1, ал. 2 от Конвенцията)!!! Тук аз лично не разбрах за местата си ли се бяха изплашили заседаващите ръководни кадри, да ни бе да не бъдат изместени от по-кадърни „хората с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност“ или ги беше страх да не би да пуснат лудия в селото, като му дадат право да гласува, видите ли. Не ми стана ясно и защо тези хора още в самото начало на заседанието си не бяха обърнали внимание, че Конвенцията не дава никакви изключителни права на никого. Тя просто е документ, чиято цел е да гарантира на хората с увреждания, че те ще получат ВСИЧКИ права, които се полагат на всички граждани на страната и са установени от законодателството в съответната държава. Посмях се доста на „творческата атмосфера“, която лъхаше от протокола – те се прекъсваха, плюеха, иронизираха, спореха с и без аргументи, чудеха се доколко луд трябва да бъдеш, за да не те допуснат до урната в изборния ден. Звучаха почти истерично ужасени от факта, че според Конвенцията, държавата би трябвало да гарантира на „хората с увреждания политически права и възможности за тяхното упражняване, равноправно с всички останали“. Ужас направо, нали? Да дадеш на нищите политически права! От къде на къде?! Но и тук, въпреки че го споменават, те отново не взимат под внимание факта, че става въпрос за гарантиране на равноправие, а не за даване на изключително право, противоречащо на законите. И така цели два часа паника, ужас, тръпки по кожата, трепет и страхове. Истински трилър по български. Докато накрая, слава на Бога, стигнат до решението все пак да предложат на Министерски съвет и Народното събрание да ратифицират Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в Република България, като хитроумно си замълчат за опасността. Нека други си побият главите с казус, който всъщност не съществува. Поне според мен.

Поговориха си, отново поспориха и подискутираха за ТЕЛК-овите решения-менте, като най-накрая решиха да си сформират нова работна група по тези проблеми, която отново ще лапка парички, но няма да свърши работа, защото грешката е другаде. Но това е друга история. Опитаха се да си измолят още парички за натоварените си дейности, но не получиха кой знае какво удовлетворение от отговорите. И накрая, отдъхнали си вече, позволиха на сърцата си да се отпуснат и да бъдат поласкани и стоплени от умопомрачително събитие. Водещата на заседанието, г-жа Валентина Симеонова, зам.-министър на труда и социалните политики, поднесе личните поздравления на министъра, г-н Тотю Младенов, по случай 3-ти декември, Международния ден на хората с увреждания и съобщи, че на сайта на министерството ще бъде качен поздравителен адрес!!! Само дето не разбрах за какво ще ме поздравява министърът. Че ми е било ден тогава ли? Ами, то и днес ми е ден… Г-н министре?

Е, почетох, посмях се, повеселих се на чужд гръб, но в крайна сметка в ума ми се прокрадна едно стихче на Самуил Маршак, което съм запомнила от детството си:

„Трима мъдреци в един леген
Потеглили в морето в бурен ден!
И ако здрав бе старият леген,
По-дълъг разказ бихте имали от мен…“ 
 

Протокола от заседанието на НСИХУ може да намерите тук.

Пускат 12 нови автобусни линии в София

“12 нови линии на градския транспорт в София ще бъдат добавени към съществуващата в момента транспортна схема на града, съобщиха от Столична община.

Заместник-кметът Любомир Христов уточни, че най-вероятно обслужването на линиите ще започне в края на годината след като бъдат изминати всички процедури за въвеждането в експлоатация в момента.

Номерацията на новите автобусни линии по всяка вероятност ще е с начален номер 500.

Линия номер 501 ще се движи от ж.к. “Връбница” през “Надежда” и ще стига до гара “София север”.

Линия номер 502 ще пътува от ж.к. “Свобода” през различните части на район “Надежда” и по ул.”202″ и улиците “Грънчарска” и “Каменоделска” ще стига до автостанция “Орландовци”.

Автобусите по линия номер 503 ще се движат между ж.к. “Люлин 1”, бул. “Царица Йоана”, бул. “П. Владигеров”, бул. “Дж. Неру”, ул. “Индира Ганди”, ул. “Ген. Вл. Динчев”, ул. “Луи Пастьор”, ул. “Търново”, бул. “П. Владигеров” и метростанция “Сливница”, като по маршрута си ще спират и на метростанция “Люлин”.

От “Люлин 3” пък ще започва маршрутът на линия номер 504, като автобусите ще се движат по бул. “Добринова скала”, бул. “Царица Йоана”, бул. “П. Владигеров”, бул. “Р. Даскалов” и по “Добринова скала” ще се връщат до “Люлин 3”.

Линия 505 ще свързва кв. “Овча купел” с двете метростанции “Вардар” и “К. Величков”, като автобусите ще минават преди тях през кв. “Красна поляна”.

Автобусите по линия номер 506 ще пътуват от ж.к . “Левски Г” до стадион “В. Левски”, а по линия 507 – от “Студентски град” до автостанция “Гео Милев”, като преминават покрай кв. “Мусагеница” и през Площада на авиацията.

Колите по линия номер 508 ще се движат от автостанция “Хладилника” по ул. “Сребърна”, бул. “Черни връх”, бул. “Арсеналски”, ул. “Бяла черква”, бул. “П. Ю. Тодоров”, бул. “Гоце Делчев”, ул. “Костенски водопад”, ул. “Т. Каблешков” по бул. “Бр. Бъкстон” до тролейбусното обръщало. 

Автобусите по линия номер 509 ще тръгват от ж.к. “Младост 1” и през булевардите “Андрей Сахаров”, “Ал. Малинов”, ул. “Филип Аврамов”, “Св. Преображение”, ул. “Д-р Ат. Москов” ще стигат до Бизнес парк “София” и “Младост 4”. 

Автобусите по линия номер 510 ще тръгват от “Младост 4”, като ще преминават покрай метростанция “Младост 3” и от нея ще продължават към бул. “Ал. Малинов”, откъдето ще слизат към ж.к. “Дружба” и ще стигат до ж.к. “Дружба 2” при ул. “Д. Пешев”. 

Още една линия – 511 ще обслужва “Студентски град”, като ще се движи по основните улици в жилищния комплекс, за да прави връзка с метростанция “Г. М. Димитров”. 

Последната нова автобусна линия – 512 ще се движи от ж.к. “Овча купел 2” по ул. “Президент Линкълн”, бул. “Овча купел”, бул. “Цар Борис Трети”, бул. “Акад. Ив. Е. Гешов”, ул. “Найден Геров”, ул. “Софийски герой” и обратно.

“Целта на общината с пускането на новите автобусни линии е да се осигури връзка с основните маршрути на трамвайния транспорт и метростанциите”, обясни Любомир Христов.

По тези маршрути ще пътуват по-малки като обем автобуси.” – http://www.dnes.bg/sofia/2012/01/05/puskat-12-novi-avtobusni-linii-v-sofiia.147987

Край на цитата!

Но мен ме интересува друго!

КОИ ОТ ТЯХ И КОЛКО ЩЕ БЪДАТ ДОСТЪПНИ??? Защо няма такава информация?

Искаме ли, получава ни се!

Най-напред искам да честитя на всички нас Новата 2012 година! Нека да е една по-добра и оптимистична година! Да е спорна! Да е ползоносна! Нека всички да бъдем най-вече живи и здрави, за да можем да продължим борбата за своето достойнство, за своя живот, за собственото си самоуважение! Нека и Водният Дракон бъде благосклонен към нас и да поведе годината ни по вода!

След това искам да споделя и една прекрасна новина! В самото начало на Новата година до слуха ни достигна едно пропукване, което бе предизвикано от една от полагащите ни се победи. А именно – СИСТЕМАТА отвърна на натиска ни. Не много ентусиазирано, но все пак, промълви първия си сериозен отговор на нашите искания. Ние предпочитаме да го приемем за един вид пролетно пропукване. Но нека да поразкажа малко за общите ни и задружни усилия и за обнадеждаващия резултат от тях.

И така. Както вече разказахме в статията си „ПАРАГРАФ 22 И ЗЕЛНИКА“, публикувана в този блог на 20.12.2011, как след искане на Център за независим живот към финансовото  и социалното министерства за достъп до информация въз основа на какво са направени предложения за субсидиране на национално представените органиации на и за хора с увреждания за бюджетните години 2010, 2011 и 2012, попаднахме в капана на въпросния Параграф 22. Двете висши институции ни прехвърлиха като топка едно на друго и отговор така и не получихме. Ние, обаче, не си оставихме магарето в калта и на 29.12.2011 г. излязохме с документ до всички медии, в който описахме ситуацията, твърдо намеквайки за институционално безхаберие при разпределение и отчитане на народни средства.

Съобщението до медиите можете да прочетете на http://cil.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/171.html.

И вижте какво се случи! Госпожа Капка Панайотова, както самата тя споделя,  преживя едно интересно събитие в самото начало на Новата година. Ще си позволя да я цитирам дословно, защото тя го е казала с най-точните думи и емоция:

„Моята 2012 започна с интересно събитие, продължение на нашата обща кампания от миналата година. Получихме отговор (промяната е моя)[i] на МФ на няколко наши заявления по ЗДОИ за субсидиите на национално представителните организации на и за хора с увреждания. Цялата работа прилича на сага с неособено високо качество (http://cil.bg/Новини/171.html), но с много важна поука: упоритостта е единственото оръжие на гражданите срещу безхаберието и безобразията на държавата… Окончателният отговор ни довежда до следното(отново моя промяна)[ii]:

– от всичката искана информация получаваме само “наличната”, т.е. “докладите и разчетите за 2012 година”. За мен това означава, че преди да разровим кочината, никой никога не е искал от тези организации каквито и да било документи, поради което исканата от нас информация не е “налична”. Нашата кампания направи така, че “бенефициентите” на държавна субсидия за 2012 г. е трябвало да се ангажират с нещо и на хартия. Вероятно предишните години пак е имало някакви “ангажименти”, защото в противен случай най-добре финансираните НПО щяха да се борят и за по-добри политики в сферата на уврежданията.

– отговорът на нашите заявления е с дата 29 декември – вероятно на това се дължат и грешките в отговора, за който ще стане дума след малко. Само два дена по-рано ние пуснахме съобщение до медиите (поредно събитие в кампанията), което не предизвика особено обществено внимание, но сякаш е стигнало до вниманието на когото трябва. Хартията от МФ издава сериозна нервност: за 271 страници искана информация трябва да платим 243 лв. и стотинки, а в изписването на цифрата има сериозен материал за психоанализа (това за Ива Бонева). Освен това предстои да получим “копия на копия”, каквото и да значи това….“

И бих искала да завърша този материал отново с думите на госпожа Панайотова:

…Та, исках да ви зарадвам, че кампанията си заслужаваше, но битката не е приключила.“

или, казано с други думи – ИСКАМЕ ЛИ, ПОЛУЧАВА НИ СЕ! 



[i] Бележка на автора

[ii] Бележка на автора

Бавим ратифицирането на Конвенцията за правата на хората с увреждания

05 Декември 2011 

В България се бави ратифицирането на Конвенцията за правата на хората с увреждания, която е подписана още през 2006 г. Това каза пред журналисти Лиза Бочева от Центъра за независим живот, след среща в парламента с депутати от ГЕРБ, предаде „Фокус”.

„Говори се за началото на следващата година, че ще бъде ратифицирана Конвенцията за правата на хората с увреждания. Досега се говореше за края на тази година, а сега за началото на другата. В началото на другата година пак ще дойдем в НС и ще видите какво ще стане – дали ще изпълнят обещанието. Ако погледнете в европейски план, тук много бавно се придвижват нещата. Трябва сегашното законодателство да се съобрази с конвенцията.

Ако беше ратифицирана, досега стъпка по стъпка щеше да се промени законодателството и щеше да бъде в синхрон с европейското законодателство, нали сме член на ЕС. Това е голяма работа и не е лесна. В сегашното законодателство има вратички. Конвенцията е подписана още 2006 г. и се бави ратифицирането й в България. Пак сроковете са неопределени. Дойде краят на годината и виждате – изработват екшън план и след това щяло да се ратифицира. Срокът си го бяха поставили от социалното министерство”, каза Бочева.

Според нея въпросът не е за пари, а е свързан с добра воля да се променят нещата и да станат такива, каквито са в Европа. По думите й – хората с увреждания са се придвижили лесно до парламента, защото сградата е достъпна.

„Малко тротоарът отпред не е и трябва да се обиколи цялата сграда – има само едно достъпно направено място на самия тротоар. Днес е делничен ден и имаме транспорт, а в празнични дни няма. Г-жа Цачева ни покани за утре по повод Международния ден на хората с увреждания. Аз й отбелязах, че няма как, нямаме транспорт”, каза Бочева.
Публикацията е препечатана от

Хора с увреждания срещу субсидиите за НПО

На 02.12.2011 в 19:40 БНТ излъчи репортаж за жалбата на ЦНЖ до омбудсмана на Република България, г-н Константин Пенчев, относно незаслужените субсидии на държавата за национално-представителните организации, които и пръста не си помръдват нито да си ги заслужат, нито пък след това да се отчетат пред държавата колко и за какво е похарчено. 

Публикацията по-долу е свалена от 

http://bnt.bg/bg/news/view/65310/hora_s_uvrejdanija_sreshtu_subsidiite_za_npo

Няколко неправителствени организации за хора с увреждания получават всяка година милиони като субсидии, без ясни критерии и отчетност. Възможността е разписана дори в закона за интеграция на хората с увреждания. Срещу тези разпоредби се обяви една гражданска организация. Тя поиска съдействие от омбудсмана да ги внесе в Конституционния съд.

За тази година 22 неправителствени организации са получили 4,5 милиона лева субсидии. Според център Независим живот, парите се харчели неясно защо и за какво. Организациите, част от които дори не са регистрирани в обществена полза, не се отчитали пред правителството, не представяли проекти, не печелели конкурси. И парите им всяка година се определяли по неясни критерии.

Петър Кичашки, Център “Независим живот”:
– Върви едно точене на едни големи пари, без да се знае защо – ето това върви много сериозно, всичко друго не върви.

В Център “Независим живот” са убедени, че чрез субсидиите държавата си осигурявала спокойствие и безкритичност от страна на национално представените организации. Затова вече толкова години по-активните хора с увреждания не успявали да се преборят за интересите си.

Капка Панайотова, Център “Независим живот”:
– Би трябвало в техен интерес да бъде на самите хора с увреждания да има лична помощ примерно. И досега би трябвало да има закон за личната помощ в България.

Омбудсманът заяви, че ще разгледа подробно жалбата срещу субсидиите, преди да реши да я внесе в Конституционния съд. Не скри обаче, че е много впетчатлен.

Константин Пенчев, омбудсман на Република България:
– Не е справедливо едни да получават, други не. Ако някой получава някаква субсидия  или нещо получава първо да се знае по какви критерии, второ да се знае какво става с тази субсидия.

Вместо субсидии, парите да се печелят с конкурси и проекти – предлагат от Център “Независим живот”. Точно обратното на предвиденото в бюджет 2012 година. Където субсидиите са увеличени, а парите за обществено полезни проекти орязани.

Автор: Мария Чернева

Системна грешка

ФАКТ № 1
Има едни хора, които са с увреждания, но искат да организират и да прекарат живота си като хората без увреждания.

ФАКТ № 2
Има една държава, която следва да извърши определени действия в насока признаване правата на хората с увреждания и създаване на по-добри условия за достойния им живот.

За тази цел

В Министерски съвет е създаден Национален съвет за интеграция на хората с увреждания – нарочен консултативен орган, създаден, за да осъществява сътрудничество при разработване и провеждане на политиката в областта на интеграцията на хората с увреждания.

КАК ТРЯБВА ДА СЕ РАЗВИЕ ДЕЙСТВИЕТО:
В устройствения правилник на този съвет са разписани следните функции и правомощия:
1.    оказва подкрепа и съдействие при формирането и провеждането на политиката за интеграция на хората с увреждания в съответствие с изискванията на националните и международните правни норми;
2.    организира проучването и анализа на потребностите на хората с увреждания от интеграция и прави предложения за повишаване на социалната и икономическата ефективност на този процес пред компетентните държавни, общински, обществени и стопански органи и организации;
3.    обсъжда и приема становища по проекти на нормативни актове в областта на интеграцията на хората с увреждания;
4.    съдейства за координацията между държавните, общинските, обществените и стопанските органи и организации с неправителствените организации на хора и за хора с увреждания за осъществяване на необходимата обществена подкрепа на дейността им в областта на интеграцията на хората с увреждания;
5.    взаимодейства с Националния съвет за тристранно сътрудничество, с Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет и с Националния съвет за закрила на детето към Държавната агенция за закрила на детето;
6.    установява и поддържа връзки с международни правителствени и неправителствени организации на и за хора с увреждания;
7.    организира популяризирането на проблемите и мерките, свързани с интеграцията на хората с увреждания, чрез активно сътрудничество със средствата за масово осведомяване;
8.    представя ежегодни отчети на Министерския съвет за дейността си и взема мерки за подобряването й;
9.    получава, обобщава и обсъжда годишния доклад и годишния счетоводен отчет на национално представените организации на и за хора с увреждания за финансовата им дейност и отчета за дейността им в областта на интеграцията на хората с увреждания, осъществявана на базата на получена държавна субсидия.

Казано с думи прости – с действията си НСИХУ е призван да направи възможно хората с увреждания да живеят по-добре,  да излязат от домовете си и да се включат пълноценно в живота “навън”.

НО!!! НА ПРАКТИКА НЕЩАТА СТОЯТ ПО СЛЕДНИЯ НАЧИН:

Потърсих информация за дейността на НСИХУ.
Как? Най-логично – порових се в Интернет.
На какво се натъкнах?
Проекто-сайт на НСИХУ (http://npobg.frde.org/?page_id=6) с единствена информация – изброени са членовете на НСИХУ (15 на брой!!! и то най-вероятно не в пълния им състав)

В Сайта на Министерски съвет много трудно (с голямо лутане) може да бъде намерена информация за ДВЕТЕ проведени заседания на НСИХУ за 2011 г., протоколите на които, макар и изключително постни като съдържание, са единственият индикатор за някаква дейност на НСИХУ.

Тогава реших да потърся информация за дейността поотделно на организациите, които са членове на НСИХУ . В крайна сметка всяка една от тях претендира за национална представителност, което предполага активни действия, особено в годината (2011 г.), в която МТСП открито заяви, че до края й ще бъде подготвена за ратификация Конвенцията за правата на хората с увреждания.

1. ЦЕНТЪР ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (http://www.cprp.org/bg/successes.html )
последни новини от 2008 г.

2. СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ (http://ssb-bg.net/aboutus.html )
последни новини – Покана за концерт (30-09-2011) и съобщение за организиране на фестивал на художественото творчество на хората със зрителни увреждания по проект “И ние можем”, финансиран по програма “Култура” на Столична община. Той ще се проведе на 10 и 11 октомври 2011 г. в гр.София… още в Рубрика “Архив” – новини, предимно свързано с трудовата заетост на хората със зрителни увреждания.

3. СЪЮЗ НА ГЛУХИТЕ (http://www.sgbbg.com )
Сайт, който заслужава адмирации, като изпълнение, но ето какви са последните съобщения:
ЦИТАТ: ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ от 26.09.2011 г.
КУРС ПО ЖЕСТОМИМИЧЕН ЕЗИК
На всички, които се интересуват от платения курс по български жестомимичен език, който започва в началото на месец октомври, съобщаваме, че първата опознавателна сбирка за курса за учебната 2011–2012 година ще се проведе на 30 септември /петък/, от 18 ч. в залата на третия етаж на културния дом на СГБ в София, на ул. „Денкооглу” № 12-14…

4.НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА СОЦИАЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ (http://www.google.bg/search?hl=bg&source=hp&biw=1440&bih=707&q=%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD+%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%B7%D0%B0+%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5 )

 Много картинки, кратки коментари под картинките, а изписаните нови инициативи са:

– Срещи за стимулиране на местни партньорства с цел интеграция на хората с увреждания

– Изграждане на защитено групово жилище в Правец (съфинансирано от проект “СЕЙН”)

– Комплекси за социални услуги за деца и семейства
– Дневен център за деца и младежи от 15 до 30 години в София

 Дали са нови и колко са нови – не е ясно.

5.НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ НА ТРУДОВО-ПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ (http://www.uniontpk.com )
последни новини:  Курсове за обучение – 11.09.2011
Курсът се провежда от ЦПО към НС на ТПК и ще протече в два модула – от 26 до 20 септември и от 26 до 28 октомври 2011 г. в хотел “Жеравна” в Банкя.
Указания относно графика за ползване на платени годишни отпуски през 2011. и т.н.

6. НАЦИОНАЛНА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ (http://www.npksb.com/main_page.html )
ЦИТАТ: ПРОЕКТ “ЗАЕДНО МОЖЕМ ПОВЕЧЕ” Е КЪМ СВОЯ КРАЙ
С тематичната групова консултация, проведена от 20 до 23 юли в курортен комплекс “Св.Св. Константин и Елена” край град Варна приключи активната част от проект “Заедно можем повече”. На срещата се обсъдиха с консултантите от мобилния екип поставените въпроси – счетоводни, за нови възможности за социален бизнес, идеи за проектни предложения и източниците на финансиране и т.н.
ТИЙМ БИЛДИНГ на екипа на Центъра за социална рехабилитация и интеграция
Приключението беше на 27, 28 и 29 юни на яз. Искър. Оставям това без коментар!!!!

7.АСОЦИАЦИЯ НА РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА С УВРЕДЕН СЛУХ (http://ardusbg.com )
Актуално
За членовете на АРДУС се организират занимания по актьорско майсторство.
Коледен бал с маски
Хайде на театър!

8.ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА СЛЯПО-ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ (http://www.nasgb.org )
Изглеждат активни

9.НАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ „МАЛКИ БЪЛГАРСКИ ХОРА” (http://www.lpbulgaria.org )

До тук организациите изглеждат активни, но няма следа (намек като съобщение,  материал или нещо друго) за дейността им в НСИХУ, за някакви стратегически проекти или събития, свързани с публични активности, за личен принос на организацията в областта на провеждане на политики за защита на правата на хората с увреждания.  НЯМА и това си е!

Но да продължим.

10. СЪЮЗ НА ИНВАЛИДИТЕ В БЪЛГАРИЯ  (http://www.disability-bg.org )
ЦИТАТ:
Годишен доклад за изпълнението на Плана за действие за равните възможности на хората с увреждания – 01-01-2010 г. – 31.12.2010 г.
2011-04-11
Прочетете тук   – не се отваря
Предложение от Държавна парично-предметна лотария за включване на членове на СИБ като билетопродавачи в разпостранението на продуктите на Държавна лотария.
За резултатите от Националната литературна награда “Кураж”
2009-12-04
Прочетете в брой 11 на в. “Кураж”

11. БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ “ДИАБЕТ” (http://www.badiabet.com )
специфични новини, като например – Ролята на теглото /телесната маса / при обменния контрол на диабет тип 2

12. КОМИСИЯ ПО ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ
Няма сайт

13. БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА НЕВРО-МУСКУЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Няма сайт

14. АСОЦИАЦИЯ НА РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА С НАРУШЕНО ЗРЕНИЕ
Нямат сайт и видима дейност

15. СДРУЖЕНИЕ”НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ НА СЛЕПИ”
Информация в сайта на съюза на слепите в България.

Дотук мисля, че няма нужда от коментари, не е необходим някакъв специален анализ.
Любознателните може да проверят и сайтовете на останалите организации.

Нещата  можеше да се приключат само с тази констатация, но…

Тези организации,  като национално представителни получават държавни субсидии, именно за да формират политики в сферата на уврежданията, да проучват и  анализират истинските потребности на хората с увреждания, публично да защитават позициите им.

За целта, предвид „активната“ и „ползотворна“  дейност на тези национално представителни организации, в бюджета за 2012 г. са предвидени държавни пари за тях – вероятно с идеята да продължават да нищоправят.

Ето каква е финансовата картина В ХИЛЯДИ ЛЕВА:

1. Национален съюз на трудовопроизводителните кооперации

416.0

2. Национален център за социална рехабилитация

309.0

3. Асоциация на родителите на деца с увреден слух

98.0

4. Съюз на глухите в България

324.0

5. Българска асоциация “Диабет”

353.0

6. Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение

80.0

7. Национална асоциация на слепоглухите в България

168.0

8. Национална потребителна кооперация на слепите в България

99.0

9. Асоциация на Национален съюз на кооперациите на инвалидите, Национална федерация на работодателите на инвалидите и Съюз на военноинвалидните кооперации в България

272.0

10. Сдружение “Комисия интеграция на хората с трайни увреждания”

56.0

11. Център за психологически изследвания и психотерапия

220.0

12. Българска асоциация за невромускулни заболявания

52.0

13. Национална организация “Малки български хора”

46.0

14. Асоциация на родители на деца с епилепсия

52.0

15. Сдружение “Национален център за рехабилитация на слепи”

206.0

А и за новопризнатата за национално представена организация Национален алианс за социална отговорност за 2012 г. е предвиден бюджет от  200.0

Е, приятели, събирайте, смятайте, изчислявайте и вижте сами за какво говорим. Ето затова непрекъснато се повтаря, че няма пари. Е, как да има, когато те се разхищавят неразумно, безумно и тъпо за излишни и непотребни неща и неработещи организации, които само тунеядстват, но дълбоко са захапали кокала.

Настройки за поверителност
Ние използваме "бисквитки", за да подобрим Вашето преживяване, докато използвате нашия уебсайт. Ако използвате нашите Услуги чрез браузър, можете да ограничите, блокирате или премахнете бисквитките чрез настройките на Вашия уеб браузър. Ние също така използваме съдържание и скриптове от трети страни, които могат да използват технологии за проследяване. Можете избирателно да дадете своето съгласие по-долу, за да разрешите такива вграждания на трети страни. За пълна информация относно бисквитките, които използваме, данните, които събираме и как ги обработваме, моля, проверете нашите Политика за поверителност
Youtube
Съгласие за показване на съдържание от - Youtube
Vimeo
Съгласие за показване на съдържание от - Vimeo
Google Maps
Съгласие за показване на съдържание от - Google