Архив на категорията

Всичко писано през годините!

КАК КЪНТИ ЕДНА ГНЕВНА “КУХА ЛЕЙКА”

Приятели, читатели, както повечето от нас вече знаят, на 7-ми декември се състоя поредният протест на родителите на деца с увреждания. В този мразовит ден хора от цяла България доведоха децата си в столицата, пред сградата на Парламента, за да го арестуват символично. Тази върховна българска институция и пръста не си мърда за хората с увреждания, изобщо не й пука за децата с увреждания и реагира на човешки глас само преди избори, но единствено, за да роди следващата си глупост.

В протеста участва и Красимира Обретенова от гр. Добрич, един от организаторите му, заедно с дъщеря си Пасионария, която порасна по подобни събития. Не можах да не задам няколко въпроса на Краси, която също беше и  една от майките, наречени на миналия протест “кухи лейки” от народен представител.

Та, Краси,

1. Защо протестирахте?

Защото съм длъжна да го правя, щом съм осъзнала, че проблемът не е в уврежданията на детето ми, а в начина на функциониране на социалната „интеграционна” система. Още повече съм длъжна да протестирам, защото тази система, чрез институциите – държавни и местна власт, „национално” представени НПО за и на хора с увреждания, освен че унищожава хората с увреждания,  пропилява огромен финансов и човешки ресурс, което е проблем вече не само на общността, но и на цялото общество.

Най-впечатляващият цинизъм на  социално-административното статукво в момента са тъй наречените „национално представени организации на и за хора с увреждания“. Това е нашата номенклатура, субсидирана от държавата и работеща за административната и политическа олигархия, а не за хората с увреждания. Тези организации обикалят  нормалния свят за сметка на данъкоплатците, но не правят нищо, за да реформират системата като “по нормалния свят”.

Нещо повече – някои от тези организации пасивно или активно подпомагат “държавата” да превръща децата с увреждания в стока! Вместо семействата да се подкрепят, те са стимулирани да си изоставят децата с увреждания, за да може да се печели от услугите в деинституционализацията – строителство на защитени жилища, центрове от нам’си’к‘в тип, приемни грижи и борба с безработицата. В този процес много от национално представените са доставчици на услуги, другата форма на цинизъм за общността ни.

2.Какво трябва да се промени в политиката за хора с увреждания у нас?

На първо място административни и нормативни реформи- излизане на сектора от сферата на социално подпомагане по признак увреждане /от АСП/. Създаване/или преформулиране на АХУ /от институция  към МС/ в изпълнителната власт – орган, компетентен за ПОСЛЕДСТВИЯТА от уврежданията, който да координира политиките на цялата изпълнителна власт, включително местната, както и на НПО в сектора и не само. Спешна реформа в начина на екпертизиране – ТЕЛК, която да регламентира начините за преодоляване на медицинските  /а и социалните/последствия от уврежданията. Политика на принципа  „пари-ХУ-интереси”, т.е средствата за хора с увреждания да се ИНВЕСТИРАТ за и във хората с увреждания, а не да се харчат според интересите на чиновници и политици. В момента основната „интегрираща” институция е АСП, тя прилага ЗИХУ, но чрез ЗСП. А ЗСП разполага с правилник за прилагане, който е пълен със субективни /доходни и имотни/ ограничения на правото на подпомагане. Което логично означава, че АСП работи  да ОГРАНИЧИ правото на подпомагане. Като добавим, че се работи със субективния индекс ГМД/ДМД, а не с реална оценка на нуждите на детето/ човека с увреждане, социалният и всякакъв геноцид е пълен.

 В крайна сметка само след реформи можем да говорим за прилагане на Конвенцията за правата на ХУ на ООН. Защото,  ако живеете в държавите, където тази конвенция е закон Божий, там ТЕЛК-ът ви отива в коша за боклук, а институциите се интересуват не от ТЕЛК-а, а от реалното състояние и съответните според него нужди.

3.Намираш ли смисъл в протеста?

Да! Иначе  сме или се превръщаме в паразити и съучастници в престъплението “социална политика” в сегашния й вид.

4.Какви бяха основните искания и защо?

Отговорила съм  по-горе, но конкретно – спешно създаване на закон за личната помощ, която да е обезпечена в размер на две минимални работни заплати.

5.Смяташ ли, че има разлика между родител и асистент?

Разбира се, че има.  Нали в гимназията и университета не ни учат как да сме родители на деца с увреждания? Щом не ни учат, значи ние сме родители като всички останали – със задължения и отговорности като всички останали.  Нашата  родителска задача е да ОРГАНИЗИРАМЕ живота на децата си и на семействата си, според последствията от уврежданията, а не да се превръщаме в болногледачи, терапевти, обучители и всичко, от което има нужда детето с увреждане, за да реализира потенциала си или просто да  оцелее и да живее щастливо.

6.Добро решение ли е родителите да бъдат асистенти на децата си?

НЕ – по смисъла на асистентските програми. Като родител и в този смисъл част от обществените обсъждания как да бъде обезпечен родителският труд за отглеждането на детето с увреждания, смятам, че липсата на  ПОЛИТИКА НА ДОХОДИТЕ за родители на деца с увреждания, липсата въобще или неефективността и пародийността на услуги за децата ни, доведе до това, родителите масово да искаме да ни назначават за асистенти. Отне ни няколко години и ужасно много прахосани пари, от които се облагодетелстваха чиновниците, докато осъзнаем, че не е нужно да сме асистенти на децата си, за да увеличим със жълти стотинки доходите си, които пак отиват за нуждите на децата ни, а не за нас,  каквато е логиката на тези програми в ЕС. Социалните чиновници са толкова негодни и некомпетентни,  че, незнаейки  какво да правят, неискайки да  реформират системата, вкараха и родителите в асистентски програми. НЕГОДНОСТ и НЕКОМПЕТЕНТНОСТ в ЗЛОВЕЩИ размери! Което задълбочи и без друго установения административен тормоз и унижения над хората с увреждания и родители на деца с увредания.

Със закона за предучилищното и училищно образование успяхме да регламентираме мястото на децата с увреждания в масова образователна среда основно, за да измъкнем услугите за деца с увреждания от АСП, а и защото мястото на децата с нужната подкрепа за обучение или образование и терапия е в масова среда, а не в изолатори, наречени „дневни центрове”.

7. До кога така?

До постигане на успешна реформа когато и да е.

Красимира Обретенова

Интервюто взе Нина Жишева

1 декември – Световен ден за борба с ХИВ и СПИН!

За поредна година отбелязваме 1 декември като Световен ден за борба с ХИВ и СПИН. Време, в което отново поставяме много важни въпроси и време, в което ние отново ще си позволим да зададем едни по-различни въпроси, засягащи хората с увреждания. Да, те също могат да хванат ХИВ и СПИН! Ще се изненадате, но изследванията показват, че даже инфекцията се среща три пъти повече при хората с увреждания, в сравнение с хората без увреждания. Но защо е така? Как така те хващат този вирус? Ама те водят ли сексуален живот? Получават ли хората с увреждания адекватни информация за това как може да се хване този вирус? На тези и още въпроси може да научите отговорите в следващата статия на Human Rightс Watch, преведена от нас.

https://www.hrw.org/news/2011/06/08/fact-sheet-hiv/aids-and-disability

Често се смята, че за хората с увреждания е много по-малък рискът да се разболеят от ХИВ вирусна инфекция в сравнение с техни връстници без увреждания. Възприема се, че те са асексуални, по-малко вероятно е да използват наркотици или алкохол и има по-малък риск от физическо или сексуално насилие, за разлика от населението като цяло.
Но все повече се утвърждава обратното твърдение. Изследвания показват, че тези предположения са погрешни – ХИВ инфекцията се среща три пъти повече при хората с увреждания, в сравнение с хората без увреждания.
Според Организацията на обединените нации, най-малко един на всеки 10 човека от 660 милиона население, живее със сериозно увреждане, променящо изцяло живота му.

Човешки права, Увреждане и ХИВ/СПИН
Хората с увреждания се сблъскват с редица нарушения на човешките им права и това допринася за повишаване риска от ХИВ инфекция. Тези нарушения включват:

По-висок риск от насилие и липса на правна защита
Вероятността хората с увреждания да бъдат жертви на физическо, сексуално насилие или изнасилване е три пъти по-голяма. В много страни, хората с увреждания имат малък или никакъв достъп до полиция, правен съветник или защита в съдилищата. Хората с увреждания, които са жертва на изнасилване или сексуално насилие, често имат по-ограничен достъп до медицински услуги, включително и психо-социални консултации и профилактични грижи, отколкото техните връстници без увреждания.

Липса на образование
Децата с увреждания често са изключени от образованието, а това означава и от обучението за сексуално здраве. Причините за това често са, че се разсейват или че не могат да бъдат обучавани. Но в много части на света децата не посещават училище, просто защото училищата не са физически достъпни. По данни на Световната банка 97% от всички хора с увреждания и 99% от жените с увреждания са неграмотни.

Липса на информация за сексуалното здраве
Всеобщо възприето е, че хората с увреждания не са сексуално активни. Изследвания показват, че те са толкова сексуално активни колкото и техните връстници без увреждания. Хомосексуалността и бисексуалността се проявяват със същата степен сред хората с увреждания, както и сред останалата част от населението като цяло. Въпреки това е по-малко вероятно те да получат информация за превенция на ХИВ инфекция и безопасен секс, както е и по-малко вероятно да имат достъп до превантивни методи като например презервативи.

Защита, съгласно международното право
Конвенция за правата на хората с увреждания (КПХУ)

  • Хората с увреждания се ползват от всички човешки права и основни свободи, наравно с всички останали. (член 5)
  • Хората с увреждания имат право да участват активно в планирането и провеждането на ХИВ политики и програми и по-специално, в тези, които пряко ги засягат. (член 4)
  • Правителствата трябва да защитават по-широк кръг от права, включително правото на образование, информация и комуникация, както и правото на индивидуална автономия и независимост. (членове 3, 16, 19, 21, 22, 24)
  • Правителствата трябва да предоставят на хората с увреждания същото качество и стандарти на здравни грижи и програми, каквито се предоставят на другите хора, включително и в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и програми, базирани на населението. (член 25)
  • Правителствата също така трябва да предоставят възможност на хората с увреждания да постигнат най-висока степен на независимост, пълно физическо, социално и професионално умение и пълноценно включване във всички аспекти на живота. (член 26)

Международен пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП)

  • Всички хора, включително и хората с увреждания, имат право да работят, право на социално осигуряване, на семеен живот, адекватен стандарт на живот и обучение. (членове 6, 7, 9, 10, 11, 13)
  • Правителствата трябва да защитават правото на всеки да се възползва от най-високия достижим стандарт на физическо и психическо здраве. (член 12)
  • Правителствата трябва да гарантират, че правата по МПИСКП ще се упражняват без дискриминация на каквото и да е обществена или друга основа, като например увреждането. (член 2)

Международен пакт за граждански и политически права (МПГПП)

  • Всички хора са равни пред закона и имат право, без дискриминация, на еднаква закрила от закона. Законът забранява всякаква дискриминация и гарантира на всички хора еднаква и ефикасна защита срещу дискриминация на всякаква основа. (член 26)
  • Правителствата трябва да защитават правото на живот, физическа неприкосновеност, индивидуална свобода и сигурност, неприкосновеност на личния живот и процесуална правна справедливост. (членове 6, 7, 9, 10, 14, 16, 17)
  • Правителствата трябва да гарантират, че правата по МПГПП ще се упражняват без дискриминация по обществен признак или друга основа, например като увреждането. (член 2)

Конвенция за правата на детето (КПД)

  • Правителствата имат задълженията да защитават човешките права на всички деца, включително и на децата с увреждания. Правата, посочени в КПД, трябва да се прилагат без дискриминация, основана на увреждане. (член 2)
  • Подпомагането на детето или тези, които отговарят за неговата грижа, „имат за цел да се уверят, че децата с увреждания имат ефективен достъп и получаване на образование, обучение, здравни грижи, рехабилитация, подготовка за трудова дейност и възможности за отдих по начин, осигуряващ на детето, възможно най-добрата социална интеграция и индивидуално развитие.“ (член 23)

Какво може да направите?

  • Обърнете се към хора с увреждания и техни организации, за да научите повече за специфичните нужди на хората с увреждания във вашата общност.
  • Уверете се, че ХИВ центровете, включително центровете за тест и обучителни програми са напълно достъпни за хора с различни видове увреждания. Това включва осигуряването на жестономичен превод, лесни за разбиране информационни материали, материали на Брайлово писмо и се уверете, че центровете са физически достъпни.
  • Предоставяне на информацията в различни формати, приспособени за хора с различни видове увреждания.
  • Обучавайте персонала на ХИВ организации по теми засягащи уврежданията и общността на хората с увреждания по въпроси на ХИВ. Обучавайте хората с увреждания и особено ХИВ-позитивни лица с увреждания, които могат да бъдат като застъпници в ХИВ програми.
  • Промотиране и финансиранe на изследвания за ХИВ и уврежданията, като се уверите, че хората с увреждания са включени в екипа, който проектира, изпълнява и анализира изследването.
  • Насърчаване на управляващите за ратифициране и включване на различните национални правни инструменти, които защитават човешките права на хората с увреждания, включително и Конвенцията за правата на хората с увреждания.
  • Застъпничество за това, хората с увреждания да имат пълни сексуални и репродуктивни права, достъп до услуги за намаляване на последствията от насилие, както и да бъдат свободни от физическо и сексуално насилие.

За повече информация:
AIDS-Free World: Disability & HIV/AIDS, www.aids-freeworld.org/content/blogcategory/35/66/
Human Rights Watch: Disability Rights, https://www.hrw.org/en/disability-rights
World Bank, http://siteresources.worldbank.org/DISABILITY/Resources/Health-and-Welln…

Граждански трибунал на хората с увреждания срещу Системата

(В повечето езици трибунал е извънреден съд, често военен, извън системата на нормалните съдилища. Трибуналът в Нюрнберг от 1945 г. е поставил началото на така наречения извънреден съд за престъпления, извършени срещу човечеството)

В средата на ХХ век една система някъде из Европа стана главният виновник да се случи това –

1 2
3

След това, на 20 от системата й се случи това

4

В началото на ХХI век в България една друга система допусна да се случи това –

5 6
7

И на 27-ми август 2015 година на тази Система също ѝ се случи това

8

Години наред в България хората с увреждания остават принудени напълно законно да водят жалко съществуване, да бъдат бедни, неуки, отчаяни, заврени в ъгъла на обществото, без да имат възможността сами да решат дори къде да изпият кафето си. Години наред Центъра за независим живот води битка за промяна, битка за достойнството на стотици хиляди българи с увреждания. Битката винаги е била тежка и неравна. „Тежка“, защото има за цел да разруши десетилетното статукво – поддържано не без участието на пасивните хора с увреждания – което живее единствено благодарение на тази безрадостна ситуация. „Неравна“, защото Системата разполага с богат арсенал от средства за насилие и публичен финансов ресурс, за да поддържа статуквото. Тя крещи срещу нас тихо, но заплашително, зъби се, изправя хора с увреждания срещу хора с увреждания, коленичи пред всяко едно правителство, за да целуне услужливо подметки и през цялото време мачка, гази, физически унищожава хора, които са й били поверени.

Изгубихме много приятели и съратници по тежкия път. Коко, Ели, Маргото, Васето, Жоро; жестоката система не пожали и 22-годишната Лора от ЦНСТ в гр. Плевен. Остави я да умре от глад! Поставя камери в стаите на домуващите в ЦНСТ! Преди време изправи косите на цяла Европа с потресаващия филм за село Могилино!

Системата строи градовете и сградите си недостъпни, гради стъпала в подлези и училища, харчи пари за достъпни трамваи и автобуси и същевременно захвърля спирките им в средата на аутобана, загражда ги с перила и копае подлези до тях. Системата ни определя за болни, слага хора в инвалидни колички, които не вървят; не дава асистенти на хора, които не могат да станат от леглото си, защото не ходят на работа или на училище. Затваря невинни младежи и девойки в домове и отнема живота и бъдещето им, защото запрати ли ги веднъж там, тя забравя за тях и изобщо не би се сетила отново, ако не са парите, които събира за всеки един човек.

Е! Ножът стигна до кокал вече и сметнахме, че всичко това не е нищо друго освен престъпление срещу човечеството. И пратихме Системата на трибунал! Имахме си съд, съдии и Темид

9

Имахме си Обвинение

10

и защита.

IMG_7733 (2) (Copy)

Имахме си свидетели

12 13 11
14

Имахме и един главен свидетел – НСИХУ,

15

който през цялото време беше съгласен със защитата, говореше за болести, пращаше очарователната си медицинска сестра да преглежда хората и да предписва лечение. Сестрата вършеше чудеса и връщаше пациенти от оня свят.

16 17 18

Връчихме на почитаемия съдебен състав документите си по Дело №1 на гражданския трибунал

19

В края на краищата съдът намери Системата за виновна и господин министъра като неин законен представител и отсъди Обвиняемата да приеме исканията на активните българи с увреждания, които настояват да живеят активно, пълноценно и независимо. Както живеят всички европейци с увреждания!

20

Хората с увреждания и предизборната кампания!

Преди малко пред погледа ни попадна едно прелюбопитно четиво, публикувано в Интернет. По-долу ви предлагаме копие от статията на г-н Стоян Николов, с нашето мнение и коментарите ни. Разбира се, не можем да пропуснем и приятната изненада от това, че в България все още има будни граждани, които не пропускат дори и най-малките издънки на партиите, борещи се за гласовете ни.

Почетете, помислете, поразвеселете се и в неделя гласувайте, за да не си мислят повече, че сте лесни за купуване.

КАК СЕ ИЗПОЛЗВАТ ИНВАЛИДИ И ПАРИТЕ НА ВАРНЕНЦИ ЗА ПРЕДИЗБОРНИ КАМПАНИИ?
http://newsline.bg/read_more.php?post=2720
автор Стоян Николов

Както Ви информирахме, във Варна съвсем наскоро се проведе третия по ред международен турнир по баскетбол за хора с увреждания. Всичко бе прекрасно и подкрепата на Община Варна към хората в неравностойно положение, и залата, и това че се достави малко щастие и надежда на спортистите взели участие в турнира.

Прекрасно, но до момента в който председателя на спортния клуб за хора с увреждания от страна на града домакин Варна, не направи една невероятно голяма простотия и излагация, а именно да “раздаде едни подаръчета” на спортистите. Тези така наречени подаръчета не знаем в какво се изразяваха, но знаем в какво бяха поднесени, а именно в торбички с рекламни надписи на “ГЕРБ”.

КОМЕНТАР: Ти да видиш! В София видях торбички, в които в един магазин слагат покупките на гражданите, със светлия лик на Николй Бареков. А то имало и такива с логото на ГЕРБ! Как съм могла да допусна, че простата идея за лик на торбата ще хрумне само на умните ПР-и на ББЦ?! Ама трябва да си признаем, идеята си е направо трепач – отиваш на пазар, пълниш торбите с кисело мляко и хляб и като си тръгнеш, ти дават още една радост – торбичка с лика на Барека! Или на Бойко! Защо не и на Дядото, захапал червена роза? Може и на Сокола! Вървиш си към дома, дотежи ти багажа, седнеш на някоя пейка за почивка, а пред погледа ти – политически лидер. Обзалагам се, че е възможно и да бъдат забелязани групи от зачервени домакини как целуват светлия лик на Бойко. Даааммм, той вече си е създал слава на крадец на женски сърца.

Някой може би ще си каже и какво от това…? Ами ето такова, че в мероприятието освен със спонсорство изразено най-вече в малки отстъпки е организирано с общински пари. Постъпката на кмета на Варна, Иван Портних и Община Варна е благородна и заслужава адмирации! Но дали трябва с парите на варненци някой да прави макар и малка част от предизборната кампания на ГЕРБ? НЕ! А и не само ГЕРБ, а който и да било друг.

Ето и малко факти…

Г-н кмета на гр. Варна – Иван Портних е дългогодишен спонсор на спортен клуб за хора с увреждания СКХУ „Варна 2010”. Лично аз смея да твърдя, че познавам доста от така да ги нарека “лидери” на тези хора в града ни и знам доста неща като цяло за хората с увреждания. Портних поне аз никога не съм засичал да се хвали с помощта, която е оказвал на СКХУ „Варна 2010”, напротив, мнозинството граждани във Варна дори не знаят, че кметът ни от години помага на спортния клуб на хората с увреждания и неговата скромност по въпроса му прави чест, но този път всичко е малко странно и просташко и ми дойде в множко.

КОМЕНТАР: Нали няма да започнете да ме убеждавате, че кметът е вадил парите за всичко това от джоба си? Тези пари също са си били чисто наши, но хубавото е, че досега г-н Портних си е мълчал най-дипломатично, но в деня на награждаването явно любовта му към майчицата-партия вече е изригнала и е преляла в „невинните“ предизборни торбички. Какво да се прави – то не е любов като любов!

Като например странното съвпадение, че Гранд Хотел Варна са дали най-добра оферта за нощувки на чуждестранните ни гости и тези от столицата. Нощувката по-наша информация е била на стойност 50лв., което не е много. Общината е осигурила по три нощувки за около 50 човека (всеки отбор е по 15 човека, като се включват играчи, резерви, треньори, преводач и придружители на хората в инвалидни колички). Дали изобщо има други оферти? Може би реално е била най-ниска цената, не мога да не споделя, че в хотела има наистина достъпна среда за хора с увреждания (като изключим тоалетни и бани), но дали изобщо са търсени други оферти?  Да във Варна има само няколко хотела с 5 звезди и не всички са подходящи за хора с увреждания (а някои дори имат само по-една стая пригодена за инвалиди), но търсена ли е въобще друга оферта от  Гранд Хотел Димят, Галерия Графит или другаде? Тук ние потърсихме и най-изгодната оферта бе двойно над тази на Гранд Хотел Варна – отново овации. Но дали общинари, които така щедро са “дарили” нашите пари са наясно с това и дали изобщо парите са гласувани на Общински съвет, за съжаление не можахме да разберем.

КОМЕНТАР: Да се обзаложим ли на коя партия симпатизират или дори и членуват собствениците на Гранд хотел Варна? И от тук по дифолт си идва заключението – всички останали да духат супата! Да са си опичали акъла, когато са избирали партийните си пристрастия!

Имайки в предвид трите нощувки и 50лв. за нощувка на човек, както и общата бройка около 50 души с малко допълнителни разходи Община Варна излиза, че е осигурила около организирането на турнира около 10 000лв. Турнир добре… но защо бяха тези подаръци в торбички с логото на ГЕРБ.

Личното ми мнение и според това на канцеларията на кмета, Г-н Портних (а дори и в самата политическа партия ГЕРБ) е че са нямали ни най-малка представа за случилото се с “подаръците”.

КОМЕНТАР: Айде сега! Пак партията ни лук яла, ни на лук мирисала, а общината им виновна – искали да им се подмажат, видиш ли ти! Ако добрият господин Портних е толкова наивен, ние да не би пък да ядем доматите с колците?! Все можем да сметнем две и две.

Може би някой е решил да му се отблагодари раздавайки тези “подаръци” за добротата му, може би е неумишлена и неосъзната постъпка с най-добри намерения, но това не оправдава простотията и крайния извод, че парите на варненци се харчат за предизборна кампания на политическа партия.

Може би ще се запитате, защо според мен Иван Портних (кмет на Варна) не знае за случилото се… както се вижда на снимките на торбичките има единствено логото на ГЕРБ и един гербер, това лично мен ме клони на мисълта, че това са стари торбички и за общи поводи, а не конкретно за настоящата предизборна кампания на ГЕРБ.

КОМЕНТАР: От къде накъде в общината ще се съхраняват торбички с предизборни лога, за да бъдат използвани за общи поводи? Тази община не е ли на всички граждани на Варна, без значение от политическите им пристрастия?

Дано има повече хора, като Иван Порних и да подпомагат подобни хора, дано и Общината и Портних като кмет организират повече подобни мероприятия, но дано и да не ставаме свидетели на повече подобни гледки, като тази и как се харчат общински пари за предизборни кампании на партии, независимо дали е умишлено или не и дали с добри или лоши чувства. Както и да се използват хора с увреждания за политически цели.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Господа от ГЕРБ, а и от която и да е друга партия, че вие няма да спрете да ни купувате, няма. Ами я аз да ви светна малко относно цената на хората с увреждания. Ако толкова държите да ни имате, а и не само вие, ами която и да е друга партия, ако нашите гласове са от значение за вас, променете законодателството в сферата на уврежданията и го синхронизирайте с Конвенцията на ООН за правата на хора с увреждания. Приемете закон за личната помощ, променете механизма за оценка на увреждането, направете средата достъпна… просто сменете си тертипа за човек с увреждане. Ако не са ви ясни нещата, хич не питайте господн Портних, ами се огледайте и вижте как живеят гражданите с увреждания от другите европейски държави. Там нещата от години работят и дават своите добри резултати. Защото тук, в България, докато ни купувате с по една торбича с логото на някоя партия, докато ни раздавате кебапчетата, ние взехме, че се уядохме много и се качихме на първо място по бедност в Европа и пак на първо място по безработица сред хората с увреждания. И то купени и негласуващи!

Младите надежди в Страсбург!

В края на юни тази година Европейската мрежа за независим живот (ENIL) организира едноседмично обучение за млади хора с увреждания от Европа, което се проведе в Страсбург, Франция. Наименованието на обучението беше „Как да разбираме и да се справяме с многостранната дискриминация, която младите хора с увреждания в Европа срещат“.

Събитието беше подготвено, планирано и изпълнено от екип млади лидери в областта на правата на хората с увреждания – от Великобритания, Унгария, Латвия, Ирландия и България. Основните цели бяха – да се повиши осведомеността на младите хора с увреждания по теми, свързани с дискриминацията, многостранната дискриминация (на база повече от един признак), престъпленията от омраза, както и развитието на умения за лидерство, водене на кампании и застъпничество. Целева група бяха млади, активни хора с увреждания, с познания по английски език на работно ниво и с интерес в участието в подобни международни проекти. Кандидатстваха повече от 80 човека от цяла Европа. Одобрени бяха 19 човека от 11 държави. За радост един от участниците беше българин, който достойно представи страната ни!

Обучителната седмица се проведе в младежкия център на Съвета на Европа в Страсбург – сграда, която не впечатлява с луксозен дизайн, но за сметка на това е изцяло достъпна и удобна за обучения и конференции по въпроси, касаещи младежта в Европа. Персоналът е достатъчно любезен и опитен, за да предразположи и упъти всеки новопристигнал участник, който за първи път попадаше на подобно място.

Както и преди две години, когато Европейската мрежа организира подобно събитие, най-впечатляващи се оказаха самите участниците. Културното разнообразие беше голямо, 11 европейски държави бяха представени (Армения, Грузия, Молдова, България, Великобритания, Сърбия, Румъния, Словения, Италия, Гърция, Босна и Херцеговина); освен това всеки идваше от своята страна с различен опит в застъпничеството за правата на хората с увреждания. Някои бяха активни членове на местни неправителствени организации, други търсеха мотивация и малко смелост, за да бъдат по-дейни и полезни на обществото си, когато се приберат у дома. Всички имаха различни нужди, свързани с достъпността, и осигуряването на такава през цялата седмица беше нелека задача за организационния екип. Осем от участниците ползваха колички, трима бяха незрящи или с нарушено зрение, а един беше глух. Това разнообразие обаче накара участниците да се замислят върху това колко различни можем да бъдем и едновременно с това колко малко неща ни разделят и как може да се работи в екип, когато имаш обща цел.

Присъщо за всички млади хора, участниците в обучението се забавляваха страхотно – както по време на съвместната работа, така и след края на официалната програма всеки ден. Атмосферата беше ведра и приятелска. Официалните презентации бяха малко, заложи се предимно на работа в екип, така че всеки успя да работи с всички останали участници.

Последните два дена фокусът на работата се насочи към крайния резултат от обучението, а именно – кампания с мотото “Think different, think equal”. Буквален превод е трудно да се направи, но смисълът на посланието е да всички да бъдем равни, макар и различни. Гост-експерт беше Крис Шуп – медиен консултант в УНИЦЕФ, с помощта на който се заснеха четири видео клипа – силни и въздействащи, изцяло създадени от самите млади участници. Всеки клип поставя акцент върху различни аспекти на проблемите, които младежите с увреждания срещат в ежедневието си. Видеата могат да бъдат гледани както в YouTube, така и в сайта на Европейската мрежа:

http://www.enil.eu/multimedia/think-different-think-equal-campaign/

Кратко филмче за самото обучение пък може да се види тук:

https://www.youtube.com/watch?v=Kh0KdtlTN48

До колкото повече хора стигнат посланията от кратките филмчета, толкова по-близо ще бъдем до общество, което е толерантно към различния до себе си, което не поставя бариери пред своето бъдеще.

част от инвалидна количка

Осми музикален фестивал на хора с физически увреждания 2013 – Поморие

ОСМИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ НА ХОРА С ФИЗИЧЕСКИ УВРЕЖДАНИЯ 2013 – ПОМОРИЕ

http://silazajivot.com/?page_id=12

„Краен срок: 1 август 2013 г.

Основната дейност на фондация „Сила за живот”(  http://silazajivot.com/ ) е организирането на музикален фестивал на хора с физически проблеми. Фестивалът е форма за преодоляване на социалната изолация на хората в неравностойно положение и постигане на трайното им социално включване и приобщаване към съвременните културни ценности чрез изразните средства на изкуството. Основната мисия на фестивала е нарастване на социалния капитал на обществото, чрез интеграция и реинтеграция на хората с увреждания, към преодоляване на тяхната социална изолация и постигане на трайното им социално включване, водещи до повишаване на обществената им значимост и личностното им самочувствие и приобщаването им към съвременните културни ценности с изразните средства на изкуството.

Чрез фестивала се постига социализиране и включване на хората с увреждания в процеса на създаване на културни ценности чрез развитие на дарбите им и художествено-творческите им заложби за преодоляване на съществуващите за тях ограничения в тази област.

Фестивалът няма конкурсен характер.

За участие във фестивала се допускат талантливи певци, танцьори и инструменталисти с физически увреждания.

Участниците във фестивала се представят с изпълнение по свой избор без ограничение в музикалния жанр – народни песни, поп, рок, джаз, оперно изпълнение, авторски творби, танц или музикална композиция.

Всеки участник трябва да представи предложението си за участие – авторски видео клип до 5 минути, илюстриращ музикалните и артистични способности на изпълнителя (музикална творба, танц, инструментално изпълнение), който се изпраща заедно с копие от решение на ТЕЛК на e-mail: zorido@abv.bg“

Страхотно мероприятие, супер идея, която видимо преследва… някакви „пари за инвалиди“! Иначе защо да не участват и музиканти без увреждания – хората с увреждания не могат да се конкурират с тези без увреждания или последните не искат да се мешат с първите, или нещо трето като причина??? Интересно ми е как организаторите на събитието си представят постигането на своята цел: „…преодоляване на социалната изолация на хората в неравностойно положение и постигане на трайното им социално включване и приобщаване към съвременните културни ценности чрез изразните средства на изкуството.“ Край на цитата. Толкова ли е трудно да се разбере, че с нарочни събития за хора с увреждания нито може да се преодолее „социалната изолация“, нито може да се постигне „трайно социално включване“. Напредничавата идея за социално включване чрез средствата на изкуството предполага съвършено различен, напредничав подход, а не до болка познатото „мечкуване“, но този път не с мечки (те си имат една Бриджит, която не дава всеки да се подиграва с тях), а с хора с увреждания. . .  на нас все ни мажат очите, че като ни показват по тлаки и по седенки колко сме талантливи, въпреки увреждането си, ни правят услуга, социализират ни.  Що за интеграция – да не говорим за социално включване – може да се постигне чрез нарочни, повече изолиращи, отколкото събиращи, събития? Това първо!

Разбира се, че има и второ! Как едно мероприятие за интеграция и реинфорсиране[1] на хора с увреждания да мине само с първо! Те винаги се омазват по няколко пъти. Та второто – защо, питам аз, е необходимо да се прилага и копие от ТЕЛК решение??? Ако няма кандидатът ТЕЛК решение, но може да свири като един Паганини или да пее като Монсерат Кабайе, няма да бъде допуснат ли? Кога тия хора ще разберат, че ТЕЛК-ОВОТО РЕШЕНИЕ НЕ Е И НЕ БИВА ДА БЪДЕ ТРЕТИРАНО КАТО ДОКУМЕНТ ЗА ИДЕНТИФИКАЦИЯ? Ние можем или не можем да пеем, да танцуваме, да свирим, да рисуваме или да пишем книги, защото имаме или нямаме талант, а не защото имаме увреждане. Рей Чарлз и Андреа Бочели са просто талантливи хора, но те не могат да участват във фестивала в Поморие, защото нямат ТЕЛК-ови решения. Каква загуба за сцената на музикалните изкуства.


[1] Сложен термин, който чух от един мастодонт на човешките права в България, член на НСИХУ. За значението, питайте нея J

Граждани, въпреки…

Преди изборите създадохме анкета, с която потърсихме мнението на хората относно изборите и нагласите им към този високо граждански акт. Попълниха я не много на брой хора, но това се обуславя от факта, че я пуснахме едва 5 дни преди изборите. Дори и с малко хора, попълнили я, ние анализирахме резултатите от нея и предлагаме на вниманието ви изводите, до които стигнахме.

Първият блок от въпроси, които поставихме, беше предвиден да разкрие нагласите на хората с уреждания към изборите. Находката ни е, че българите с увреждания имат нагласата да гласуват и са гласували и на предишните парламентарни избори (фигури 1 и 2). Повече от половината са го направили, защото с право приемат себе си като граждани и искат да изразят своята гражданска позиция.

question_1Фиг. 1

question_2Фиг. 2

Повече от една пета от попълнилите анкетата или около 22 % очакват промяна, но съществува и един немалък процент (11 %), имащи чувството за обреченост на нещата и нямат надежда, че нещо може да се промени (фиг. 3).

question_3Фиг. 3

Хората, участвали в анкетата като цяло, не са удовлетворени от работата на политиците в сферата на уврежданията (фиг.4). Половината от тях (50 %) смятат, че политиците изобщо не работят в тази сфера, близо една трета (33%) смятат, че те се сещат за хората с увреждания само по време на избори, а всеки пети (22%) приема работата им за недостатъчна.

question_4Фиг. 4

Когато им предложихме да оценят по шестобалната система работата на политиците през последните десет години в различни области, започвайки с архитектурната среда и транспорта, болшинството постави слаба оценка, смятайки, че социална политика в сферата изобщо не е имало (фиг. 5).

question_5Фиг. 5

В областта на образованието и заетостта, разочарованието на българите с увреждания е още по-категорично – повече от половината (67%) са поставили слаба оценка (фиг.6).

question_6Фиг. 6

Относно политиките, водени през последните десет години, в областта на асистентските услуги и помощните технически средства, ситуацията е приблизително същата – почти 40 % от анкетираните са поставили слаба оценка, като всеки трети смята, че такава политика не е имало изобщо (фиг. 7).

question_7Фиг. 7

Прави впечатление, че повечето от анкетираните са имали своето твърдо решение дали да гласуват или не. Една четвърт от тях споделят факторите, които формират това решение, като у тях могат да се обособят две равни групи, чиито мнения са полярно противоположни – едната половина от тях очакват промени и имат надежда за бъдещето си, а другата половина споделят своето чувство за обреченост и безнадеждност (фиг. 8).

question_8Фиг. 8

Групата на хората с увреждания винаги е била една от рисковите групи, които са много лесни и достъпни за манипулиране както откъм лоши условия при упражняване на правото на глас в изборния ден, възможности за манипулации и повлияване при взимане на решения и маркиране на желания кандидат, така и откъм купуване на гласове. Затова си позволихме да добавим и агресивния на пръв поглед въпрос дали биха продали гласа си. Не можем да кажем, че отрицателният отговор на огромното болшинство от анкетираните, близо 94 %, ни е изненадал. Зарадвал – да, но не и изненадал (фиг.9).

question_9Фиг. 9

Следващият раздел, който беше включен в анкетата ни, касае информацията, свързана с предизборната кампания – нейната достъп-ност, достатъчност и полезност. На въпроса как е достигнала до тях информацията в предизборната кампания, броят на хората, посочили интернет и телевизията като свой източник е най-голям – почти всеки трети е ползвал информация от интернет или от телевизията. Изключително показателен относно пълната липса на ангажимент от страна на официалните власти към политиките в сферата на уврежданията, е нулевият процент на хората, които са получили информация от официалните власти (фиг.10).

question_10Фиг. 10

Най-тревожната информация, която получихме от анкетата е, че всички анкетирани, сто процента от тях, са отговорили отрицателно на въпроса за наличието на агитационни материали във варианти, достъпни за хора със зрителни и слухови увреждания. Което, казано с други думи, по мнение на анкетираните, означава, че изобщо не са предлагани агитационни материали за хора с проблеми със зрението и слуха (фиг.11).

question_11Фиг. 11

Попитани за това какви очакват да бъдат предизвикателствата и пречките пред тях в деня на изборите, хората са преценили почти поравно недостъпността на транспорта, липсата на пълен достъп до избирателните секции и липсата на личен асистент. На второ място, отново с приблизително равенство, са поставили липсата на информация къде са достъпните секции и липсата на интерес (фиг.12).

question_12Фиг. 12

И както винаги в такива случаи, трябва да си направим заключенията. В случая, нашето заключение се оформя изцяло в стил „въпреки“. Резултатите от анкетата показват, че като цяло българите с увреждания са на първо място граждани и се възприемат като такива и въпреки огромните трудности, пред които са изправени, имат твърдото решение да вземат живота си в свои ръце и да се борят за него както в ежедневието си, така и в деня на изборите. Въпреки огромното си разочарование от цялостната политика в сферата на уврежданията, водена през последното десетилетие, независимо от кое правителство. Въпреки недостъпността на средата, въпреки липсата на достъпна информация, въпреки липсата на адекватни услуги в общността, въпреки наложилия се напоследък моден тренд на купуване и продаване на гласове и безскрупулна и изключително агресивна манипулация на гражданския вот.

За съжаление само ВЪПРЕКИ не винаги върши работа и затова и на сегашните избори имаше хора с увреждания, които въпреки всичкото си желание и усилия не успяха да упражнят правото си да гласуват.

И именно заради това ВЪПРЕКИ бихме искали да благодарим на своите сънародници с увреждания за твърдостта, волята за победа и решимостта да отстояваме всички заедно своето свещено право на достойнство, уважение и зачитане на основни човешки права.

Да наблюдаваме изборите

Е, започна се!

Всички предричат титанична битка, битка на живот и смърт, битка за бъдещето на България и българите. С други думи да го кажем – атовете започнаха да се ритат, а когато атовете се ритат, кой тегли? Магаретата! Но, от друга страна, в такива моменти, ние, магаретата, изведнъж ставаме много скъпи, изключително ценни. Разменната монета на нечий успех – който ат си осигури повече магарета, си връзва успеха в кърпа. И започват да ни предлагат морковите. Я някой по-дълъг и много по-оранжев, я някой по-светъл, късичък, ама много питателен. Разбира се, доста предвидливо, тия атове много се постараха да ни осигурят една наистина сериозна предизборна диета, а гладно магаре лесно си харесва дори и най-дребното морковче. И ето тук започва драмата на магаретата – дотолкова сме изгладнели, че и обелка от картоф бихме приели. Ама, нали се сещате, че като ни захранят още от сега с обелки от картофи, след това няма да се втурнат да ни осигуряват овес и прясна детелина. А и след като сме се продали, нямаме право да се сърдим на никого.

И още нещо, не си мислете, че тия дето сега се ритат, всичките са баш атове.Повечето са най-обикновени магарета, ама морковите са у тях. И те ще се опитат да ни купуват, за да докопат властта.

Е, хайде пък този път ние да се опитаме да им попречим на алъш-вериша ! Да идем в избирателните секции и да бдим за честността на изборите, за да няма манипулации, корупция или  злоупотреба с гласовете ни. Да ги изненадаме – не сме чак такива магарета все пак, а?

Както вече ви съобщихме, Центъра за независим живот се присъедини към една гражданска коалиция за наблюдение на изборния процес, координирана от асоциация „Прозрачност без граници“. (ако случайно вече ви е избягало от ума, може да се подсетите тук). Дойде моментът да се заявим и като наблюдатели.  Създадохме едно обръщение към нашите приятели, изпратихме го на всички, чийто електронни адреси имаме. Със сигурност обаче сме пропуснали много от вас, затова решихме да пуснем призивът си и тук. И така, нека се заемем с наблюдението на изборите и да се опитаме да ги направим по-честни и по-коректни, поне мъничко.

Писмо с коментар…ако сте задрямали, събудете се

На 26-ти февруари господата от НСИХУ са входирали писмо-искане до Президента на РБългария, с което изявяват желанието си да бъдат включени в Обществения съвет, за да решават тежките проблеми на гражданите на републиката. По-долу можете да се запознаете с писмото.

http://www.cil.bg/userfiles/Pismo-ot-NSIHU-do-prezidenta.pdf

До тук, всичко си е както си трябва – нещата отиват към промяна, всеки се бори да докопа кокала. Да, ама писмото е пълно с откровени лъжи, които имат за цел да заблудят както президента, така и целия български народ. Представлявали, моля ви се, 130 000 българи със „специфични възможности“. Да, ама са пропуснали да споменат, че това е само на хартия. Аз имам увреждане, познавам много хора с увреждания или „специфични нужди“ и никой от моите познати и приятели никога не ми е споменал, че разчита на някоя от тия организации да го представлява, където и да е. Но да речем, че моята извадка в никакъв случай не може да бъде представителна – коя съм пък аз, за да претендирам за това. Обаче, ако беше само това, да махнеш с ръка и да го подминеш. Ама не е!

Следва един параграф, който направо ме срази, когато го прочетох. Ще цитирам: „B продължение на 20 години ниe изразяваме несъгласие с провежданата национална социална политика, която изолира хората с увреждания от общественото развитие. Наличните дискриминационни практики и липсата на ясна институционална и секторна политика, създадоха условия за 95 процентна безработица сред хората с увреждания и жизнен стандарт далеч под линията на бедността.“ Е, как да го наречем това сега? Да не бяхме ви чели протоколите от заседанията, да ни излъжете. Ама сме ги чели, бе господа от НСИХУ, чели сме ги много внимателно и там всяко едно предложение на държавата, в лицето на министъра на труда и социалната политика, е било приемано с пълно единодушие. Как пък един за лек не се въздържа? Нееее…всички винаги сте били съгласни. Даже благодарни сте били. А и как да не сте благодарни, като всяка година тая държава ви е плащала, за да гласувате ЗА с пълно единодушие. Плащала е при това не малко пари. Милиони е плащала! Милиони! И друг път сме го споменавали, но ще го повторим – за 2011 година национално представителните организации на и за хора с увреждания, членове на НСИХУ  са получили държавна субсидия в размер на 4 милиона и 250 хиляди лева, за 2012 милионите са 4 и 879 хиляди, за 2013 – 4 милиона и 470 хиляди.  Как да не си твърдо ЗА тая държава?! Но аз ще попитам за едно противоречие в твърдението на НСИХУ. След като за три поредни години получихте близо 13 милиона и 600 хиляди лева готова пара, защо допуснахте в България все още да съществуват „налични дискриминационни практики и липса на ясна институционална и секторна политика“? Какво направихте с тия 13 милиона и 600 хиляди лева? Защо безработицата сред хората с увреждания през последните години достигна до 95%?

Но, да продължим нататък с обръщението. И стигаме до мястото, където господата от НСИХУ отново пускат поредната опашата и космата лъжа! Ето – „Hиe подкрепяме гражданските протести…“ Кои протести подкрепяте, моля? Много подкрепителни станахте. Ама, засрамете се, бе хора! Засрамете се! Къде бяхте, когато хората от столицата протестираха против тъпата и обидна Наредба за асистент за независим живот през 2011 година? В онова горещо лято, когато хора в инвалидни колички се приковаха с вериги пред Столична община, тогава къде бяхте? Знам, че ще ми кажете, че сте били заети с важни държавнически дела. Само че, аз знам и още нещо. Тогава вие бяхте вътре, при общинските чиновници и с пълно единодушие, отново, гласувахте ЗА тая несмаслена и неработеща наредба, която обрича много столичани на затвор у дома. Тогава вие предадохте стотици хора с увреждания.

След тази лъжа следва и друга. В искането си вие твърдите, че  настоявате за „ускоряване на процеса за адаптиране на националното законодателство към духа и нормата на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и осигуряване на необходимия публичен ресурс за активни политики…“  Е, сетихте се, разгеле! Първо – Конвенцията беше ратифицирана през януари 2012 гадина, а вие взехте да настоявате цяла година по-късно и второ – кое национално законодателство да се адаптира към Конвенцията? Нали Законът за интеграция на хората с увреждания е ваше мило чедо, ваше дело?  Но сега президентът взе че реши да свика Обществен съвет, да сменя властта и появи опасност субсидиите ви да секнат, опасност да ви вземат кокала от устата и вие изведнъж се сетихте, че имате неща да променяте.

Претендирате най-нагло, че години наред сте работили за положителни промени в живота на хората с увреждания в България. Само че дори и самите наименования на организациите, които представлявате, говорят най-красноречиво за това, че лъжете – „Елка Тодорова – … председател на Националната федерация на работодателите на инвалиди… Красимир Коцев – член на HCИXУ и председател на Съюза на инвалидите в България, … Васил Долапчиев – член на HCИXY и председател на Съюза на слепите в България…“ За 20 години така и не се научихте да не ни наричате инвалиди!

И накрая китката, дето краси питката. „Тази номинация е продиктувана от факта, че проблемите на хората с увреждания имат мултидисциплинарен характер и предложените наши представители са компетентни в различни области на интеграцията на хората с увреждания.“ Ти да видиш! Компетентни! Компетентни сте само как се поддържа статуквото, как се гласува винаги ЗА, как се пилеят безотчетно народни пари, как се подменят дефиниции и определения, как се живее охолно и разточително на гърба на народа. Как се краде от социалната сфера. Защото, ако бяхте достатъчно компетентни, нямаше да допуснете основна грешка още в самото начало на своята жалка пародия, когато говорите за членството си „в различни европейски и световни организации, защитаващи правата на тази социална група и активно работим в Европейския форум на инвалидите“. Ако бяхте компетентни, щяхте да знаете, че такова нещо няма! EDF означава European Disability Forum и съдържателно коректният превод е Европейски форум по уврежданията. Да не говорим, че в Европа от години не се използва понятието „инвалид“! Ако членството им в тази организация не е допринесло за разбирането на тази проста истина, то официалният им статут на социално представителство в България е не само фалшив, но и вреден!

И не на последно място, след като претендирате за национално представителство, то ние очакваме решение на 5-членен състав на ВАС относно предоставяне на информация, доказваща легитимността на тези организации. Докато МТСП не докаже, че тези организации са доказали наличие на брой членове и структури в страната, които се изискват за статутът на национално представителство, тяхната легитимност остава под много сериозно съмнение.

След всичко изписано дотук ви предлагаме да отговорите на следния въпрос.

 [poll id=”6″]

Отворено писмо

Отворено писмо до президента – г-н Росен Плевнелиев – от хора с увреждания беше входирано днес в президентството. То е във връзка с евентуални назначения в състава на служебния кабинет на хора, свързани с предишното статукво, които не биха могли да извършат търсената днес промяна.  Подкрепяме г-н Плевнелиев в борбата му и нелеката задача сега да овладее промените в страната и да им даде единна насока – нов обществен договор и взаимно доверие между гражданите и управляващите. Именно затова в състава на новото, макар и временно правителство и консултативния орган към него, не бива да бъдат допускани лица от казионните национално представителни организации, свързани пряко с властта в последните няколко години и довели до изключително тежкото положение на социално изключване за хората с увреждания.                                          

                                                                                       ДО

                                                                                       РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ,

                                                                                       ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 

Уважаеми господин Президент,

Всички много добре осъзнаваме историческата важност на времето, в което живеем, както и огромната отговорност, която народът, като върховен суверен, стовари върху Вас. Всички очакват от Вас да сформирате служебното правителство, което да води страната ни в този труден момент.

Съзнавайки важността на момента, ние се обръщаме към Вас с тревога и загриженост, но и с разбиране за опасността пред успешното разрешаване на крайно тежката политическа ситуация в страната.  Огромната част от българите  –  самият Вие, родните ни политици, обществени личности, граждани – се обединиха около необходимостта от смяна на системата. И така трябва да бъде, тъй като това, което имахме до вчера, не работеше, теглеше ни назад. Вие сам, в обръщението си към нацията, говорите за активно гражданско общество, което има своите претенции и очаквания към избраните от него представители във властта, което иска и намира форми за участие в осъществяването на важните за държавата дела. Част от това гражданско общество са и българите с увреждания.

Ето защо смятаме, че в правителството, което Вие ще сформирате, не би трябвало да присъстват хора, които пряко или чрез съвещателна функция, са участвали до момента във вземането на политически решения, в това число и в сферата на уврежданията. Такива хора могат само да поддържат статуквото, което в настоящия момент е недопустимо. Убедени сме, че в служебния кабинет, който предстои да сформирате, не бива да намерят място представители на казионни организации и съвети, като Националния съвет за интеграция на хората с увреждания /НСИХУ/, които през изминалото време само са претендирали, че защитават правата на хората с увреждания, разхищавайки огромни средства за поддържането им в изолация и социално изключване. Всеки разумен човек би съзрял нещо нездраво във факта, че в продължение на години в социалната сфера в България цари безхаберие и корупция. За никого не са тайна нищетата и бедността на българите с увреждания, навсякъде може да се види недостъпността на средата, безнадеждното съществуване на стотици хиляди български граждани с увреждания, принудени да живеят в социални заведения.

Ние сме твърдо против хора от „статуквото“ да заемат постове в новия служебен кабинет именно във време на крайна обществена чувствителност към провалилите се във времето на прехода изразходвани личности и имена.

Статуквото, което роди Могилино, продължава да държи огромна част от хората с увреждания в социални институции и далеч от живота в общността, за което съществен принос имат и казионните организации, влизащи в състава на НСИХУ. Всички те са получавали и продължават да получават субсидии за тази своя дейност, без доказателства за легитичност. Затова смятаме, че изборът Ви трябва да падне върху хора с чисто име, добра репутация и компетентност, с които да се спечели общественото доверие.

Господин Президент,

Дълбоко вярваме, че Вашата интуиция и преценка на държавник, който взема важни решения в съдбоносен за България момент ще Ви посочат верния избор. Надяваме се имената на хората в бъдещия служебен кабинет на Р България да са чисти, да са далеч от политическите сделки на последните години – хора, зад които да се обединим за бъдещия коректен обществен договор за родината ни.

 

 

01.03.2013 г,

гр. София                                                   С уважение:

Капка Панайотова – сдружение „Център за

независим живот“, kapkapan@gmail.com

Митко Николов – сдружение „Достоен живот“ –

Видин, mitkonik@gmail.com

Людмила Борисова – сдружение „Ти избираш“ –

Ст. Загора, liari_bevart@abv.bg

Тоня Димитрова – сдружение „Ти избираш“ –

Ст. Загора, tonjad@abv.bg

Веселка Кирова – Каспичан, vesikirova@abv.bg;

Снежана Николова – Бургас, snezha@gbg.bg

Любен Енчев – Каспичан, lubo_49@abv.bg

Милен Петров – Бургас, mimop@abv.bg

Ваня Пандиева – София,

vanya.pandieva@gmail.com

Лиза Бочева – София, liiz@abv.bg

Даниел Дамянов – Видин,

danieldamyanov@abv.bg

Спаска Давранова – София, davranova@abv.bg

Маргарита Цветкова – София,

margozvet@abv.bg

Пламен Генов – Ст. Загора,

pironaga@gmail.com

Даниела Генова – Ст. Загора, dutsi80@abv.bg

Венцислава Николова – София,

panevav@gmail.com

Ива Дойчинова – София, ivadoich@gmail.com

Марияна Харизанова – София,

mahari01@gmail.com

Георги Войнов – София,

georgi.ivov@gmail.com

Мария Димитрова – София,

maria.dimitrova89@gmail.com

Нина Кирилова Жишева – София,

nina_nina1956@yahoo.com

Настройки за поверителност
Ние използваме "бисквитки", за да подобрим Вашето преживяване, докато използвате нашия уебсайт. Ако използвате нашите Услуги чрез браузър, можете да ограничите, блокирате или премахнете бисквитките чрез настройките на Вашия уеб браузър. Ние също така използваме съдържание и скриптове от трети страни, които могат да използват технологии за проследяване. Можете избирателно да дадете своето съгласие по-долу, за да разрешите такива вграждания на трети страни. За пълна информация относно бисквитките, които използваме, данните, които събираме и как ги обработваме, моля, проверете нашите Политика за поверителност
Youtube
Съгласие за показване на съдържание от - Youtube
Vimeo
Съгласие за показване на съдържание от - Vimeo
Google Maps
Съгласие за показване на съдържание от - Google