Три бастуна на “куци” политици раздаде преди дни Центърът за независим живот. Единият отиде при столичната кметица Йорданка Фандъкова, която се осмели да обжалва решение, осъждащо общината, че не е осигурила достъп до градския транспорт на хора в инвалидни колички. Нейната заместничка Албена Атанасова също получи бастун за това, че по една телевизия изразила съжаление, че събеседникът й е незрящ – не можел да види колко много е направила тя за хората с увреждания.

С бастун се обзаведе и социалният министър Тотю Младенов – заради непрозрачната работа на националния съвет за хората с увреждания.

Политиците ни обаче не се боят от антинагради, нито от съдебни решения. И щом даже модерното столично метро е “забранено” за хора с инвалидни колички, какво ли е положението извън София? Кореспондентите на “Труд” установиха, че в повечето ни градове хората с двигателни проблеми са нежелани и излишни – държавата се е скрила от тях с непреодолими препятствия.

Над половината от 150-те обществени сгради в Пловдив все още са напълно недостъпни за хората с увреждания, твърди Тобия Качаков, председател на Съюза на инвалидите в града под тепетата. В асансьорите на 12-етажния бивш партиен дом на площад “Централен”, където се помещават доста от дирекциите и отделите на градската управа, могат да влизат само инвалидни колички от по-старите модели с ширина до 70 см. Голяма част от подлезите, търговските обекти по главната улица, ресторантите, църквите и почти всички обекти в Стария град начело с Античния театър са напълно недостъпни за тях.

В операция “Шок и ужас” за хората с увреждания пък се превръща ползването на жп транспорт, тъй като подлезът на Централна гара не е оборудван с нужните рампи, подовата настилка е изпокъртена, а подходът към отделните коловози не е никак безопасен. На хората в инвалидни колички им се налага да преминават през релсите, за да се качат на влак. В община Пловдив са вдигнали ръце от концесионера на подлеза – ФК “Локомотив” (Пд), тъй като президентът на клуба Константин Динев не е платил дори задължителните такси. “Ние не можем да си приберем наема, а камо ли да ги накараме да изпълнят условията по концесионния договор, в който е залегнало и изграждане на рампи за инвалидните колички”, признава зам.-кметът по общинската собственост Александър Долев.

Общината във Велико Търново също напълно е недостъпна за хората с увреждания, които не могат да се изкачат по стръмните стълби. Чакаме европари – обясниха оттам.

Сградата на централната поща в Смолян, където местните хора си плащат комуналните сметки, е построена преди 1989 г. – за визитата на дипломатическия корпус. Нейните мраморни стълби са препятствие и за хора без увреждания, тъй като се хлъзгат, а в Смолян почти 6 месеца е зима, коментират инвалиди. Рампа там няма.

Хора в инвалидни колички по никакъв начин не могат да стигнат до служителите в “Социално подпомагане” в Шумен. Персоналът слиза при тях, обясни шефът Драгомир Янков.

Специален асансьор за инвалиди има на входа на централната поща в Кърджали, но никога не е работил, твърдят от местния съюз на инвалидите, а и продавачите на сладолед от двете сергии отпред.

За да се ползва съоръжението, е необходимо първо да бъде получен ключът за асансьора, който пък е при управителката. Тя обаче не може да бъде открита след 18 ч и така достъпът до телефонните кабини е блокиран. В офиса на “Виваком” са категорични, че нямат никакво отношение към обслужването на хората, нуждаещи се от този асансьор. Председателят на съюза на инвалидите Мавруда Палазова е поставяла десетки пъти въпроса, но резултат няма. А проблемът можеше да бъде решен дори и само с един звънец или с една обикновена рампа, казва Палазова.

42-годишният плевенчанин Янислав Илиев, който е трудно подвижен след претърпяна катастрофа, възнамерява да съди държавната поща, защото рампата, на която се получават колетните пратки, е недостъпна за хора с увреждания. Стълбите са стръмни и трудни за изкачване дори от здрав човек, казва Илиев, който е инженер и разработва различни електронни системи.

“Поръчвам си често елементи от Китай. Получавам малки пакетчета, дето можеш да си ги сложиш в джоба, за по 5-6 долара. А имаш право да напишеш до три пълномощни на някого за получаване. Хубаво, ама за мен на месец пристигат десетина колетчета”, продължава разказа си плевенчанинът. Сложен е достъпът и в сградата на “Мания тауър” в Плевен, където се помещават социалната служба и регионалното подразделение на НОИ, споделят инвалиди. “Там има лифт, който отвежда до приемната. Аз трябва да помоля някого да извика човек от охраната, който да го включи”, коментира плевенчанин в количка.

Ако някой инвалид реши да посети Здравната каса в Благоевград, ще трябва да наеме поне двама души да го носят на ръце. Сградата има платформа само за влизане в централния вход, но оттам до асансьора има стълбище и инвалид не може и да припари до етажите на касата, а на тях най-често им се налага това.

В шестетажната сграда на НОИ в Габрово също няма достъп за инвалиди. Ако се появи човек в количка, носят го на ръце.

Да си студент в количка е мисия невъзможна

Вече 12 години Людмил Велчев води битка със Софийския университет, защото вузът няма рампи, приспособени асансьори и тоалетни за инвалиди. А Велчев се движи с количка.

През 1999 г. той е приет да учи богословие в СУ. Твърди, че през първия семестър имал оценки между 5 и 6. “Прекъснах поради това, че кабинетът, в който четяха лекциите, беше на четвъртия етаж”, казва той. Нямало рампи.

През 2003 г. от Алма матер не му позволили да поднови студентските си права. Но и Людмил вече не искал да го направи, защото нямало как да стигне до учебните зали.

Кандидатствал отново през 2006 г., но условията за хора като него не били променени. Заради това се обърнал към Комисията за защита от дискриминация (КЗД), която предложила страните да се споразумеят. Людмил твърди, че СУ се задължил да пригоди според закона всички сгради, които стопанисва и са негова собственост. През 2008 г. прави пореден опит да бъде студент в университета. Писменият изпит бил проведен в Ректората. Рампа имало, но не и тоалетна, пригодена за човек в инвалиден стол. Тръгва си по-рано от изпита, но успява да се класира за устно препитване, което се провежда в Богословския факултет. От управата му предложили да го вкарат на ръце. Людмил се обадил на КЗД и поискал да бъде съставен констативен протокол, защото вузът не е изпълнил споразумението от 2006 г. и го е дискриминирал. Сега Людмил води дело срещу университета.

Софийският университет: Нямаме пари

Зам.-ректорът по стопанската и инвестиционната дейност в СУ проф. Иван Петков призна пред “Труд”, че университетът няма нито една сграда, която да е напълно достъпна за инвалиди. Проблемът с Богословския факултет е “чисто финансов”, заяви Петков. “Имаме проблеми с парите за заплати, спрели сме всякакви ремонти”, обясни той.

УНСС: Тесни асансьори

Въпросът за достъпността за инвалиди засяга и други реномирани столични учебни заведения. В Университета за национално и световно стопанство (УНСС) има рампи само до първия етаж. До горните етажи може се стига с асансьори, но друг е въпросът доколко широчината на вратите им го позволява. Според Наредба №4 за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, вратата на асансьорната кабина е широка най – малко 90 см.

Асансьорите, които проверихме в УНСС обаче бяха широки около 65 см.

В Лесотехническия университет има рампа на външния вход, но наклонът й е опасен дори за човек в отлично физическо състояние, показа проверка на “Труд”. Докато бяхме там, върху нея сладко-сладко подремваше младеж. Ръководството на Техническия университет твърди, че проблеми няма.

“Всички учебни корпуси имат съответно рампа и асансьор, с които може да се достигне навсякъде независимо от това колко етажа са”, заявява пред “Труд” зам.- ректорът на Техническия университет проф. Георги Михов. Само до първия корпус на Ректората нямало достъп, защото сградата била стара. Но там щял да бъде изграден външен асансьор на стойност 30 000 лв.

Репортер на “Труд” установи, че е недостъпна и учебната сграда във вътрешния двор на Техническия.

Страхил ВАСИЛЕВ

Метрото става 100% достъпно догодина

Метрото в София ще стане 100% достъпно за хора с увреждания до лятото на 2012 г., когато се очаква да тръгне и вторият лъч, обеща шефът на “Метрополитен” Стоян Братоев. В началото на юли Комисията за защита от дискриминация глоби фирмата и Столичната община с 5000 лв. за това, че на три от общо 14 станции – “Сливница”, “Западен парк” и “Константин Величков”, няма достъпни входове. Там ще бъдат монтирани автоматични асансьори. По данни на Братоев и в Париж, и в Лондон достъпни са 15-20% от станциите, а във Виена – 25%. Част от тролеите, трамваите и автобусите в София са достъпни за хора с увреждания. Във виртуалното разписание на градския транспорт пък може да се прави справка в колко часа и на коя спирка ще пристигне нископодово превозно средство.

Вангелина МИХАЙЛОВА

ВРАЦА И СИЛИСТРА СА ЗА ПРИМЕР

Враца и Силистра са може би са единствените областни градове, в които обществените сгради са напълно приспособени за хора с двигателни затруднения.

Почти всички държавни и общински институции, банки и училища във Враца имат изградени рампи и асансьори. За по-голямо удобство центровете за обслужване на граждани или приемните на някои от тези институции са позиционирани на приземните етажи. Не създава затруднения за тях дори подмяната на личните документи,защото и сградата на МВР разполага с рампа за инвалиди.

Враца е сред малкото градове в страната, където дори културно-историческите ценности в музея могат да бъдат видени от хора с двигателни проблеми. По финансиран от държавата проект м. г. бе монтиран асансьор за инвалиди, който стига да изложбените зали на 2-рия етаж.

Всички обществени, държавни и общински сгради в Силистра са достъпни за инвалидите, показа репортерска проверка. Четириетажната сграда на местната община е строена в края на 50-те години на миналия век и по тази причина няма асансьори, не могат и да бъдат монтирани. Но всички отдели, които работят с граждани, са съсредоточени на първия етаж, в който се влиза директно от улицата.

В Габрово и Видин недостъпните сгради също се броят на пръсти.

Карта на абсурдите

Монтана: Асансьор за губернатор

В края на управлението на тройната коалиция в областната администрация на Монтана бе монтиран модерен асансьор за инвалиди. Съоръжението обаче се движи само от партера до първия етаж, където е кабинетът на областния управител. Извън обсега на лифта остават офисите на социалните служби, които са на петия етаж. Асансьорът, който бе доставен и платен от бившето Министерство на държавната администрация, и до днес не се ползва от никого. За да улесни инвалидите, губернаторът Ивайло Петров отвори гише на партера, където се приемат всички документи, жалби и сигнали. Областният управител изпрати в Министерския съвет всички документи около монтирането на безполезния асансьор, но не се чу от някого да е потърсена отговорност.

Разград: Развод под дъжда

Съдебната палата в Разград е табу за хората с увреждания. Не защото им е забранено да се явяват по дела, а защото няма как да влязат в храма на Темида с инвалидна количка. Заради това се стига до куриозни ситуации. През октомври м. г. прикован на количка разградчанин получи развод на открито под дъжда. Тъй като било невъзможно човекът да стигне до съдебната зала, имало идея делото да се гледа на тротоара пред сградата, която е триетажна. Стигналите до разрив съпрузи обаче се възпротивили, защото не искали драмата им да става публично достояние. Страните в процеса накрая се ориентирали към двора между съда и полицията. Той е обграден със стени и до него имат достъп само служителите и автомобилите на МВР. Затова, макар и при странни условия, процесът някак протекъл.

Председателят на окръжния съд Веселин Стоянов призна, че това е сериозен проблем. “Още след лятната ваканция ще отправя писмено искане до Висшия съдебен съвет (ВСС) да финансира изграждането на асансьор за хора с увреждания или поне на рампа. За първия вариант са нужни 50 000 – 60 000 лв., а вторият ще струва около 15 000 лв. Зависи с какви възможности ще разполага ВСС”, коментира той.

Според Снежана Ковачева, председател на регионалната организация на Съюза на инвалидите, освен съда проблемна е и сградата на бившата поликлиника, сега ДКЦ-1. “Там има рампа, но е доста стръмна. Но дори тя води само до първия етаж. По уговорка с ръководството е обособен специален кабинет, до който лекарите слизат, когато се налага”, обясни Ковачева. От общинската администрация съобщиха, че в бюджета са заделени 50 000 лв. за изграждане на външен асансьор за хора в инвалидни колички в ДКЦ-1. Съоръжението трябва да е готово до края на годината.

Пазарджик: Влизаш във влака като колет

Пазарджиклиите с инвалидни колички имат най-големи затруднения, когато трябва да се качат на влак, показа проверка на “Труд”.

На гарата пътник с количка може да се добере до перона само ако тръгне по обиколния път на електрокарите, които вземат колетните пратки. Местен жител отправил писмо до управлението на БДЖ и оттам отговорили, че въпросът ще бъде решен с ремонта на жп гарата. Оттогава минали 4 г., но нищо не се е променило.

Също като в Разград забранена за инвалиди е и сградата на Темида. На стръмните външни стъпала на съда са монтирани две релси, по които трудно би избутала количката си и майка с дете. Преди години инвалидите дори направили стачка пред Съдебната палата, но нещата останали непроменени. Те смятат, че с монтирането на една платформа за 3-4 хил. лв. проблемът може да бъде решен, но всичко у нас е трудно, когато стане въпрос за пари.

Бургас: Казиното – достъпно, джипито – не

В Бургас половината от сгради, които са общинска собственост – училища и детски градини, имат рампи за трудно подвижните хора. И миналата година , и тази в бюджета на кметството са отделени по 200 000 лева за създаване на достъпна среда. В сградата на общинската администрация навсякъде има рампи, в новопостроеното казино – също, както и на откритата лятна естрада “Охлюва” в морската градина. От общо 11 подлеза четири вече са достъпни за минувачи с колички.

Проблемна е обаче Втора поликлиника. Там рампа има, но тя позволява да се стигне само до рецепцията. А много лични лекари имат кабинети на втория и третия етаж. Понеже няма асансьор,лекарите са принудени да слизат до фоайето, за да консултират пациентите си.

от http://www.cil.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/155.html