Архив на категорията

Всичко писано през годините!

Индивидуален план

Част от индивидуалния ми план

 

Индивидуален план

 

След толкова години борба за достоен живот, гонене на цели и тяхното изпълнение, преживях отново болката да се почувствам като мекотело, което не можеш да различиш от останалите твари… Завръщайки се един ден от работа видях на лаптопа си някаква хартия. Гледам, пише ИНДИВИДУАЛЕН ПЛАН ЗА СОЦИАЛНА РАБОТА. Ха, казах си, това ще е поредното тъпо нещо, чакай да го прочета поне да се посмея на нечия глупост, която нямам намерение естествено да подписвам.

Между другото, първо ще вметна, че работя от 2002 година в библиотека „Родина”, гр. Стара Загора, участвала съм в много акции, семинари и всякакви събития, свързани със защита правата на хората с увреждания. Завършила съм две висши образования, всичко с цената на много труд, трудности, свързани с достъпността на средата и естествено с помощта на мои приятели.

Докато четях този т.нар. Индивидуален план, се почувствах направо срината със земята, беше написан и съставен от хора, които дори не са могли да оценят индивидуалната ми същност, не са могли да разграничат всеки един човек с неговите качества, зачитащи личността му. Докато четях поредните глупотевини, като например, че запълването на свободното ми време е свързано с това, че съм активистка, работи в библиотека Родина и посещавам симпозиуми (… работата ми в библиотека Родина е чисто професионална, а не за да си запълвам свободното време ). Казах си, „О, защо се вдълбавам толкова, просто ще тегля един хикс и да пътуват по пътя на глупостта и ограничеността”… Обаче една точка прикова вниманието ми – МЕРКИ ЗА ИЗВЕЖДАНЕ ОТ СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ИНСТИТУЦИЯ. Под нея с два реда нечий гениален мозък (по всяка вероятност на социалния работник) бе измъдрил следните изречения: „Няма собствено жилище. Няма роднини, семейство и близки, които да се грижат за нея. Има нужда от медицинско и социално обслужване. Не се препоръчва извеждане от институцията”. Това не бяха мерки, това бе присъдата, която ми даваше безмозъчната глава на поредния чиновник в лицето на социалната работничка, благоволила да мисли за моето благо. Аз съответно реагирах със зачеркването на последната страница с огромен хикс, по един хикс на всеки един подпис от т.нар . Комисия от вездесъщи лица (шайка разбирачи, изключвам личния си лекар, когото много уважавам, чийто подпис също зачеркнах в гневната си реакция)… какво да кажа, чиста Пародия, моят живот явно е майтап и формалност за други…

 

 

Людмила Борисова, пишеща от калабълъка на Сакатлъ баир в Стара Загора

 

За златното руно на едно НСИХУ

(Одисеята на аргонавтите от ЦНЖ)

Данните в долната таблица са резултат от една предълга Одисея, която започва със запитване на ЦНЖ от 22.11.2011 г. до Министерството на труда и социалната политика (МТСП) за информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) относно критериите за национално представителство, численост и финансиране на национално представените организации на хора с увреждания. Тъй като в определения срок Центърът не получи отговор, заведохме жалба в Административния съд срещу мълчалив отказ от страна на министерството (входящ номер от 06/01/2012 г.). С решение на ВАС от 04/06/12 г. мълчаливият отказ беше обявен за незаконен и МТСП беше задължено да отговори. На 21.06.2012 г., ЦНЖ получи писмо от МТСП, че няма да ни предоставят информацията  – решение достатъчно безумно и необяснимо, което не ни отказа от битката. Така, на 03.07.2012 г., пуснахме ново обжалване. На 04.01.2013 г. излезе решение на ВАС – да се предостави информацията, което решение отново може да се обжалва. Разбира се МТСП отново го обжалваха, но с решение 4802/04.05.2013 г. ВАС остави в сила решението си от 04.01.2013г., задължавайки МТСП да предостави исканата от нас информация, както и да заплати 700 лв. разноски по делото. Решението беше окончателно и не подлежеше на обжалване. В крайна сметка, на 27.05.2013, получихме една камара документи, чието пълно съдържание в общи линии не казва нищо съществено.

Тъй като намираме, че въпросът е изключително важен – все пак става въпрос за нашето представителство пред органите на държавата, което ни коства около 5 млн. лв. държавна пара – ние си направихме труда да извадим най-важното, за да ви запознаем с него. И, когато в началото казах, че историята на долната таблица е цяла Одисея, имах предвид точно Одисея – екипът на ЦНЖ, като едни истински аргонавти, премина през редица изпитания, провря се между Сцила и Харибда, пребори и Циклопа, за да се добере до Златното руно – информацията за числеността и пълните бюджети на организациите от НСИХУ за период от три години.

 

 

Организация

 

Брой членове

Бюджет

Общо за трите години

2010/лева

2011/лева

2012/лева

1

Национален алианс за социална отговорност (НАСО)

570 000

2

Център за психологически изследвания и психотерапия (ЦПИ)

1 823 човека

816 465

593 925

600 000

3

Национален център за рехабилитация на слепите

 –

290 000

290 000

300 000

4

Българска асоциация за рекреация, интеграция и спорт

874 човека/562 с   увреждания

139 500

5

Национална организация “Малки български хора”

156 човека

62 000

52 000

52 000

6

Съюз на слепите в България

18 631 човека

975 000

845 000

765 000

7

Асоциация Национален съюз на кооперациите на инвалидите,   Национална федерация на работодателите на инвалиди и съюз на   военноинвалидните кооперации в България

3 685 човека

665 900

749 500

769 500

8

Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите

 –

350 000

350 000

450 000

9

Национален център за социална рехабилитация

15 000 човека

330 000

330 000

330 000

10

Съюз на глухите в България

8 318 човека

370 500

440 160

460 000

11

Съюз на инвалидите в България

44 473 човека

995 000

900 000

650 000

12

Асоциация на родители на деца с нарушено зрение

454 човека

89 700

88 300

84 800

13

Сдружение “Българска асоциация диабет”

34 745 човека

343 000

399 000

398 700

14

Сдружение “Българска асоциация за лица с   интелектуални затруднения”

2 475 човека

250 000

250 000

250 000

15

 Сдружение   “Асоциация на родителите на деца с увреден слух”

 –

115 000

115 200

125 400

16

Сдружение “Комисия по интеграция на хора с трайни   увреждания”

над 1 658 души???

98 000

54 500

54 500

17

Сдружение “Национална асоциация на слепоглухите в   България”

 776 човека

165 200

163 200

226 000

18

Кооперация “Национална потребителна кооперация на   слепите в България”

2 127 човека

405 200

243 000

390 000

19

Сдружение ” Българска асоциация за невромускулни   заболявания”

780 члена

71 200

73 500

206 400

20

Кооперативен съюз “Национален съюз на   трудово-производителните кооперации”

1 180 човека

1 245 000

951 000

861 000

21

Асоциация  на   родители на деца с епилепсия

1033 семейства???

72 000

115 000

240 000

ОБЩО:

ок. 146 027 – 150 000 човека

5 565 700

6 119 360

7 352 800

19 037 860

 По данни на НСИ, към декември 2012 година населението на България е 7 282 041. Хората с увреждания представляват 10% от българите, което по мои скромни сметки прави някъде около 730 000. И от тук, след една много кратка аритметика, излиза, че организацииите, влизащи в състава на НСИХУ, представляват интересите само на 20% от всички хора с увреждания в България. Е, в такъв случай за какво национално представителство говорим, моля?!

Друг въпрос е доколко достоверни са данните за броя на членовете им, тъй като всички знаем за хора, които са записани като членове тук и там, без дори изобщо и да подозират за това; за други, които членуват в определени организации, само за да получат едни 50 лева на година за заплащане на 10 часа годишно за придружител, защото не знаят, че те им се дават по закон от държавата – съюзите са само приносител; трети, за да не бъдат изпъдени от ведомствените жилища на някой съюз. Да не говорим и доколко правилно и законно е в състава на една национално-представителна организация, субсидирана от държавата, да влизат други организации, също субсидирани от държавния бюджет. Няма да коментирам и начина, по който е предоставена информацията относно броя на членската им маса, защото как ви звучат данни от рода на „около толкова и толкова членове“, „ над толкова и толкова членове“, „членуват толкова семейства“?

След това те налитат въпроси около огромните суми, които тези хора са получавали в продължение на години, а фактически, резултатите, които се виждат от нашата камбанария, от камбанарията на простосмъртните хора с увреждания, е едно огромно и категорично нищо! В предишни анализи сме споменавали за дългогодишните мъки на НСИХУ да симулират вършене на работа, да поемат дългосрочни обещания в продължение на повече от 10 години. Единственото, което аз си спомням е, че началото на някои от „едногодишните“ им напъни за промяна на политиките в България се мержелее някъде в началото на 21 век. От горната табличка е видно, че само за един тригодишен период – 2010-2012 г. през пръстите на НСИХУ са изтекли 19 037 860 лева!!! Като резултат от това прахосничество можем само да споменем, че по данни на Евростат за 2012 година българите с увреждания биха по бедност всичките си „събратя и колеги“ от Европейския съюз, сразиха ги и с факта, че са най-ниско образовани, имат най-недостъпната среда и транспорт… и изобщо от по- по-, НСИХУ ни направи най-! Аз съм се захванала да наблюдавам дейността на НСИХУ от есента на 2010 година. От тогава експертите и мозъчните тръстове на НСИХУ геройски се пънат да измислят двугодишен план за промяна на политиките в България в областта на уврежданията, като от зимата на 2012-та промениха терминологията и си дадоха вид, че се потят по синхронизирането на българското законодателство с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. През цялото това време най-активно са работили по измисляне на извинения и причини нещата да не се случат, ходиха по чужбина да наблюдават и да обменят опит, връщаха се тук, за да ни убедят колко е трудно нещата в България да се случат, колко бедна е държавата, колко сме нахитрели, че вече си вадим фалшиви ТЕЛК-решения, колко сме капризни и непрекъснато искаме пари, как те вече ноктите си изгризаха от грижа по нас. Пълнеха пресата с гръмки и претенциозни съобщения относно осенилите ги сенилни, но слънчеви решения за строежи на малки специализирани домове, в които да затварят живи хора, убеждавайки ги че е напълно нормално писмено да искаш разрешение да напуснеш за два-три дена „услугата в общността“, „за да излезеш в домашен отпуск“. С други думи, моето лично мнение е, че нашите законни представители, събрани в НСИХУ, се скъсаха от работа, за да ни съсипят тотално живота и да приберат милионите от държавата.

 

 

Наздраве за деня на инвалида!

Знае се, че месец декември е купонджийски. Всички започват да празнуват още от рано. Щом се палне елхичката и се започва партито. Няма лошо! Ще припомня, че Столична община дори го запразни още от ноември и обяви 12-ти ноември за 3-ти декември, че и концертче си спретна.

Е, и нашите хора от НСИХУ не устискаха на изкушението да празнуват. И ден дори си избраха – 3-ти декември, Международния ден на хората с увреждания. Събраха се в зала №2 на МС и започнаха да си дърпат поздравителни слова и речи. Ми, прави са си хората,  ако те не се похвалят сами, няма да има кой и „бау“ да им каже. Изобщо няма да се учудя, ако в някоя от следващите Европейски години по нещо си, свързано с хората с увреждания, Министерски съвет издаде указ, с който да обяви трети декември за професионален празник на инвалида. А и защо не, питам аз. Толкова много програми за трудова заетост са ни приготвили, толкова много са направили за изминалата 2012 година, че чак срам да те хване, ако случайно си инвалид, който все още не работи и мързелува у дома.

Но,  нека да поразкажа какво прочетох от протокола им, който, между другото всеки заинтригуван би могъл да намери и да прочете сами, ето тук.  Партито не е пищно, напротив – изключително скромно и стегнато. Единствено духът е приповдигнат и тържествен. А и как иначе – скромните труженици никога не празнуват в лукс и блясък.  Те само ни отсипват от меда на своя самоотвержен труд и ни се наслаждават отстрани, гледайки умилено как ние потребяваме и богатеем от ден на ден.

Също като в един жужащ и неуморен кошер – пчелички пърхат с крилца и прелитат насам-натам, тихо отдадени на каузата; търтейчета ги насърчават и скромно отчитат чутовните резултати. Ама всички те го правят толкова тихичко и скромничко, че ако не си организират някое и друго заседание, да си признаят какво правят, човек така и няма да разбере. Но, иначе, резултатите са неподозирано отлични. Самият министър Тотю Младенов го отчита в поздравителното си слово – „Мисля, че измина една доста динамична 2012 година в която се случиха доста позитивни неща в посока интеграция на  хората с  увреждания. Мисля, че  направихме сериозни  стъпки  в  тази  област и успяхме да изпълним това което бяхме заложили като политики.“ Само дето с целия този къртовски и всеотдаен труд за хората с увреждания не е направено нищо. Този който е намазал, са както винаги,  общините. Е, ще скочите вие сега и ще ми се накарате, че извъртам нещата. Ами, вижте си сами, какво споделя самият най-главен на кошера, господин министърът – „Както  и  с  програмите   за  заетост,  така  и програмите за лични асистенти, вие виждате, че основни бенефициенти най-вече по оперативната програма  са общините, тъй-като те са най-близо до хората, най-близо до проблемите, познават нуждите на хората и по този начин се прави една добра социална политика.“!!! Ама как умно са се ориентирали само, а – към общините! Че кой да стои по-близо до нас, от общините?! Съзнавате ли, приятели, сега колко сме благословени да си имаме общини? А и НСИХУ, да разбере по-най-точния начин от какво имаме нужда… просто да ни завиди човек. Ето, затова хората имат право да празнуват на трети декември, имат право този ден да им стане професионален ден. Ние и вие не знаем, не усещаме дори, но те не само се трудят, но и плачат! Да бе, плачат! Как защо и за кого? За нас плачат! Защото ни бил труден животът, за това плачат. Та от протокола става видно, че на госпожа Диана Инджова само дето очите не са изтекли от плач. Добре, че и крайгълен камък си имат, та да си полегнат на него и да си плачат, плачат, плачат… докато някой министър не ги сапикяса и не му трепне сърцето. Ето, вижте сами, как ридае сърцето на госпожа Инджова: „Не беше никак лесно да се водят битките за образователните ни инициативи, много се радваме, че социалното министерство е един крайъгълен камък, мястото където обикновено всички наши организации идват и изплакват мъката си и се опитват да намерят във ваше лице подкрепа, за да може някой друг министър или министерство да разбере защо е важно да се направи нещо.“ Ох, завалийките! Скъса ми се душата, чак.

Но пък от друга страна, през сълзи и сополи, те все пак продължават геройски да водят битките си за нас. Всички заедно „…всички колеги, които се събират всяка седмица, някоя организация е водеща, другата пише, третата прави нещо, четвъртата подготвя писмата…“ творят нашия живот. Осъзнаваме ли ние колко труд отива на над 20 организации да сътворят едно писмо! Сами виждате дълбокото откровение на госпожа Диана Инджова. Не знам за вас, но на мен направо ми идва да си посипя главата с пепел и имам опасение, че от днес започвам да живея с чувството на вина заради своето увреждане. Но бързо ми минава. Само след няколко реда от протокола виждам, че плодовете на техния труд все пак са достатъчно видими, че да бъдат забелязани чак и в Америка. „Съвсем скоро един от нашите американски партньори дойде и каза “Колко странно всички хора с увреждания по света са супер тъжни, а тук в България имате много хъс и много желание“”. Ама, как моля ви се! Как да бъдем тъжни и унили като американците, след като ние тук си имаме НСИХУ, който да бди и да плаче за нас, а те си нямат. Ооо, не мога да не спомена накрая и апотеоза на това забележително заседание, а именно „красивата картина  на един от най-известните ансамбли в България“, хора, на които аз лично се възхищавам и дълбоко уважавам, но госпожа Инджова, незнайно защо е видяла като хора с „ много тежки увреждания и въпреки всичко да си супер щастлив, че може да направиш нещо за страната си.“

Чак ми се прииска носна кърпа да й дам, да не вземе пак да се разреве.

Госпожо Инджова, не уврежданията са ни тежки и ни съсипват. Ние по принцип сме си обикновени хора. Това, което ни съсипва, са организации и институции като вас и вашия НСИХУ, за които „коректен диалог“ означава „на колене пред правителство и държава“, пък след вас и потоп…както е казал Нерон…а знаем какво е причинил той на своите.

Системата каза:

По-долу представяме най-обезпокоителните резултати от сравнителен анализ на социалния статус на хората с увреждания във всички страни-членки на Европейския съюз. Използвани са данни, предоставени от Евростат и от официални източници на държавите-членки, обработени от Център за европейска социална и икономическа политика по заявка на Академичната мрежа на европейски експерти по уврежданията (ANED – Academic Network of European Disability Experts). Проучването има за цел да съпостави данни от националните държави със средните постижения за целия Европейски съюз и с целевите стойности на определени параметри, заложени в Стратегията „Европа 2020“.

Изследването обхваща няколко основни теми: трудова заетост, образование, бедност и социално изключване, а сравнението на национално ниво е между статистическите данни за хората с увреждания и хората без увреждания.

Тук ви предлагаме четири теми – схващането на увреждането в социален аспект, проблемите в образованието, трудовата заетост и бедността и социалното изключване в сферата на уврежданията. Графиките показват положението в страните членки на ЕС, такова каквото го видяха европейските специалисти, а коментарите под тях, показва нашето отношение към проблема.

СИСТЕМАТА КАЗА:

–          В България хората с уврежданията са малко! 

ogranichenia-activities

Малко ли? Е, тогава защо Системата непрекъснато се оплаква, че й тежим прекалено много, питам аз. Та нашите близо 20% от населението над 16-годишна възраст, което има увреждания, са едва половината от хората с увреждания в Словения!!!

Питам, ама отговор не чакам… Не чакам защото знам, че няма кой да ми го даде. Добре, че аз съм средно интелигентна и, въпреки увреждането си, съм се научила да чета и от време на време мога да правя заключения.

Според горната табличка излиза, че сме малко, защото критерият, по който е създадена изнесената информация е коренно различен от този, който се прилага в България. А именно – там, в нормалните държави, на увреждането се гледа само като на фактор, който затруднява активността на човека, а тук човекът с увреждане е квалифициран като болен, некадърен, недъгав, дори често срещаме и терминът инвалид. Тук пълнолетният човек с увреждане има два лични документи – лична карта и ТЕЛК-ово решение. И, ако случайно си забравиш личната карта у дома, все някак си можеш да се справиш, то без ТЕЛК-а си направо изгубен в джунглата на съвременна България. Без него си нищо! Затова моят ТЕЛК е ламиниран и на няколко места съм си скрила по едно копие, в случай на загуба. Защото никой не ме пита какво знам и мога, а навсякъде ми искат ТЕЛК-а. Защото без ТЕЛК-а току виж съм се помислила за качествен и ценен човек!

СИСТЕМАТА КАЗА: 

–       Децата с увреждания в България не са обучаеми, не могат да ходят в общи училища. За тях е добре да получават специализирано образование!

obrazovanie-1

Да, ама не! Българчетата с увреждания са точно толкова обучаеми, колкото са и всички останали деца с увреждания по света. Просто са необходими подходящи методи и подходи, съобразени с индивидуалните потребности на ученика. То, това си важи за всички деца, независимо имат или нямат увреждания. Изолирането на деца с увреждания в специализирани училища не произвежда качествено обучени млади хора. Не може едно училище, което се кипри единствено с рампа пред входа, а вътре е недостъпно, няма достъпни тоалетни, пътят до черната дъска е затруднен от подиум, който е равностоен на цяла планина за количката на малкия ученик, да бъде наречено частично достъпно. Нямам представа колко време трябва да повтаряме, че такова нещо като „частична достъпност“ няма!!! Няма, бе хора! Една сграда е или достъпна или недостъпна. Толкова ли ви е трудно да го разберете? Е, ако имате предвид място, където може само да се вмъкнете, за да се скриете от дъжда навън, но да не припарвате по-навътре, тогава покривате критериите.

Да не говорим за липсата на лична помощ за ходене на училище при малчуганите. Да не споменаваме, че ако ръчичката е слаба и трудно държи химикалката, то каузата на ученика тутакси коленичи, защото няма подходящи помощни средства, които да подкрепят учебния процес. Да не говорим, че ако детето не научи за 5 дни азбуката и не успее да нарисува девет ченгела, то веднага бива обявено за необучаемо. И моето лично мнение – българчетата с увреждания са предадени от тая Система.

СИСТЕМАТА КАЗА:

–           В България работят малко хора с увреждания – едва 33%. Те имат загубена работоспособност поради заболяване и не могат или не бива да работят!

employment-age

Така е! Много малко хора с увреждания в България работят, но причината не е в заболяването, довело до увреждане. Тук те най-напред не могат да излязат от къщите си, някои от тях дори и от леглата си рядко стават, защото липсва подходящата и индивидуално съобразена лична помощ. След това, ако случайно някой все пак успее да се измъкне от къщи, на улицата го чакат бордюри, стъпала, тесни врати. Поради същите причини много от хората с увреждания в България дори и средно образование не успяват да завършат. И Системата получава автоматично правото да ги заклейми като нискоквалифицирани и слабообразовани. Най-накрая им връчва ТЕЛК-ово решение, което се превръща във втория им документ за легитимация и лепва на челото на бедния българин с увреждане етикета „НЕГОДЕН“!

И започва да се грижи за него, колкото да не умре физически, за да не разваля статистиките за смъртност в страната – че по раждаемост сме също на дъното.

СИСТЕМАТА КАЗА:

–          В България хората с увреждания са най-бедни в ЕС!

poverty

Така е! Хората в България са най-бедни в ЕС! И да попитаме сега защо са бедни.

Имам една приятелка, която е в инвалидна количка и винаги е казвала, че в България социалната система иска хората с увреждания да са бедни и прави всичко възможно, за да задържи този статус – не предлага лична помощ, не осигурява архитектурна достъпност, не осигурява транспорт, раздава китайски колички последно качество. Няма работещи схеми за поощряване на работодатели да назначават на работа хора с увреждания (дори Кодексът на труда „защитава“ правата на труд на хората с увреждания, с което плаши до смърт работодателите. Единственото нещо, което Системата се пребива да прави, е да създава предълги списъци с хора, които се нуждаят от социални помощи, но не всички, включени в тези списъци се ощастливяват да получат нещо, защото на повечето от тях доходите им надхвърлят необходимия минимум с 20-30 стотинки. Троши Системата маса пари, пилее милиони, напъва се кански и неистово, за да…. роди мишка! Защото с дребните помощи, които раздава ей така, на калпак, за всекиго поравно, никому добро не прави, само ни обрича на бедност, кара хората без увреждания да си мислят, че им ядем даром парите и ставаме все по- и по-алчни и ненаситни; пише си някакви фалшиви дивиденти и се чуди защо има хора, които плащат рушвети, за да се сдобият с фалшиви ТЕЛК-решения.

картинка: зли очи

Как Капка се превърна в Преспа

Днес получих следния мейл от приятелката и съученичката си от 114-та Английска езикова гимназия в София Капка Панайотова. Посмях се малко, прочетох го няколко пъти, пак се посмях и изпълних молбата й – да го споделя в блога „Системата куца“, защото действително няма по-подходящо място за такава информация, освен в една КУЦАЩА, САКАТА СИСТЕМА.

Е, насладете се и вие, скъпи приятели, на „агентурното минало“ на Капка Панайотова.

 

Agenturno minalo!!! 

FROM:kapkapan@жжжжж.жжж

TO:Nina Zhisheva

 

Message flagged

Thursday, September 27, 2012 4:04 PM

 

Здрасти Нинка!

Иска ми се да качим “агентурното ми досие” в “Системата куца” със следния текст, който можеш да коригираш колкото си искаш.

Преди време – точно когато диагностицирахме системата в блога – започнаха някакви подмятания за държавна сигурност, службите и прочее комунистически структури, които “създавали организации на хора с увреждания”. Спестена беше целта на това начинание, но – по досещане – сигурно става въпрос за саботиране на СИСТЕМАТА и сегашното правителство! Инсинуацията беше грозна и направена по повод на протести от страна на хора с увреждания в София срещу промени в Наредбата за предоставяне на “Асистент за независим живот”, съчетана с наглата лъжи, че “инвалидите искали да им се дават пари в пликчета”. Тогава – в право на отговор по БНР – коментирах “пликчетата”, а не ДС, защото от ДС не разбирам. Тази година, когато се потопихме в мъглата на субсидиите за национално представителните организации на и за хора с увреждания, когато започнахме да публикуваме информацията за техните бюджети, темата “ДС” възкръсна с по-голяма конкретика: представители на въпросните казионни организации сочат с пръст лошия, а именно мен: Капка е агент на ДС. Разтревожени приятели се чудеха как да ми съобщят новината за моята “принадлежност към органите….”, която се разнася из коридорите на Министерски съвет, Президентство и прочее институции. Реших да подам заявление до комисията с безкрайно дълго име, да си взема документ и да го публикувам в интернет. С изумление разбрах, че съм била “съдържател на явочна квартира” с псевдоним “Преспа”. Именно това публикувам тук и обжалвам решението в съда. 

Това, което мога да кажа е, че никой никога не е искал съгласието ми за подобно нещо, никога не съм преотстъпвала жилището си за каквито и да било цели на когото и да било, а в посоченото време държах “явочна квартира” за страхотни купони с колеги от Варшава, с които изпивахме сериозни количества ракия, играехме бридж и си спомняхме с носталгия годините на “Солидарност” в Полша, когато отгоре на всичко бяхме и безгрижни студенти. По същото време превеждах филми в Полския културен център на бул. Руски и се срещах с тогавашните дисиденти. 

Няма да се разсърдя на никой, ако престане да си говори с мен. Яд ме е само, че ДС и днес дирижира парада на простотията, невежеството и безобразията. Защото първите сигнали дойдоха, когато обявихме резултатите от анализа на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, когато публикувахме данните, получени по ЗДОИ за бюджетите на национално представените организации на и за хора с увреждания… Очаквах всякакви простотии, но точно това не го бях предвидила, защото никога не съм имала нещо общо с ченгета и агенти… 

Такъв е животът и аз продължавам да го обичам, както и да обичам всичките си приятели от последните 20 години и преди това.

Капка Панайотова

Досието на Капка

Високата нормативна защита на хората с увреждания пречи на реализацията им

Автор: Явор Алексиев / 27.01.2012

Според данните на НСИ от проведеното през февруари 2011 г. преброяване, броят на икономически активните лица с увреждания е 67 549 души, от които заети са 56 150 лица, а безработни – 11 399. На фона на установения по време на преброяването общ брой на лицата с увреждания в работоспособна възраст, икономически активните хора с увреждания са едва 27,1%, а коефициентът на заетост е едва 22,5%.

Явно стимулирането на заетостта на хората с увреждания за момента не се получава. През последните десет години буквално не сме мръднали и крачка напред, въпреки относително по-достъпната архитектурна среда, която беше осигурена в някои от по-големите градове на страната, и милионите инвестирани в най-различни програми за повишаването на квалификацията и ангажирането на общественото внимание с темата.

Поне на този етап повечето работодатели гледат на наемането на работа на човек с трайно намалена работоспособност по-скоро като на някакъв неудобен, нормативно установен социален императив, който всячески се опитват да избегнат. „Стимулите” за работодателите подозрително напомнят на опит да им бъде вменена социална отговорност, с която малцина от тях се нагърбват, и то по-скоро заради заплахите от последващи финансови санкции, отколкото заради извличането на някакви реални ползи от наемането на работа на представител на целевата група. А пътечки за заобикаляне на неефективни административни предписания винаги се намират – работодателите поставят високи или непосилни изисквания пред кандидатите, а много хора с увреждания крият своите ТЕЛК-ове, само и само да си намерят работа.

Кое възпира работодателите да наемат хора с увреждания?

Проблемите пред успешната интеграцията на хората с увреждания и тяхното самостоятелно участие на пазара се крият в мерките и предписанията, които уж целят тяхното подпомагане.

Високата нормативна защита, с която лицата с увреждания се ползват на пазара на труда, не помага на тяхната интеграция, дори напротив. Това важи с особена сила във времена на икономически спад, когато хората с увреждания са принудени да се конкурират с нарастващ брой безработни за все по-малък брой работни места. Понастоящем работодателят може да уволни човек с увреждани само с предварително разрешение на инспекцията на труда, което във времена на икономическа несигурност, когато бизнесът се стреми към максимална гъвкавост и ефективно разпределение на ресурсите, се превръща в сериозна пречка пред наемането на подобни лица. И ако нормативната защита има своята логическа обосновка по отношение на служители, които са се инвалидизирали в процеса на труд при даден работодател, то нейното прилагане по отношение на новоназначавани работници се обособява като своеобразна бариера между взаимните интереси на работниците и работодателите.

Задължението за пригодяване на работното място към нуждите на лице с увреждания при неговото наемане, макар да е необходима предпоставка за осигуряването на подходяща работна среда, също има възпиращ ефект.

Въпреки че средствата за целта се предоставят от Агенцията за хората с увреждания, изключително усложнената и тромава процедура по тяхното отпускане възпира много работодатели изобщо да кандидатстват в провежданите конкурси. Допълнителните изисквания към одобрените кандидати също не помагат. Така например след приключването на инвестиционния проект работодателят се задължава да наеме на специализираното работно място лице от целевата група за срок от 36 месеца. Освен многобройните документи, декларации, отчети и свидетелства, които са нужни за кандидатстване, за целевите средства не могат да кандидатстват кандидати, чиито средносписъчен състав на персонала за последната отчетена година е трима души или по-малко.

Често срещани са и аргументите, свързани с очаквания за по-ниска производителност, проблемите с адаптацията в колектива и не на последно място – гъвкавостта и универсалността, т.е. способността на работещия да изпълнява разнообразни функции и бързо да се адаптира към промените в работната среда и динамичния график. Не трябва да се пренебрегва и това, че работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право и на по-дълъг платен годишен отпуск от 26 дни.

Много от тези проблеми бяха отразени в Дългосрочната стратегия за заетост на хората с увреждания на Агенцията за хората с увреждания, но тяхното решаване тепърва предстои. На практика единственият адекватен стимул пред наемането на работа на човек с увреждания в момента е възстановяването на 30 на сто от внесените от работодателя осигуровки. С оглед на всички рискове, които бизнесът поема при наемането на хора с увреждания при сегашната нормативна уредба, последното просто не е достатъчно. Решенията следва по-скоро да се търсят в посока облекчаване на бизнеса, а не толкова в нормативната защита на хората с увреждания на пазара на труда. В крайна сметка именно работодателите са тези, които в крайна сметка решават дали да наемат даден човек на работа или не.

Взето от: http://ime.bg/bg/articles/visokata-normativna-zashtita-na-horata-s-uvrejdaniya-prei-na-realizaciyata-im#ixzz1kw9XUC4g

Настройки за поверителност
Ние използваме "бисквитки", за да подобрим Вашето преживяване, докато използвате нашия уебсайт. Ако използвате нашите Услуги чрез браузър, можете да ограничите, блокирате или премахнете бисквитките чрез настройките на Вашия уеб браузър. Ние също така използваме съдържание и скриптове от трети страни, които могат да използват технологии за проследяване. Можете избирателно да дадете своето съгласие по-долу, за да разрешите такива вграждания на трети страни. За пълна информация относно бисквитките, които използваме, данните, които събираме и как ги обработваме, моля, проверете нашите Политика за поверителност
Youtube
Съгласие за показване на съдържание от - Youtube
Vimeo
Съгласие за показване на съдържание от - Vimeo
Google Maps
Съгласие за показване на съдържание от - Google