Изи и Айлбиъ Кийн от деца обичат да играят на преобличане и костюмиране. Изи, която има спина бифида, използва инвалидна количка и тя и сестра й украсявали количката й за празници и рождени дни.

Сега двете сестри от Ирландия помагат на други хора в инвалидни колички да се изразят по този начин.

Айлбиъ, която сега е на 27, постъпва в Националния колеж за изкуство и дизайн в Дъблин и й вече може да прави всичко, което поиска, като окончателен едногодишен проект. Тя решава да създаде калъфи за колелата количката на сестра си.

Емет Киоши Уилсън е на 15 години, но вече е представял своите произведения на изкуството в галерии и се продава във всички щати на САЩ.

Емет е роден със синдром на Даун, генетично заболяване, причинено от допълнителна хромозома. Когато е на четири години, родителите му, Кати и Пол Уилсън, забелязват, че изпитва известни затруднения с писането. Тогава на Кати й хрумва идеята да замени молива с четка за рисуване. Сега Емет използва изкуството си, за да комуникира и да събира пари за благотворителни организации в процеса.

Иска ми се да мога да направя нещо за всички ученици, които не ходят на училище в момента.

Родителите се обръщат към мен с молба за съвет относно необходимите програми на детето им, след като са били значително променени с виртуалното обучение. Получените от мен коментари включват:

Как им липсват приятелите в училище?

Как им липсват учителите и терапевтите им?

Как дистанционното обучение се е превърнало в обучителна крива.

Когато говоря в училищата или като част от училищно събрание, или на обучения за професионално развитие, често говоря за това как тормозът е една от най-големите епидемии, които в момента имаме в училищните системи. Израснал с аутизъм, бях тормозен заради различията си. За мен това започна да се забавя чак в средното училище, когато отидох в частно училище за ученици с обучителни затруднения. Вече като възрастен, аз съм активист срещу тормоза и се надявам да помогна на другите да не бъдат тормозени като мен, когато бях  дете.

Мъжът влезе в репетиционната и го посрещнах аз, жена в инвалидна количка. Изглеждаше някак смаян, така че му се усмихнах и казах: „Здравейте, аз съм Илейн – аз съм председателят, тъй като аз съм този, който седи на стола[1].“ Моят слаб опит за хумор отплава безрезултатно над главата му, но поне приятелят, с когото бях, го намери за смешно. През годините съм си правила и други – вероятно също толкова лоши – шеги за инвалидната си количка и е интересно да виждам реакциите. Някои хора се смеят, а други се чувстват неудобно.

Много от тези, които живеят с физически и психически увреждания, се сблъскват с препятствия, които създават условия на живот, различни от тези на останалата част от населението, вариращи от затруднено транспортиране до липса на подкрепа, отхвърляне от пазара на труда. Според статистиката, публикувана от ООН, 15% от световното ни население са засегнати от увреждания.

Тиберий Клавдий Цезар Август Германик (10 г. пр. Н. Е. – 54 г. сл. Н. Е.) е римски император от 41 до 54 г. сл. Н. Е. По време на неговото управление той завършва римското завоевание на Великобритания, разширява строителните проекти в цялата империя и потушава многобройни преврати, един от които включва собствена му съпруга. Въпреки че е считан за най-успешния император на Юлий-Клавдий след Август, той е може би най-известен поради физическите си увреждания. Често се популяризира, че Клавдий е получил името си от латинския глагол claudicare, „да накуцвам“, където всъщност думите са етимологично несвързани. Клавдий е роден от рода Клавдий и е само жестока случайност, че е бил така удачно наречен.

Мислех, че се справям с диагнозата си напълно добре. През първите няколко седмици не чувствах почти нищо. Нямаше сълзи, гняв – нищо. Поглеждайки назад, през първите седмици бях в мъгла; новините все още не ми се струваха реални и още не бях приела новото си състояние. Липсата на емоции от диагнозата ми ме заблуди, че всъщност нищо не е наред.