Седя и слушам по телевизията певеца Иван Динев –Устата. Той обяви с треперещ глас за своя благотворителен концерт на 30 ноември, организиран от него, за да събере пари за лечението на малката Снежи, която е имало лошия, жестокия шанс да се роди с коварното заболяване ДЦП. Сърцето ми се поклони пред  добротата на човека, на певеца, на обществената личност Устата, тънка струнка в душата ми трепна заедно с гласа му, сълзите в гърлото му заседнаха и на моето. Но….

Аз няма да ида на този благотворителен концерт. Не защото не ми се иска Снежи да баде излекувана. Напротив! Бих дала половината от душата си, ако знаех, че с това бих помогнала поне на едно дете да проходи  отново, да ожули коляно, тичайки с другарчетата си. Просто не смятам, че това е начинът! Хубаво, да предположим, че аз ида на този концерт, дам своите двайсет лева, изпратим Снежи в Израел на лечение. До тук, пекрасно!… Но какво ще се случи с Иванчо, с Петърчо, с Маги, с Борянка, с Цвети, със стотиците други, които също са имали нещастието да се сдобият с диагнозата ДЦП? Техните майки не познават Устата, не познават Нешка Робева. Не знаят никого от ансамбъл Българе. За повечето от тях всичко това са само имена на личности, заслужаващи дълбокото ни уважение, но не защото правят благотворителни концерти, а защото си вършат работата добре, прославят с таланта си прекрасното кътче, наречено България.

Здравето, лечението и социалната грижа за българските деца не е отговорност на певци, танцьори, лица от екрана, актьори. Тази отговорност е отговорност на държавата!!! Според мен Устата би направил много повече, ако беше организирал подобна проява, с която да изрази своята позиция пред правителството, пред държавата, че той, неговите колеги, майките на децата с увреждания, хората с увреждания  в България настояват пред това правителство да поеме своите ангажименти към своите граждани, които по едно или друго зло стечение на обстоятелствата са получили някакво увреждане. Не изстраданите пари, събирани лев по лев, са изходът от срамната ситуация. Децата на България имат своето законно право да бъдат лекувани, те имат право на щастливо детство без благотворителни концерти. И тази държава е длъжна да поеме своите ангажименти за това. Не бива да й позволяваме да абдикира от задълженията си и да се прави на много велика, като поощрява благотворителността, когато става въпрос за здравето на деца, за здравето на хора.

А след това аз бих отишла на един благотворителен концерт, в който да се опитаме да съберем парички, за да подарим, например, на Снежи едно прекрасно пътуване до Дисниленд. Но лечението, здравето и рехабилитацията й не бива да се решават с благотворителност. Благотворителността е прекрасно нещо, но целите й са други! Не може здравето на българските деца да бъде залагано на картата на благотворителността, защото е твърде възможно целта на концерта да се провали, да не успее да събере достатъчните средства. И ТОГАВА? 

Днес в пресата попаднах на следните две статии, част от които цитирам. Не смятам да коментирам повече. Ще кажа само, че изобщо не го приемам това за накуцване. За мен то си е едно чисто злокачествено образувание, което би трябвало да се ампутира в най-скоро време. Парите за лечението на този тумор са наши!

„8,2 МЛН. ЛВ. ЗА КАПРИЗИ НА ДЕПУТАТИТЕ

Автомобили, персийски килими и плазмени телевизори са част от неотложните разходи на Народното събрание

вестник Република, 15 ноември 2011, 11:25 Дедислава Николова, Виолета Русенова

Общо 8.2 млн. лева ще бъдат похарчени догодина за капризи на Народното събрание. Това е с 1 694 350 лв. повече спрямо 2011 г. се вижда в проектобюджета на парламента за 2012 г.

Оказа се, че сумата е надута заради мерака на депутатите да се возят в нови автомобили. 1.630 млн. лв. са предвидени за 25 лимузини, 1 микробус и един лекотоварен автомобил, което прави средно по 60 370 лв. за кола.

Според председателя на парламента Цецка Цачева покупката е наложителна, защото автопарка на НС бил стар и амортизиран. В ефира на TV7 тя обяви, че един милион лева ще бъдат отделени за возилата на депутатите, въпреки че сумата е доста по-голяма.

“В условието на криза, ще се насочим към автомобили от по-нисък клас”, допълни Цачева, уточнявайки, че изборът на колите в никакъв случай няма да бъде за сметка на сигурността на народните представители…

… Персийски килими и климатици

Кризата не се отразява на комфорта на народните избраници. Тази година са похарчени 70 000 лв. за персийски килими за парламента. Въпреки това от 2012 г. до 2014 г. също са отделени по 3000 лв. годишно за скъпите килими.

За да им е топло са предвидени и по 10 000 лв. годишно за климатици.

Плазми и лаптопи

Оказа се, че депутатите и чиновниците в парламента всяка година се радват и на нови телевизори. През 2011 г. са похарчили 10 000 лв. Толкова ще дадат и догодина. Но от 2013 г. са планирали парите за плазми да са 11 бона, а през 2014-та – 12 000 лв.

За настолни компютри и лаптопи са предвидени 420 600 лв. през 2012 г. А за подмяна на стари сървъри-120 000 лв. Справката показва, че интернет сайта на парламента пък гълта по 50 000 лв. годишно.

Необходимост: Харчат 131 000 л гориво повече

131 000 литра гориво повече ще изхарчат депутатите през следващата година. Конкурс за доставката на 390 000 литра А-95 и А-98 и 35 000 литра дизел е обявил парламентът. За сравнение през тази година депутатските коли са изхарчили 273 000 л бензин и 21 000 л дизел…“,

докато

„ПЕСТЯТ ОТ ЗЪБНИ УПОЙКИ ЗА СИРАЦИ И БЕДНИ

5.6 млн. лв. за дентална помощ са орязани “по пътя” на бюджета от масата за преговори до парламента

Дума, 15. Ноември 2011, брой 261

Изоставените деца, възрастните в старчески домове, хората с увреждания в социални домове, както и лишените от свобода нямат право на безплатна упойка, въпреки че имат право на безплатно зъболечение. Упойка обаче според наредбите задължително трябва да се поставя при извършването на медицинска манипулация на обитателите на социалните домове. Парите за това били предвидени в бюджета на НЗОК при преговорите за Националния рамков договор, но във внесения от Министерския съвет проектобюджет на НЗОК в парламента те не фигурират, алармираха от Българския зъболекарски съюз. Не са предвидени и средства за поскъпналите най-масови пломби с амалгама заради повишаването на цената на среброто в последните 2 години. Още по време на преговорите било отхвърлено искането на БЗС за повече пари за две допълнителни медицински дейности за лица над 18-годишна възраст. Така бюджетът за дентална помощ трябвало да е 101 млн. лв.

Бюджетът за дентална помощ трябвало да е 101 млн. лв. “Изумлението ни бе голямо, когато се оказа, че въпреки споразумението в проектобюджета са отделени само 95 394 000 лв.”, заявиха от ръководството на зъболекарския съюз. За 2011 г. парите за зъболекарски услуги в бюджета на НЗОК са около 94 млн. лв.

Досега бюджетът за дентална помощ вече е с около 5 млн. лв. преразход.“

Е, изминаха 22 години от една твърде интересна и значителна дата в нашата най-нова история – 10 ноември 1989 година.  Обикновено, когато става въпрос за времеминаване, свикнали сме да казваме, че времето неусетно се е изтърколило.  Така ли се случи и с тези двайсет и две години? Неусетно ли изминаха, сбъдна ли се романтичната ни мечта за свобода, демокрация, просперитет и гражданственост? Станахме ли по-щастливи, пò граждани, оправихме ли си бакиите, които почти половин век си забърквахме сами?

Ами, моето лично мнение е, че не! Без да имам претенциите на експерт в областта на социологията и изследването на нородопсихологията. Споделям само своето лично мнение.

Не успяхме да станем по-добри, не успяхме да се изградим като граждани, дори ми е мъчно, че и демокрацията някак си превърнахме в слободия, опорочихме красивата идея, убихме я. Допуснахме дебелаци без морал и ценности да богатеят на наш гръб, глуповати момчета да ни набият в главите идеята, че са борци, а ние им позволихме да се превърнат в бодигардове, които карат лъскави огромни коли и не зачитат никакви правила и ничие достойнство; за които ценност означава цена.  Допуснахме народните ни представители да ни забравят веднага, след като ги изберем, да ни приемат единствено като електорат, да се смятат за депутати (по-вносно звучи) и дори и да не им пука кого са пратени там да представляват. Позволихме на маса некадърни чиновници да сътворят лоши и неработещи закони, с които  да оправдават мързела и безхаберието си. Допуснахме умните ни, интелигентните ни сънародници да заминат за „белия“ свят, изпратихме децата си на гурбет, от където изобщо не се надяваме да се върнат. Не се надяваме и да ни вземат при себе си. Примирихме се, че ще изживяваме старините си сами, тук, в родината, забравени от челяд, държава и демокрация, изгубили и последните си надежди. Всяка сутрин по телевизия и вестници гледаме как сами си затрупваме прекрасното, райско кътче, което Бог ни е отредил за Родина, с купища смет, мръсотия и бетон. Избутахме Дельо Хайдутин на заден план, за да можем по-добре да виждаме епилираните задни части на Азис и силикона на Алисия, Анелия, Мария и още куп други пищни едрогърди певачки, нарочно закопчали само по едно копче на блузката си. Разрешихме на бездушни лекари да ни подхвърлят насам-натам като непотребна вещ, ако случайно дръзнем да си позволим лукса да се разболеем. С трепет чакахме някое милостиво правителство да вдигне прага на бедността поне с няколко стотинки. И през всичкото това време ние просто си седяхме, мърморехме под мустак, мълчахме си и по такъв начин допуснахме да се самоизгради една зловеща, безмилостна, тежка социално-политическа система, която хищно протяга ноктите си към живота ни, към ежедневието ни. Бавно ни тика в мощния си капан.

За това ли вяхме сините знамена? За всичко това ли бдяхме със запалени свещички по цели нощи? Всичко това ли беше оная романтична мечта от преди двайсет и две години? Или тя просто позастаря? Поизгуби бласъка си, романтиката й се понапраши от забързаното ни ежедневие. Не е ли време да се захванем и да й поизбършем прахта, да я поизтупаме, да й измием лицето… а и нашето заедно с нейното?….

Снощи гледах по телевизията предаването на  Венета Райкова. Гледах и плаках! Плаках като майка. Плаках като пациент. Плаках като гражданин. Плаках като българка.  Плаках от мъка, от гняв, от безсилие, от ужас.  Дори съпругът ми, за когото бих могла да кажа, че не е от най- мекушавите хора, дори и той тайно изтри една две сълзи.

Една съсипана майка разказа как бездушни хуманни доктори положили всичките си усилия, за да уморят напълно здравото й, съвсем младо дете, което имало неблагоразумието да дръзне и да не си плати на здравната система за така наречения „свободен избор“ на допълнителен екип при раждане на напълно нормално износено бебе, след напълно нормално протекла и безпроблемна бременност. Потресоха ме думите на тази майка, която с разкъсано сърце сподели, че, когато състоянието на момичето опасно се влошило, те горещо молили служителите[i] в болницата за помощ, но получили ледения отговор, че дъщеря им трябвало да си опича акъла навреме и като й предлагали да си избере свободно екип, тя не бивало да отказва. Е, щом била толкова ербап, сега да си теглела последствията! Боже Господи! И я оставили да умре! И не само служителите на тази болница! Ужасените родители повели детето си по още ред други – то не било инфекциозната, не било Пирогов, не било още няколко други, които така и не запомних, защото и аз гълтах горчиви сълзи, заедно с почернената майка. Прехвърляли детето от тук там и от там тук, докато накрая и последното пламъче у борбеното момиче трепнало и угаснало. В продължение на повече от седмица! А причината била напълно лечима и отстранима – сепсис на матката, след некадърно израждане на бебето. Ходили хората по спешните помощи, търсили отчаяно помощта на тези, които би трябвало да ни лекуват, молели, готови били на колене да паднат, докато бездушието на човеците в бели престилки бавно убивало органите на младата родилка един по един. Каква жестокост! А в същото време хиляди хора във Фейсбук отчаяно търсеха и предлагаха кръв за борещата се майка.

Твърде възможно е тези безсърдечни медици да бъдат осъдени, предполагам, че не само аз се надявам правосъдието да възтържествува, но едно момиче няма да целува голите петички на малкия си син, един син няма да познава майка си. Дано само запомни какъв боец е била тази негова прекрасна майка и да разбере колко добри хора са дали своите капчици кръв, за да се опитат да я спасят.  Това, което мен ме вълнува в този случай е, какво прави с нас зловещата жестока система, българи? Убива ни! Бавно, но методично ни убива! Просто ни смазва!