Писането ми помага да изчистя емоциите си, когато съм в по-висока степен на готовност, и ми помага да разбера как да приема следващото предизвикателство в живота. И така, по това време сърцето ми е натежало от мисълта, че Коледа ще застане на нашите прагове с такава несигурност. Като родители на четири възрастни сина и вече петима внуци, празниците са акцент в нашето съвместно време. Четиримата ни синове са недалеч от Роуд Айлънд, където ги отгледахме и все още живеем. Двама живеят в Ню Йорк, единият в Пенсилвания, а другият едва ли не в съседната къща. И все пак, тук предстои да се изправим пред пандемичната реалност, че тези събития и тържества няма да бъдат възможни.

Джейк Щит е известен в Мористаун, Тенеси, с това, че дарява жителите на града с много радост. Джейк, който има детска церебрална парализа, често седи навън в инвалидната си количка със знак, който гласи „Натисни клаксона, ако си щастлив“. Тази седмица 17-годишният младеж не беше просто щастлив – той беше в екстаз.

Наскоро имах някои преживявания, които бяха доста неприятни, докато пазарувах. Сигурна съм, че много от вас с ограничена подвижност може да са преживели същите неща като мен.

Имах астматичен пристъп, както и изпитвах значителна болка болното си коляно. Имам артроза в това коляно и беше много подуто и изключително болезнено. Разходките отнемаха доста усилия и аз разчитах силно на бастуна си, за да се придвижвам. Имах нужда от бастуна си заради дишането и болката в коляното. Придвижването ми беше бавно и трудно.

Някога мислили ли сте какъв би бил животът ви, ако нямахте увреждане? Аз го направих.

Преди десет години започнах да мисля как животът ми може да не е такъв, какъвто е, ако не беше увреждането ми. Изглежда като загуба на време, но уверявам ви, че е различно. Това е различно, защото аз съм различна. Моят живот, психическото ми здраве, духовната ми връзка: всичко е различно. Изобщо не допускам идеите за самоубийство. Просто станах честна към себе си. Уча всякакви очарователни неща за себе си – като за първи път в целия си живот живея сама. Единствената ми дъщеря порасна и се премести да живее самостоятелно, други роднини нямам.

През годините имаше много проекти и кампании, които бяха насочени към разпространяване на осведомеността за аутизма. Те варират значително от набирането на средства до определени лозунги. Въпреки тези усилия, много от организациите, които ги създават, забравят едно – да ни приемат такива, каквито сме.

В продължение на много години изглежда, че обществото винаги има голямо желание да „поправи“ аутистите. Сега не говоря за това как да управлявам тревожността или нещо подобно, а за това как те се представят. Например, обществото се опитва да потисне интересите, които може да има аутистът, тъй като те могат да бъдат разглеждани като „странни“. Това, което те не знаят, е, че този интерес може да е нещо, което ги прави уникални и може да ги доведе до страхотна кариера някой ден.

Когато се сетя коя бях преди черепно-мозъчната си травма и коя съм сега …

Предишното ми Аз и сегашното са двама много различни хора. Предишното ми Аз поддържаше чиста къща и играеше с децата си. Ходеше редовно във фитнеса, на детските площадки и в парковете, винаги е подраняваше с 15 минути и можеше да оцелее след самочетири до пет часа сън и да бъде напълно работоспособна.

През целия си живот съм имала СДВХ (разстройство с хиперактивност с дефицит на вниманието). СДВХ е най-често срещаното увреждане при учене за 6,4 милиона американски деца, диагностицирани с него. Видът на СДВХ , който имам, е дефицит на внимание. Симптомите на СДВХ  с дефицит на внимание включват разсейване, липсващи подробности по време на задания, забравяне на нещата в ежедневието и лесно загуба на нещата. Всъщност имам всички тези симптоми.

В това, че имам увреждане, най-много ми тежи разочарованието от живота в свят, който не е създаден за мен. Не отричам, че в САЩ е направено много за хората с увреждания, съществува закон, правила и норми, но всичко това не винаги може да облекчи разочарованието от това да живееш в свят, който не е създаден за човек с увреждане.

Това е месецът на олющена светлина и по-тънки воали между световете. Това е годината, в която светът поставя нови воали и тества нови ценности. Маските са преобладаващо физическо покривало, и то не само за Хелоуин. Зрящи хора казват, че е трудно да разпознаете другите, които носят маски. Тъй като винаги нося дълъг бял бастун, лесно се забелязвам, забулена или не.