Напоследък всички усещаме мощните вибрации, разнасящи се около нас от Избори 2013. Тече активна и агресивна агитация, партии се борят за гласа и доварието ни. Но! Да, историята е българска и както във всяка българска история, веднага се появява поне едно НО. Та и сега – но, доколко поредните избори са достъпни за хора с увреждания и доколко е гарантирано тяхното право и възможност за гласуване?

Като отговор на този въпрос, ние от Център за независим живот, се постарахме да изработим няколко документа, коидо та бъдат полезни както на хората с увреждания, така и на всички административни органи, които са заети с изработването на изборните правила и работят по организирането и провеждането на самите избори 2013. 

Материалите може да намерите тук , тук и тук

На прага сме на една изключително напрегната и важна предизборна кампания. Много партии ще се опитат да ни омаят, да спечелят доверието ни. Всяка една от тях ще застане пред нас със своята напудрена и напарфюмирана програма, ще ни обещават, ще ни разказват красиви приказки БЕЗ ДА РАЗБИРАТ МАТЕРИЯТА И ПРОБЛЕМИТЕ НИ – за тях ние ще си останем едни нещастни инвалиди, ако не ги просветим.

Затова тази година решихме да систематизираме нещата, от които зависи качеството на живота ни и твърдо да държим на тях. Изработихме документ, който ще изпратим до партиите, които имат амбицията да поемат властта и отговорността за бъдещите ни четири години.

Най-сетне правителството упълномощи министър Дончев да генерира заедно с гражданския сектор стратегия за развитие на този сектор и механизъм за финансиране на неправителствените организации в България. Повече информация можете да намерите тук.

Макар и незасегнати от изработените документи, „богопомазаните“ (организациите със статут на национално представителство и с право на субсидии по закон) решиха да бойкотират този процес чрез становище, което може само и единствено да събуди съмнение в качеството и компетентността на техния „мозъчен тръст“. За да разсеят тези съмнения, очакваме да се отзоват на следното наше обръщение:

Дебатът на тема „Публичните политики у нас – между при-зрачността и про-зрачността” уцели болно място след серията скандали в държавата, свързани с възнагражденията в държавната администрация по формулата малка заплата – много доплащане и то при съмнително качество на работата им. Едва ли трябва да си политолог, за да поставиш диагноза на общественото състояние: криза на доверието във властта, в начина, по който се управляват и разпределят обществените пари. Тя идва от липсата на прозрачност и имитацията на отчетност  – факт, за който Центъра за независим живот и неговите партньорски организации – Институт за модерна политика, Български хелзинкски комитет и Български център за нестопанско право – говорят отдавна в кампанията „Системата куца”. Показахме как безотчетно се харчат държавни субсидии с претенцията, че се правят социални политики.

Разбулихме лишената от прозрачност и резултатност работа на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ). И стигнахме до края, а именно да предложим за обсъждане методика за мониторинг на НСИХУ, която би била приложима и по отношение на други консултативни съвети и публични институции.  

На 9 февруари в Брюксел се състоя изслушване по проект за Резолюция, свързана с тежкото състояние на хората с увреждания в Европа, предизвикано от строгите мерки за бюджетни съкращения в социалната сфера.

Резолюцията е инициирана от Европейската мрежа за независим живот (European Network of Independent Living – ENIL) и засяга тежкото състояние, в което се намират хората с увреждания в Европа,  породена от строгите мерки за орязване на публични разходи в социалната сфера. Тази „кризисна мярка” обаче е в пълно противоречие с редица международни договори и вътрешни разпоредби на Европейския съюз, а резултатите се свеждат до сериозни нарушения на  основни права на хората с увреждания.  В момента част от страните-членки – например, Великобритания – прибягва до преструктуриране и сериозно намаляване на бюджетите за лична помощ и услуги в общността, което води до задълбочаване на процесите на социално изключване на хората с увреждания. Тази тенденция подкопава етичните устои и хуманните стандарти на Съюза като цяло и води до поставяне в изключително тежко положение на най-уязвимата част от европейските граждани, което е напълно недопустимо. Някои от водещите европейски активисти за независим живот и борба с бедността представиха доказателства, с които да повлияят на европейската политика за икономии на средства за хората  с увреждания. Представител на България и докладчик по време на изслушването беше Капка Панайотова.

Поредните лабораторни изследвания на системата, която регулира отношенията в сферата на уврежданията, отново показаха – за кой ли път – че тя е поразена от тежка болест: популизъм, съчетан с невежество, безконтролност, безхаберие и безнаказаност, с други думи – синдромът на голямото БЕЗ-.

В края на декември Mинистерствата на финансите и социалната политика изпаднаха в ступор от незнание кой да отговори на елементарен въпрос, зададен по всички правила на Закона за достъп до обществена информация. Дали става дума за некомпетентност на държавни ведомства или за лоша регулация, водеща до „ловене на риба в мътна вода”, преценете сами.

До
г-н Бойко Борисов – Министър-председател на Република България
г-н Симеон Дянков – Министър на финансите на Република България
г-н Томислав Дончев – Министър по управление на средствата от ЕС Копие до:
г-жа Румяна Бъчварова – Началник на кабинета на Министър-председателя

Относно: Премахване на средствата в бюджета на Република България за 2012 г. за общественополезни проекти на граждански организации, разпределяни чрез конкурс