автор – Иван Димов
Хората с увреждания се нуждаят от автобуси с нисък под, но транспортните фирми не ги купуват, защото трудно щели да преодоляват родните пътища.
Понеже законите, писани от нискочели политици, не задължават превозвачите по междуградските линии да пуснат автобуси с рампи, бизнесмените си траят, защото оборудването е скъпо.
Децата, зашлевени от съдбата да се возят в инвалидни колички, са принудени да пътуват до морето в товарния вагон – с редовни билети, но като пътници ниско качество.
Държавата ни се скатава ниско-ниско и не желае дори да преброи хората с недъзи, за да не признае, че има проблем.
Еволюцията от ниското чело към ниския под е почти толкова мъчителна и продължителна, колкото слизането на човека от клона. В България още важи естественият подбор – оцеляват тези със здравите крака и ниските мозъци, а не обратното. Жалко!
препечатано от http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1067316