БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО 
ДО
ГОСПОЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА,
КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА
Уважаема госпожо Фандъкова,
Искам да изразя горещата си лична благодарност към Вас,
Да споделя колко дълбоко бях затрогната и
Да Ви изкажа огромното си удивление от
Блестящата идея, с която ни зарадвахте, нас, хората с увреждания от София. Нима може да има по-блестяща идея от това денят Трети декември да се празнува на Дванадесети ноември?!  Не мога да оставя без споделяне и неизмеримата изненада, която ни организирахте – да ни сюрпризирате приятно в оная чудна дванайсетоноемврийска утрин, че вечерта в Зала 1 на НДК ще има концерт!  Е, мъничко съм Ви сърдита, тъй като ивентът Ви беше дотолкова неочакван, че ме свари неподготвена –  не успях да си взема диамантите, дето ги бях дала да се лъскат, та се наложи да сложа сапфири. Много неловко се чувствах наистина – цяла Весна Змиянац пее, а аз, видите ли, само по сапфири! Но, аз все пак съм човек, който лесно се учи – вече ще знам. Още от януари ще се подготвя, че като Ви скефне да отбележите Пети май я през март, я през април, аз да съм готова.
Много ми хареса и официалното съобщение, направено от Столична община – „Международният ден на хората с увреждания ще бъде честван днес (12 ноември) в столицата с концерт под наслов “И пак тръгни“. Каква категоричност само, какво умело боравене с време и събитийност, какво могъщо творческо мислене при търсене и откриване на надслова! „И пак тръгни“. Не можем да не признаем, че долавяме дори библейски нотки, от рода на „Лазаре, стани!“. Само дето Лазар е станал, а ние така и не можем да тръгнем с няколкото счупени буса, които носят гръмкото име „Специализиран транспорт“ и са под Вашия мениджмънт. Но, явно и това ще стане, щом чак Весна дойде да разкърши снага в наша подкрепа. Само дето аз малко недоразбрах как именно балканската звезда ще допринесе „за подкрепа и преодоляване на изолацията на тези хора“ (т.е. на нас, хората с увреждания… може би именно, когато общината организира потрошените си бусове, извози ни до Зала 1 на НДК, пусне ни певачки, тогава се получава „преодоляване на изолацията“?). Но, следвайки темпа, с който Столична община изпълнява поети ангажименти, ние оставаме в тръпнещо очакване на 2020-2030 година. Колко му е, ей сега ще се изтъркалят! Още повече, че други родни и съседски диви, които биха могли да ни попеят и да ни похвърлят гюбеци, дал Бог – кеф ти  Марии, кеф ти Андреи, Теодори, Камелии, Коцета, Преслави, Анелии… абе, зад всяка буква на азбуката по няколко са се наредили. Няма да си разпростирам мечтателността нашироко, че може и до Лепа Брена да стигна.
И най-накрая, искам и да Ви поздравя! За ПЪРВИ, ама НАЙ-ПЪРВИ път ми се случва Столична община да не закъснее с някое събитие. Е, наистина този път пък се изявихте някак си необяснимо рано, но все пак….явно вие там имате затруднения с навременното реагиране и решаване на проблеми.
21 ноември, 2012 г.
София                                                                                                          С ГОРЕЩА БЛАГОДАРНОСТ:
                                                                                                                                                          Нина Жишева