В процеса на работата си се срещам с много родители на деца с увреждания и медицински нужди, свързваме се чрез интернет страници и онлайн форуми. Едно нещо, което забелязах през годините е, че повечето от тях са майки, а не татковци. Има изключения, разбира се, но е справедливо да се каже, че огромният процент от родителите, които срещам, са майките. Къде са отишли всички татковци?

Приблизително едно на всеки пет деца има някакви допълнителни нужди. Има огромно разнообразие в това как тези нужди могат да повлияят на детето и на семейството му. В тази широка гама има семейства, които се опитват, но понякога не успяват да се справят.

Аз съм баща на аутистичен тийнейджър, който е с със затруднения в ученето и епилепсия, така че много добре разбирам колко трудно може да бъде детето с увреждания. Това, което научих, е, че мога да успея, само ако съм готов да поискам и да приема помощ.

От личен опит знам, че татковците и проблемите им са значително по-малко видими.

Отглеждането на дете с допълнителни нужди или увреждане е скъпо, като средната цена за отглеждане на дете с увреждания е три пъти по-голяма от другите деца, докато средните доходи за семейства с дете с увреждания са с 23,5% под средните. Това е двоен удар.

Родителите често се борят да свържат двата края, като същевременно осигуряват грижата, необходима за децата си и това често води до това, че един родител поема ролята на главен отговорник по прехраната, докато другият родител поема отговорността за грижите (като понякога полага и частична заетост).

Въпреки че живеем през 2019 г., изглежда, че там, където и двамата родители са все още в дома си, ролята на главния работник се взема предимно от бащата, а майката поема основната грижа и непълното работно време. Понякога чувам за татковци, които, борейки се да се справят с дете с увреждания и поради финансов натиск, се дистанцират, като удължават работното си време. След това те могат да играят голф през уикенда или да се оттеглят, за да гледат сами футбола, далеч от семейството си. Може да е лесно да осъдите бащите, които правят това, но когато се срещнах с групи от татковци, научих, че много от тях не успяват да се справят с често налагания от себе си натиск да бъдат „силни за семейството“ и с факта, че увреждането на детето им е единственото, което не могат да „поправят“.

Възпитанието на деца с увреждания може да бъде трудно. Ние трябва да се справим с повече предизвикателства, отколкото типичните семейства. Стресът и напрежението на родителските грижи за дете с допълнителни нужди е 24/7 през цялата година, всяка година, и добавя към тревогата и неуместното чувство за вина, което много родители понякога изпитват. И всичко това се натрупва.

Петдесет и три процента от семействата твърдят, че наличието на дете с увреждания води до затруднения в семейните отношенията или до прекъсването им, което е значително по-високо от това на населението като цяло, което предполага, че може да има връзка между допълнителните нужди на родителите и разпадането на семейните отговорности. Тридесет и два процента от децата с увреждания живеят в семейства с един родител, в сравнение с 22 процента от другите деца. Когато семействата се разпадат, обикновено бащата напуска семейния дом.

От жизненоважно значение е общностите, организациите и църквите да предлагат постоянна подкрепа за семействата с деца, които имат допълнителни нужди или увреждания. Толкова е важно тези институции или организации да надхвърлят просто децата и майките и да се съсредоточат и върху татковците. Добре би било да се предлагат безплатни услуги за почивка, така че родителите да могат да излизат и да инвестират в отношенията си. Конкретно за татковците, изключително ценна е подкрепата, когато нещата започнат да се усещат така, сякаш всичко е пред пълно разпадане и за всички е станало изключително трудно да се справят. Много ценни биха били групи за подкрепа на татковците, в които да споделят своя опит и истории, да си помагат един на друг да разберат, че не са сами, а не единствените, които се занимават с подобни проблеми. Също така добра идея е би било да се образоват татковците относно наличието на ресурси, които са предназначени да помогнат на семействата на деца с увреждания.

Автор – Марк Арнолд

Превод от английски – Нина Жишева