„Копи-пейст политиката” е такава политика, която залага на повторението и по този начин задоволява естествения стремеж на властта да избягва промяната. Въпреки критическия си потенциал обаче, понятието може да бъде концептуален троянски кон най-малко по две причини, свързани с двете му съставни части.

Първо, „копи-пейст политиката” всъщност не е политика, а технология, маскирана като политика. Маскирана като политика, тази технология се използва от управляващите за поддържане на статуквото чрез механично повторение на едно и същото. Тя се родее с технологията на поточната линия и споделя нейните дехуманизиращи ефекти. Второ, понятието „копи-пейст политика” прилича на метафора относно повторението, но всъщност е буквализъм. Това е така, защото често (и както в случая, който ще разгледаме тук) „копи-пейст политиката” представлява буквално повторение на цели текстове (и следователно практики) без никаква редакция и промяна – тоест, тотално дехуманизирано повторение, повторение, в което намесата на човека е сведена до минимум. Текстът, който следва, има за цел да покаже как в сферата на уврежданията в България метафората „копи-пейст политика” се случва съвсем буквално като технология на повторението за поддържане на статуквото. Той анализира новата Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008 – 2015 г.

Може да изтеглите текста от тук: АНАТОМИЯ НА КОПИ-ПЕЙСТ ПОЛИТИКАТА