9 + 4 = формула за по-добро общуване
Или фрази и действия, които не бива да използвате, общувайки с хора с увреждания
- След инцидента той остана прикован на инвалидна количка.
Този епитет е запазена марка на сълзливо-прочувствените предавания, репортажи и филми. Толкова дълбоко вкоренен е в речника на гореизброените, че някои хора, повлияни от масовата му употреба, започват да го използват в ежедневния си език, без дори да се замислят каква глупост казват. Всъщност, истината е, че човек седне ли на количка, той далеч не се заковава за нея. Налага му се да седне на тоалетна, да легне, а някои представете си, дори имат нахалството и да стават на крака!
2. Той е с увреждане, а дори успя да се дипломира! Браво!
Нима е странно, че човек с увреждане има умствения капацитет, желанието и възможността да получи добро образование? Вероятно ще се изненадате, но има хора на колички, незрящи или с увреден слух например, които са ДАЖЕ по-умни от вас.
3. Преди 2 години ми смениха тазобедрена става и ползвах количка почти 6 месеца. Знам точно как се чувстваш!
Сигурно всеки човек на количка е чувал поне веднъж, че някой знае точно как се чувства! Обикновено такива хора са все пострадали за месец, два, до три, но видиш ли, изказват се компетентно пред човек, който например от 17 години използва количка и то по коренно различни причини. Няма как това да се знае при среща между непознати, затова за да се избегне глупашка ситуация, по-добре да преглътнете личния си опит и да си говорите за нещо несвързано с физическото състояние на човека. За тези, които не се сещат за подходяща тема, помагам – времето, политика, спорт. Така или иначе всеки българин разбира от тях!
4. Толкова си красива за човек на количка!
Това е един от най-тъпите комплименти, които някой някога може да отправи към красиво същество в количка. Какво общо има едното с другото? Човек може да се чувства и изглежда добре и това да му личи, без значение дали е седнал или прав.
5. Той е напълно сляп, а има такова чувство за хумор!
Удивително, но и незрящите могат да бъдат болезнено остроумни, просто умни или пък плиткоумни. Те просто са от същия биологичен вид като всички виждащи хомо сапиенси.
6. Виждам те навън за втори път този месец. Често ли излизаш?
За българската действителност, да си признаем, репликата не е задължително лишена от всякакъв смисъл. Тук средата е толкова недостъпна, че за никого не е тайна, че много хора с увреждания стоят по принуда в домовете си. НО много от тях са имали възможността да преустроят жилищата си така, че излизането за тях да не е събитие. Така би трябвало да се случва с всеки и се моля това да е мисията възможна в по-близко бъдеще. И все пак не подхождайте към човека с увреждане, така сякаш нормалното е да си стои затворен вкъщи, а не навън сред приятели, по работа, за забавление или където си поиска!
7. Сакат е, а даже изкарва пари! Какъв дух!
Първо, нека вкараме малко хигиена в начина, по който се изразяваме. ‚Кьорав‘, ‚сакат‘ и ‚инвалид‘ вече далеч не са сред най-подходящите и уважителни определения за човек с увреждане. Езикът има значение най-малкото по причина, че той отразява какво е нашето отношение към обекта на говорене. А по същество точка седма е нелепа, тъй като да работиш и да изкарваш от това пари е (или поне би трябвало да бъде) нещо съвършено нормално за всеки човек. Всеки има слаби и силни страни и е необходимо да заложи на силните, за да се реализира в някаква област. И това със силния дух знам, че хората го казват с добри намерения, но по-добре е да не прекаляват с употребата му. Хората с увреждания не са прецакани от съдбата по презумпция и успехът в живота им не винаги зависи от нечовешки усилия. Да, много от тях са със завиден дух, но има време и място за всеки комплимент. Не е необходимо в ежедневни ситуации да им бъде напомняно колко велики са. Все пак рискуваме да се възгордеят ужасно!
8. Той не може да е извършителят. Нали е на количка!
Е, ще ви разочаровам – може! Сред хората с увреждания има процентно толкова негодници, лъжци, красавци, пияници, чувствителни хора, нечестни хора, празноглавци и умници колкото и сред всички останали хора на земята!
9. От какво си болен?
Хората с увреждания не са задължително болни. Още по-малко заразни, така че не се чувствайте несигурни да ги докоснете. Само когато хората и държавните политики не хвърлят усилия единствено в посока да ‚оправят‘, ‚излекуват‘ или ‚рехабилитират‘ човека с увреждане, а в това той да е приобщен към нормалните ежедневни дейности, то може да говорим за здраво мислещо общество. Да не говорим, че е най-малкото невъзпитано да се ровим в причината за физическото състояние на човека срещу нас. Ако той иска, сам ще сподели в хода на разговора какво му се е случило. Опитайте се да общувате с него/нея без външните белези да влияят на преценката ви.
А ето и някои действия, които също не бива да си позволявате. Тях ще оставя без допълнителен коментар…
1. Не „чукайте на дърво“ зад човек с увреждане, ако сте в асансьора на мола. Пред вас има огледало.
2. Не се втурвайте да помагате на незрящ човек или такъв с патерици без преди това да попитате дали той има нужда от помощта ви и как да му я предложите.
3. Хората на колички не са задължително умствено изостанали. Обръщайте се директно към тях, ако имате въпрос, касаещ тях самите, а не към човека, който ги придружава.
4. Ако говорите с човек на количка застанете така срещу него, че да не му се налага да си изкриви врата, гледайки ви в лицето. Най-добре седнете.