На 31 март членове на ЦНЖ и привърженици на идеята за независим живот се събраха от цяла България за важно обсъждане – как да стане така, че да се разпадне бракът по сметка на НСИХУ и държавата. 

С кратък преглед на последните месеци започна Капка Панайотова. Тя припомни, че работата на консултативния съвет бе анализирана в дълбочина от доклад по програма, финансирана от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, който ясно показа дълбоката инвалидизация на системата. Партньорите от Центъра за Модерна политика, БЦНП и БХК показаха и доказаха, че НСИХУ е колабирал до брак по сметка с държавата и паразитира върху болезнената социална тема „интеграция на хората с увреждания”. Това стартира кампания „Системата куца”, целяща да прикове вниманието на общество и институции към корумпираната и неефективна социална политика в сферата на уврежданията. Независимо от множеството пресконференции и сигнали, които подадохме директно към отговорните институции /Министерски съвет, МТСП и Министерство на финансите/ – не се стигна до качествена промяна в контрола над съвета. Забелязаха се няколко панически и козметични мерки като създаване на сайт, отразяващ работата на съвета, но той само подсили усещането, че срещите и работата му са непрозрачни и неефективни.

Митко Николов спомена за разкритията, до които доведе запитването ни по закона за достъп до обществена информация за дейностите, въз основа на които национално представените организации получават субсидии от държавата. Подробности за тях могат да бъдат прочетени в блога Системата куца. Освен парадокси като организиране на турнир „тих шах” и конкурс „Мис Тишина”, лъснаха и странни диспропорции при харченето на парите. Оказа се, че огромна част от тях отиват за издръжка на административното тяло и смешно малка за ефективна помощ на хората с увреждания.

В духа на кампанията „Системата куца” бе и кръглата маса, организирана на 9 март 2012 г. от ЦНЖ и партньори на тема – „Публичните политики у нас – прежду про-зрачността и при-зрачността”. Тя представи добри практики и модели за обществено наблюдение върху работата на публичните институции. „Това, което трябва да направим”, каза Капка Панайотова „е да продължим да представяме доказателства за неефективната работа на НСИХУ”.

В дискусията за това защо и как системата куца се включиха хора от цялата страна. Веселка сподели опита си на общински съветник в Каспичан. Тя смята, че нищо не може да се промени когато няма разбиране и подкрепа за идеите на независимия живот. Тя призова да се развенчае мита, че национално представени организации са единствените, които провеждат политиките за хора с увреждания у нас. Общините продължават да си мислят, че са длъжни да подкрепят инициативите на Съюза на инвалидите в България. Веселка сподели още парадоксалния факт, че сградата на въпросния съюз в Каспичан е недостъпна и обеща да я снима и публикува в интернет. Показателен е и друг случай с нея – тя е подала заявление за полагаемите й се 10-часа на година за личен асистент и е сложила печат, на организация, която не е СИБ. Те са отказали да го приемат така и обявили печата за „нередовен” – факт, който подчертава, че разпределенито на тези смешни средства минава през насилствено зачисление към един от тези съюзи – Съюза на глухите, Съюза на слепите и Съюза на инвалидите в България, които по този начин си „гарантират” членска маса. Ади –  юристът на ЦНЖ каза, че дори съдът приема за даденост, че тези съюзи най-добре познават нуждите на хората с увреждания и именно те трябва да разпределят парите.

Капка разказа за историята на национално представените организации, които са отломки от едновремешния Отечествен фронт и специално за историята на Съюза на инвалидите в България. Тя посочи основната цел на ЦНЖ и всички симпатизанти на независимия живот в България е – да докаже, че тези организации спъват съвременни политики в сферата на уврежданията. „Те продължават да дерибействат и да се държат като феодали”, каза тя.

Милен от Бургас беше пределно откровен и попита защо повече от 15 г. по тези въпроси само се говори и няма почти никакъв резултат. „Тези хора имат връзки, контакти и логистика, какво правим ние” и добави, че трябва да се мислят варианти как да ги разбием – директно по точки.

Пламен от Стара Загора каза, че трябва да сме изключително ревюлоционно настроени и да не се спираме пред никакви пречки. Капка допълни, че това, което сме направили е много значимо и важно, но не е достатъчно. „Трябва да развалим бракът по сметка между НСИХУ и държавата. Когато бракът си отиде – сметката ще се разпадне”. Ива Дойчинова допълни, че системата е бетонирана от сливането между икономическата изгода и политическото удобство. Гарантираните субсидии на национално представените организации ги прави зависими от държавата и те винаги легитимират нейната политика, колкото и куцаща да е тя. Именно затова трябва да се дискредитира тази система с доказателства за нейната инвалидност.

Венелин Стойчев от Института за модерна политика припомни британската дефиниция за консерватизъм – да се пази темпа на промените. Това от една страна гарантира, че няма да прегориш и от друга, че еволюционния процес на промени ще продължи. „Трябва ни самочуствието да виждаме промяната и да я случваме”, каза той.

Втората част от разговорите премина в това как работи съвременната държава, преминала като разговор с Венелин Стойчев от ИМП, който представи същността на публичните политики. След това всички присъстващи участваха в „мозъчна атака” за това какви индикатори могат да се използват за общественото наблюдение работата на НСИХУ и други институции във връзка с политиките за хората с увреждания. Взе се решение основният критерий за сравнение да бъде Конвенцията на ООН за защита правата на хората с увреждания, която България вече ратифицира.