България възроди фашизма. Ние си имаме наши си родни Аушвиц и Треблинка. Имаме и десетки други, които просто не са толкова известни. Светът го видя в “Могилино”, а министърът го видя в дом за “медико-социални” грижи в Плевен. Констатирано е вчера, че има 10 годишни деца, които тежат по 5-7 килограма, пише Дневник. Случайно или не, на международния ден на здравето. И то от един от любимите ми министри в кабинета – Десислава “Тежката артилерия” Атанасова. Първият ми въпрос е – какво, ей Богу, значи “медико-социални” грижи? Второ – как, бе, чак днес, го констатирахте това човеконенавистно положение? Дали, ако BBC бяха направили филм и за този дом щяхте да се сетите по-рано? Кога държавата ще разбере, че тези домове са развъдник на фашизоидно отношение към живеещите в тях и ще вземе да ги затвори най-накрая?
То понеже държавата няма кой знае какво желание да ми отговаря, ще си отговоря сам – Дом за “медико-социални” грижи е едно недоразумение на две системи. Първата е медицинска, а втората социална. От медицинска гледна точка някой е решил, че децата трябва да се “лекуват” в някакъв мега-гига дом за деца `щото така е било “по-лесно” да се “лекуват”. После на някой друг незнаен гений му хрумнало, че голяма част не могат да бъдат “излекувани” и трябва да се социализират. При което се родила поредната гениална идея – ще ги социализираме като ги държим едни с други и то в дом, следователно за тях полагаме “медико-социални” грижи. Да обяснявам ли колко е абсурдно това понятие? Това е отвратителна смесица от дългогодишно водене на фалшива политика.
В самоотговор на вторият ми въпрос – разбира се, че чак сега ще го констатират. То тези 174 (!!!) души, които работят там са се появили вчера. Виж за тези 152 (!!!) деца е видно, че държавата не е знаела. Просто е нов тоя дом сигурно. Материализирал се е от нищото. И ако се беше появил и тук филм на BBC всички отново в купом щяха да изиграят онзи театър на престореността, където изведнъж сякаш им е паднала тухла на главата и едва сега разбират за това човеконенавистно “медико-социално” заведение.
Сега какво ще прави държавата, мислите? Ще ги “деинституционализира”. Хубаво. Как, питам аз? Ще им даде възможност да се развиват в обществото наравно с всички ли? Не! Ще ги извади от единия голям дом и ще ги разпредели в десетки по-малки, като с това ще покажем как с много усилия можем да направим едно голямо… нищо. Нито ще започнем да ги приемаме за нормални децата с увреждания, каквито са всъщност, нито ще им дадем шанс да са равноправни, нито ще постигнем какъвто и да е ефект. Освен, че тези 174 служители ще ги пръснем в 10 работни места по 17 човека във всяко.`Щото да не увеличаваме безработицата, разбира се.
Писна ми от театралност. Писна ми от глупости. Писна ми от дълбоко потресени и дълбоко престорени физиономии на разни тиквеници, от които зависят човешки животи. Тези деца са родени с човешки права. И държавата им ги е отнела всичките. Само, за да се появи един ден тази същата сбъркана държава и дълбокомислено да констатира, че има 10-годишни деца, които тежат по 5 килограма, и са хранени с първо, второ и трето ядене разбито в шише с биберон.