Сълза за системата

Снощи гледах по телевизията предаването на  Венета Райкова. Гледах и плаках! Плаках като майка. Плаках като пациент. Плаках като гражданин. Плаках като българка.  Плаках от мъка, от гняв, от безсилие, от ужас.  Дори съпругът ми, за когото бих могла да кажа, че не е от най- мекушавите хора, дори и той тайно изтри една две сълзи.

Една съсипана майка разказа как бездушни хуманни доктори положили всичките си усилия, за да уморят напълно здравото й, съвсем младо дете, което имало неблагоразумието да дръзне и да не си плати на здравната система за така наречения „свободен избор“ на допълнителен екип при раждане на напълно нормално износено бебе, след напълно нормално протекла и безпроблемна бременност. Потресоха ме думите на тази майка, която с разкъсано сърце сподели, че, когато състоянието на момичето опасно се влошило, те горещо молили служителите[i] в болницата за помощ, но получили ледения отговор, че дъщеря им трябвало да си опича акъла навреме и като й предлагали да си избере свободно екип, тя не бивало да отказва. Е, щом била толкова ербап, сега да си теглела последствията! Боже Господи! И я оставили да умре! И не само служителите на тази болница! Ужасените родители повели детето си по още ред други – то не било инфекциозната, не било Пирогов, не било още няколко други, които така и не запомних, защото и аз гълтах горчиви сълзи, заедно с почернената майка. Прехвърляли детето от тук там и от там тук, докато накрая и последното пламъче у борбеното момиче трепнало и угаснало. В продължение на повече от седмица! А причината била напълно лечима и отстранима – сепсис на матката, след некадърно израждане на бебето. Ходили хората по спешните помощи, търсили отчаяно помощта на тези, които би трябвало да ни лекуват, молели, готови били на колене да паднат, докато бездушието на човеците в бели престилки бавно убивало органите на младата родилка един по един. Каква жестокост! А в същото време хиляди хора във Фейсбук отчаяно търсеха и предлагаха кръв за борещата се майка.

Твърде възможно е тези безсърдечни медици да бъдат осъдени, предполагам, че не само аз се надявам правосъдието да възтържествува, но едно момиче няма да целува голите петички на малкия си син, един син няма да познава майка си. Дано само запомни какъв боец е била тази негова прекрасна майка и да разбере колко добри хора са дали своите капчици кръв, за да се опитат да я спасят.  Това, което мен ме вълнува в този случай е, какво прави с нас зловещата жестока система, българи? Убива ни! Бавно, но методично ни убива! Просто ни смазва!