ДО
ГОСПОЖА АЛБЕНА АТАНАСОВА –
ЗАМЕСТНИК-КМЕТ ПО НАПРАВЛЕНИЕ
“ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРА
С УВРЕЖДАНИЯ И СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ”
ЧРЕЗ БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО,
РАДИО СОФИЯ
Уважаема госпожо Атанасова,
Вчера, 26.06.2012 година, от 9 до 11 часа, участвах в предаването „Форум“ на БНР – Радио „София“, посветено на проблемите на хората с увреждания от столицата, където към края на предаването се включихте и Вие по телефона.
Повод за настоящето ми писмо е Вашето изключително непрофесионално поведение в ефир. Порази ме личното Ви отношение към мен, след като аз бях там като представител на една немалка група хора с увреждания, които се чувстват ощетени от мудната и неадекватна дейност на Столична община в областта на социалните политики. Аз бях в студиото на Радио София, за да изкажа критичното си отношение към работата на чиновниците от Столична община, а не към личностите Минка Владимирова, Анета Георгиева, Любомир Христов или Албена Атанасова.
И, тъй като, както споменах по-горе, Вие се включихте по телефона в самия край на предаването, аз не успях да Ви отговоря тогава, правя това сега.
Госпожо Атанасова,
Вие ме попитахте дали си спомням, че по Ваше ходатайство съм започнала работа в общински театър „Възраждане“, без дори да съм Ви молила за това. Да, много добре си спомням, че съм работила там, но явно съм била в тежка заблуда, защото моята информация до вчера беше, че аз и моите прекрасни колеги от Групата за алтернативен театър станахме част от забележителния колектив на театър „Възраждане“ по програма на МТСП за осигуряване на трудова заетост на хора с трайни увреждания. Дори и не съм подозирала, че принципен човек като Вас би направил такъв компромис с принципите си. От друга страна мога да ви уверя, че Групата за алтернативен театър в никакъв случай не е само Нина Жишева. В нея влизат прекрасни хора, които дават всичко от себе си, за да докажат, че увреждането не е пречка за нищо, стига средата да го позволява. Хора, които имат талант. А средата в театъра наистина беше изключително приятелска и достъпна. Тук обаче ще си позволя да отбележа, че театърът беше адаптиран не благодарение на Столична община, а на голяма международна фирма, която подари рампа с най-добри чувства и дори остави Общината да я поднесе с много фойерверки, аплауси, камери и позиране на общински служители. Въпреки наличието на рампа, обаче, актьорите с увреждания не пропуснаха нито едно представление само благодарение на прекрасните хора – сценични работници, осветители, озвучители, които работят там и трябваше да ни мъкнат на ръце нагоре и надолу по стъпалата на входа. Ако Вие, кметът Фандъкова и целият екип на Столична община, работещ за интеграцията на хората с увреждания, поне бяхте потърсили компетентно мнение, щяхте да разберете, че такъв тип рампа би била прекрасна за детско заведение, за училище, но не и за пренос на възрастни хора. Ние всички наистина си спомняме много добре тези толкова пълноценни три години от живота си. Сега обаче, Вие ми дадохте основание да се страхувам, че заради мен, заради моето „неблагоразумие“ да критикувам работата на подопечното Ви направление “Здравеопазване, интеграция на хора с увреждания и социални дейности”, както и поради Вашето лично отношение, Групата за алтернативен театър ще трябва да забрави за евентуален нов договор с театъра.
След като ме осветлихте по въпроса как аз съм попаднала в Общински театър „Възраждане“, Вие, с доста жлъчен тон, ме окачествихте като представител на „една малка неправителствена организация, която привиква хора от провинцията“, за да я подкрепят.
Уважаема госпожо Атанасова,
Тези Ваши думи, явно бяха предвидени да накарат мен и неправителствената организация да се почувстваме засрамени от това, което правим. Е, налага ми се да Ви разочаровам. Нито аз се чувствам зле като нейн представител, нито смятам, че изключително качествената работа на хората за нея са позор. Не виждам и какъв е проблемът хора от провинцията да работят за решаване на сериозните проблеми в областта на уврежданията. Напротив, точно този факт ме навежда на мисълта, че проблемите на хората с увреждания в България са толкова дълбоки и наболели, че се нуждаят именно от отговорната и експертна работа, както на „столичани“, така и на „провинциалисти“. И не само ще ви разочаровам, но и ще Ви изненадам. Тази малка неправителствена организация си сътрудничи не само с хора „от провинцията“, а и с големи неправителствени организации на хора с увреждания от цяла Европа. Друг факт относно тази малка неправителствена организация е, че именно благодарение на нея голяма част от проблемите в областта на уврежданията в България намират решение. Не допускам, че ще ме оспорите, ако дързна да нарека тази организация школа в областта на уврежданията, която Вие също сте посещавала. Нали си спомняте, че и Вие работихте там?
Госпожо Атанасова,
В края на своя отговор до Вас бих искала да заявя, че вчерашното Ви поведение по телефона, личните Ви нападки в ефир към човек, който упражнява демократичното си право да критикува работата на тези, които е избрал да работят за разрешаване на проблемите му, ми дава основание да заявя следното:
От вчера аз, Нина Кирилова Жишева, вече нямам доверие във Вас, като човек отговарящ за здравеопазването, интеграцията на хората с увреждания и социалните дейности в София.
КАТО ИЗБИРАТЕЛ, НА КОГОТО СТОЛИЧНА ОБЩИНА ДЪЛЖИ МАНДАТА СИ, НАСТОЯВАМ ЗА ОСТАВКАТА НА ЕДИН ТОЛКОВА НЕКОМПЕТЕНТЕН ОБЩИНСКИ СЛУЖИТЕЛ, КОЙТО НЕ УМЕЕ ДА СЕ ДЪРЖИ ПРОФЕСИОНАЛНО В НАЦИОНАЛЕН ЕФИР, КОЙТО ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ РАБОТИ ЗА РАЗРЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИТЕ МИ, КОЙТО НЕ УВАЖАВА ДЕМКРАТИЧНИТЕ МИ ПРАВА.
НИНА ЖИШЕВА,
27.06.2012 г., София