Всяка година на  8-ми март българското обществото се разделя на два лагера. Такива, които смятат, че 8-ми Март имат право да празнуват всички жени по света, независимо дали на 3, 33 или 103 години. Вторите смятат, че празника е само за жени носили живот в себе си, дали живот и възпитали го като достоен гражданин впоследствие.

Как е избран точно този ден обаче?

  • На 8-ми март 1857 година шивачки от няколко фабрики протестират срещу лошите условия на труд и ниското заплащане;
  • На 8-ми март 1910 година – жени работнички излизат на протест и искат правото да гласуват и да получават заплати като тези на мъжете;
  • На 8-ми март 1913 година – борецът за правата на жените Клара Цеткин предлага на тази дата да се отбелязва солидарността на работничките от цял свят. Шест държави приемат предложението и започват да отбелязват празника всяка година: Русия, Германия, Австрия, Дания, Швейцария, Франция. Честването ѝ отмира някъде в края на 20-те години на миналия век.

През 60-те години феминистките решават, че бунтът трябва да продължи и 8-ми март отново започва да се отбелязва като ден, в който жената отстоява своето право да живее нормално, достойно, според собствените си разбирания и нужди.

Ние искаме да поставим още един акцент в дискусията, а именно как уврежданията влияят на жената и как тя се чувства на този ден.

Да си жена и у нас и по света все още не означава равни условия с тези на мъжете. Ако си жена с увреждане си е още по-голямо предизвикателство – в непрекъсната битка с предразсъдъците, с недостъпната градска среда, с липсата на адекватни асистентски услуги и още куп други.

Сега помислете за положението на жената с увреждане в България, имала „неблагоразумието” да реши да стане родител. У нас все още хората с увреждания изначално не се привиждат като сексуални същества, които биха могли да се влюбят, да правят секс, да поискат да създадат семейство.

Ако жена с увреждане вземе решение, че иска да стане родител и потърси информация докторите не са подготвени да предложат адекватна пренатална грижа за майките с увреждания и техните бебета. Твърде е възможно също така да я убеждават, че в нейното състояние бременността е опасно начинание.

Законодателството ни също е объркано спрямо родителите с увреждания. Една от майките сподели с мен: „Когато се наложи да изляза майчинство, месеци наред не можеха да решат имам ли право на майчинство, защото съм била човек с увреждане, пък съм майка, та чак на седмия месец получих парите си, като през това време няма да обяснявам как съм се справяла финансово”.

Инфраструктурата – мисия невъзможна за инвалидни колички, за детски колички. Тук-там паркирали големи коли на тротоара.

От опита на една от майките: „Както знаеш аз съм с двигателно увреждане и първата трудност е недостъпната и враждебна към мен среда, защото няма как да обясниш на дете, че причината да стигнете донякъде не е в това, че майка му е с увреждане, а че средата не е достъпна и това е пречката. Някъде бях гледала клипче на инвалидна количка, която имаше и бебешко столче пред нея и така можеше майката да излезе сама с бебето си на разходка, но тук в България нямаме за съжаление такива приспособления.“

Друга майка споделя: ”Трудности срещам в придвижването в града, особено зимата. Трудно се минават подлези. Всеки път нося количката на ръце, защото не влиза в релсите или обикалям до подлез, който е с цяла рампа. Градския транспорт, като изключим метрото, също е невъзможно да се ползва от майки с колички. Инфраструктурата е ужасна. Коли по тротоарите, разбити плочки, дупки.”

Попитах същите тези жени какво означава майчинството за тях. Отговорите, които получих ме трогнаха и, но не заради героизма да си майка с увреждане. По техните отговори никога не можеш да познаеш коя майка е с увреждане и коя не, защото това просто няма значение.

 „Щастието на друг човек вече е на първо място за една майка, а не нейното собствено щастие. Всъщност когато виждаш детето си щастливо, това е щастието за една майка.”

„За мен да съм майка е сбъдната мечта. Това е страхотен период от живота на човек, в който разбира смисъла на живота. За мен да съм майка е най-прекрасното нещо. Детето наистина промени живота ми и го осмисли.”

Всички жени имат право да решат дали да станат майки или не и да бъдат подкрепени в този си избор. Когато става дума за майчинство, става дума за чиста любов, не за биология, не за хромозоми, не за състояние на тялото.

И хора, обичайте и уважавайте свойте майки през цялата година!

П.П: Мамо, много те обичам!