Базисната предпоставка на куцата система е, че хората с увреждания не са пълнолетни. Те са инфантили. Не могат да решават сами. Не са достатъчно зрели. Не са независими. Ако ги оставиш сами да преценяват, само ще си навредят още повече. Затова лични асистенти трябва да са родителите им. Парите им за интеграция трябва да ги управлява държавата. Личното им време трябва да се планира от общината или някоя ресорна „неправителствена” организация.
Имануел Кант пръв поставя паралела между Просвещението и пълнолетието. Просвещението е епохата на най-интензивно духовно развитие, на разцвет на науките и изкуствата. Просвещението е епохата, която поражда културните предпоставки за развитие на модерния свят. Тази епоха Кант нарича „гражданско пълнолетие” – навършването на определена възраст, след която човек/ човечеството вече е в състояние сам да взема решения, сам да носи отговорност за постъпките си, сам да преценява и сам да разчита на собствения си разум, опит и ценности.
Просвещението е израз на вярата в разума и науката. Израз на съзнателния отказ друг да те води за ръчичка, друг да ти казва кое е по-добре за теб, друг да определя какво е добро за теб, какво ти харесва, какво е полезно… Просвещението е бунт срещу тиранията на инерцията, на авторитетите, на йерархията, на предразсъдъците. Просвещението е копнеж към свобода, независим живот, лична реализация.
Достигнали ли сме пълнолетие като общество? Чувстваме ли се достатъчно зрели, за да вземаме сами решения, за да вярваме в собствените си сили, в собствената си логика, талант, потенциал? Имаме ли вяра, че можем като общество да се справим или продължаваме да очакваме някои друг, по-силен, по-важен от нас да ни хване за ръчичка и да ни казва, че ще се погрижи за нас, ще ни даде подаяния, ще ни реформи куцата система… стига само да се откажем да мислим сами.