• НА КАКВО МЕ НАУЧИ УВРЕЖДАНЕТО МИ

    by  • 06.03.2020 • Нина Жишева • 0 Коментара

    Когато сте преживели целия си досегашен живот с увреждане, което се отразява на мобилността ви, като церебрална парализа, това може да ви накара да се почувствате уязвими по много начини. Като започнем с това да ви хване навън лошо време, да се окажете в капана на недостъпната среда и стигнем до това да изпитвате страх от непознати хора. До известна степен винаги нося усещането за уязвимост някъде дълбоко в съзнанието си.

    Нивото на уязвимост може да се колебае в зависимост от проблема. Понякога е толкова просто, колкото да се притеснявате, че ще бъдете застигнати от дъжда навън и стигнем до това да станете мишена на недоброжелателни хора. Разбира се, не мога да контролирам всичко, но това, че съм уязвим такъв, какъвто съм, ме научи да бъда подготвен. Например, когато пребивавах в общежитие в колежа, трябваше да се науча всеки ден да проверявам прогнозата за времето, за да съм сигурен, че няма да се окажа мокър до кости в началото на учебния ден. Но дори и да беше сух ден, аз държа лаптопа си опакован в найлонова торбичка, за да не се намокри. Всеки ден правя това, за всеки случай.

    Едно време братовчед ми и аз бяхме последвани от някои момчета в търговския център. Решихме да изчакахме да си отидат, преди да тръгнем към гаража. Ако не бяхме преценили ситуацията, кой знае какво би могло да се случи. Повечето хора биха намерили този сценарий за неудобен, но той е повече от наложителен, когато не сте в състояние да се движите бързо. Инвалидността ми ме е научила да бъда много по-подготвен, отколкото щях да бъда, ако тази моя индивидуалност беше различна.

    Въпреки че чувството за уязвимост може да бъде редовна причина за безпокойство и понякога ви кара да преосмислите и да се подготвите прекалено, това също има някои положителни ефекти. Моята инвалидност, церебрална парализа изисква от мен да използвам проходилка или инвалидна количка, където и да отида. Ако не използвате устройство за мобилност, да ви кажа, ако имате такова, особено на публично място, може да почувствате, че сте единственият, който носи костюм от неоново зелено на събитие с дрескод черен костюм с вратовръзка. Има хора, които не ме зяпат директно, но повечето често мяткат скрити погледи. Обикновено в началото е досадно, но до няколко дни се свиква. То, няма и как иначе, след като сте изложени на това ниво на оглеждане, след известно време ви става комфортно и спирате да се чувствате като белязан. Не мога да скрия най-слабата част от себе си, но все още съм тук, нали?

    Сигурно не всички реагират поносимо, но това е добре. Тези, които го правят, са кремчето на сладоледа. В този смисъл, това, че съм уязвим, ме излага на истинските хора. Хората, от които мога да завися. Това, че съм уязвим, също ми дава невероятно дебела кожа, тъй като само така човек, който се движи с проходилка, би могъл да оцелее в околния не много дружелюбен свят, който винаги е готов да обижда и да се подиграва на хора като мен. То може да ви подготви и за добронамерени, но нетактични коментари, като „Не знам как го правите“ и „Радвам се, че си излязъл навън.“ Когато бях по-неподготвен и несигурен в себе си, тези коментари ме жилеха жестоко или поне ме караха да трепна неволно. Сега не ме интересува какво мислят случайни минувачи за мен, защото знам кой съм.

    Освен подготовката, използването на проходилка ме кара да свиквам с неудобните моменти в живота. Искам да кажа, че всички понякога бързаме, защото закъсняваме за някъде. Все пак в моя случай това означава, че ще закъснея – не мога да тичам, за да наваксам. Има и такива моменти, когато наистина искате да излезете от стаята, защото ставате свидетел на разговор, в който определено не би трябвало да участвате. Дори и само като слушател. Но ако моята проходилка не ми е под ръка, ще ми се наложи да остана там, надявайки се разговорът да приключи възможно най-скоро. Понякога неудобният фактор може да е в околната среда. Един пример, който направо ми залепва в случая – простото отиване на плажа. Когато отида на плажа, няма никакво значение дали нося моята проходилка, инвалидна количка или патерици. Пясъкът категорично и неумолимо спъва свободното движение и може да направи деня на плажа доста нещастен.

    Това, че имам увреждане и уязвимостта по един или друг начин в крайна сметка ме научиха да се откажа от контрола. Толкова често виждам хора, които се опитват да задушат живота си. Опитвате се да управлявате малките неща във всеки аспект, така че „планът“ ви да върви перфектно. Имайки увреждане, научих колко неконтролируем може да бъде животът. Осъзнавайки колко съм уязвим, роден на 24 седмици, знам, че имам късмета да бъда жив. Фактът, че още в първата седмица от земния ми живот съм бил между живота и смъртта, показва колко малко мога да контролирам напълно в живота. Отначало тази констатация ме обезпокои, но след това прочетох следния цитат и това постави всичко на мястото му:

    „Ако проблемът може да бъде решен, защо да се притеснявате? Ако проблемът не може да бъде решен, няма смисъл а се тревожите. „ – Шантидева

    Това да бъдеш и да се чувстваш уязвим, за съжаление идва с увреждане. И все пак се надявам да съм показал, че това не е най-лошото в света. Това, че най-големият ми недостатък е на показ, определено е предизвикателство на моменти. И все пак ми помогна да имам повече умствена издръжливост, а не да насилвам дребните неща.

    Остин Уайкс

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *