• ДОСТЪПНИТЕ ТОАЛЕТНИ НЕ СА ЗА ХОРА БЕЗ УВРЕЖДАНИЯ

    by  • 18.02.2020 • Нина Жишева • 0 Коментара

    Преди петнайсетина години ходих на обмяна на опит в Стокхолм, Швеция. Първото нещо, което ме шокира, беше достъпността навсякъде. А тук непрекъснато ме бяха убеждавали, че постигането на достъпност е трудна, да не кажем непостижима, работа. След това ме стъписаха тоалетните. На всеки 200-300 метра – тоалетна! Разделена на две. От едната страна обща, от другата – тоалетна за хора с увреждания. Вътре чисто и празно! Няма кофи, няма мопове, няма препарати за почистване! Домакините ни заведоха да разгледаме парка Скансен и на мен ми се наложи да ползвам тоалетната. Попитахме къде е, упътиха ни. Страшно се притесних, когато видях отпред предълга опашка, а на мен нуждата ми беше спешна. Но една дама от опашката мило ми се усмихна и ми показа вратата, пред която не чакаше никой. Достъпната тоалетна! Та, така е в Швеция.

    В България достъпните тоалетни дори и в стоичния град са кът. Да, намират се тук-там, най-вече в заведения или големи магазини, в моловете. Обикновено са заключени и се налага да се издирва ключа. Ако са отключени, майко мила – поломени, счупени, мръсни, надписани по стените. Често заключените достъпни тоалетни са придадени на персонала по почистването – пълни са с инвентар и препарати и, дори и да ти отключи някой, няма как да се ползва. Единствено в моловете може да се ползва спокойно достъпна тоалетна… ако е свободна!

    И ето нещо от Америка, което обяснява защо достъпната тоалетна е само а хора с увреждания или за родители с малки деца.

    Нина Жишева

    Трябва да използвате тоалетната, както всеки друг. Докато влизате, има шест отделения, едно от които е отделение за хора с увреждания. В тоалетната няма никой друг и въпреки това вие все пак избирате отделението, което е пригодено за хора с увреждания – то е направено достатъчно голямо за хората с увреждания, които не могат да използват тоалетните, за хора без увреждания. Излизате и се чудите защо отпред стои човек с увреждания, който търпеливо ви чака да си свършите работа, докато има още пет празни отделения.

    Не ме разбирайте погрешно, ако тоалетната е една и е единствената налична, няма да се ядосвам. Знам, че мястото за смяна на пелени често се намира в достъпната тоалетна, така че ако имате дете, аз също няма да се ядосвам за това. Но ако в тоалетната има повече отделения, отколкото чакащи хора и вие изберете единственото, което мога да използвам, няма да се радвам. Ако нямате увреждане или не сте родител с дете и дойдете да се разхождате, сякаш не сте направили нищо лошо, лицето ми ще каже всичко. Достъпната тоалетна не е там, за да ви е удобно да се преоблечете или да имате допълнително място, докато вдигате панталоните си. Тя е там заради хората с увреждания. Ако нямате увреждане или дете, трябва да спрете да я използвате.

    Имам служебно куче, което е обучено за смекчаване на някои увреждания. Той е моето медицинско оборудване, по същия начин някой, който е парализиран, използва инвалидна количка или възрастен човек използва проходилка. За съжаление той и аз не се вписваме в малките тоалетни, които запознах да ползвам, след като получих уреждането си.

    Унизително е да стоите в тоалетната с пет други отделения и да изчаквате някой, който няма уреждане, но е решил да ползва достъпната тоалетна. Често ме гледат така, сякаш съм странна, че стоя там и чакам, когато има още пет други отделения. Налагало ми се е дори да чакам на опашка за достъпната тоалетна!

    Засега има взаимно разбиране и уважение към останалата част от общността на хората с увреждания и ние сме склонни да се признаваме и насърчаваме взаимно. Ако изляза и има някой, който чака за тоалетната и има инвалидна количка или друго помощно средство или би имал нужда от помощните тръби и опори в достъпната тоалетна, аз се усмихвам и се извинявам за това, че трябва да ме чакат. Хората винаги са много мили и ми казват да не се притеснявам за това и обикновено правят комплимент на моето куче. И обратното, ако някой от общността на хората с увреждания излезе и ме види да чакам. Винаги правя същото и ги уведомявам, че не е проблем, че е трябвало да чакам.

    Нека бъда честна и да си призная, че преди да получа увреждането си, аз също използвах достъпната тоалетна, дори когато другите са били свободни. Не виждах нищо лошо в това и винаги се дразнех, когато жената в инвалидната количка, която ме чакаше да изляза, ми е мятала гневни погледи. Сега знам защо тя ме гледаше мръсно. Нямаше абсолютно никаква причина тя да се наложи да чака, освен моята безотговорност.

    Ако нямате увреждания, ако не се нуждаете от помощни средства, ако опорите и тръбите в тоалетната не са ви необходими или не сте родител с дете, моля, не използвайте достъпната тоалетна! Тя не е там за вас, тя е за хората, които се нуждаят от нея.

    Лора Снелинг

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *