• ПРИОБЩАВАНЕТО ЗАПОЧВА С НАС

    by  • 28.01.2020 • Нина Жишева • 0 Коментара

    Приобщаването започва с нас. Така че трябва да се появим: на детски площадки, в часове по музика, във фитнес залите за деца. Пристигаме с големи надежди и отворени сърца, но би било лъжа да кажем, че никога в нас не са се забивали погледите на родителите на другите деца. Нали ги знаете онези погледи, които се отвръщат от вас, пълни със съжаление. Погледите, които казват: „Толкова се радвам, че това не съм аз.“ И погледите на децата им, които също се обръщат настрани. Но приобщаването започва с нас и аз съм завинаги благодарна, че Уайът и всичките му вълшебни хромозоми са наши. Появяваме се.

    Уайът все още не ходи и не говори, така че е много тактичен. Той пълзи точно до типичните си връстници и се навежда за целувка, или нежно опира ръцете си върху тях, за да привлече вниманието им. Гледа внимателно, защото е любопитен. Той иска да ги познае, да им бъде приятел. Виждам го в очите му – той иска да бъде видян, забелязан, да играе с децата. Това е неговият начин на комуникация в момента.

    Приобщаването започва с нас, затова се опитвам да го оставя да върши своето нещо – да взаимодейства по начина, по който уменията му позволяват. Помагам му да осъзнае своето пространство, допира си; насърчавам го изпраща въздушни целувки, вместо да ги лепи по бузите на децата, да маха, да споделя. Понякога той ляга по корем и започва да пълзи като войниче възможно най-бързо и крещи с цяло гърло; когато е радостен. Понякога той седи изправен, развълнуван и размахва малките си ръце, като вика своето дълго и силно „Ааааааааааахххххх!“ В тези моменти имам чувството, че той казва на всички: „Вижте ме! Играйте с мен!” Така прави, защото много пъти другите просто не го забелязват.

    Приобщаването започва при нас. Децата често питат: „Как така той не ходи? Как така той не говори? ”Отговарям по най-добрия начин, по който мога. Отчаяно искам Уайът да бъде разбран, обичан. Родителите питат за неговата възраст и не могат да скрият изненадата си, когато казвам 22 месеца; той е почти 2. „Той е толкова мъничък!“, казват те. Използвам тези възможности, за да се опитам да им обясня всичко важно, с надеждата, че те ще насърчат децата си да общуват с Уайът.

    В началото е изтощително Но включването започва с нас, така че се показваме. И от време на време някой ни дава благодат – като майката в скорошно занимание по музика, която прошепна „Добре е“, докато се опитвах да сваля Уайът от скута й и насърчавах дъщеря й да споделя инструментите, които бяха извадили от общата купчина с него. Това беше такъв контраст с майката, която преди секунди изведе децата и инструментите на нейното дете извън обсега на Уайат и каза: „Нека просто премахнем изкушението от него“.

    Приобщаването започва с нас, така че се появяваме. Истината понякога е, че плача тихо в колата на път за вкъщи, докато Уайът спи. Защото е трудно. Самотно е. И най-вече защото някой ден той може да разбере тези погледи и може да усети тези неща и мисълта за това разбива сърцето ми. Но приобщаването започва с нас и знам, че всеки път, когато се появим и всеки разговор, който имаме, е възможност да отворим врати, умове и сърца.

    Приобщаването започва с нас, но зависи от вас. Така че, моля вижте Уайът, погледнете невероятния малък човек, който е. Задавайте въпроси – ще ви кажа всичко, което искате да знаете. Насърчете децата си да играят с него. Да му бъдат приятели. Обещавам, няма да съжалявате. Дотогава ще продължим да се показваме. Защото приобщаването започва с нас.

    Мария Кетчъл

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *