• УВРЕЖДАНИЯТА, ИТЕРНЕТ И ОНЛАЙН ЗАПОЗНАНСТВАТА

    by  • 27.01.2020 • Нина Жишева • 0 Коментара

    През 2017 г. проучване с благотворителна цел съобщи, че 85 процента от възрастните с увреждане между 18 и 34 години се чувстват самотни и че един от осем човека с увреждане има взаимодействие с някой друг не повече от половин час ежедневно. Статистика като тази подкрепя разсъжденията защо хората с увреждания редовно се задълбочават в света на онлайн запознанствата – защото физическото излизане в често недостъпен свят, за да се срещне лично с някого, е толкова трудно.

    Наскоро започнах отново онлайн запознанства след раздяла в дългосрочна връзка преди година и половина. Изтеглих две приложения (едно след друго, не съм толкова запалена) Bumble and Hinge. И двете, бих казала, бяха насочени към възрастовия ми диапазон (25) и се надявах, че ще успея да намеря партньор или поне ще изпия хубаво кафе с някого.

    Веднага споменах за увреждането си. На снимките си често поставям една моя снимка в инвалидната си количка сред други, но скоро разбрах, че тя влияе основно на потенциалните съвпадения. И аз имах този проблем лично. Потребител съм на инвалидна количка, но мога да извървя кратки разстояния, когато имам добър ден. Когато вляза в пъб, винаги ще се намерят момчета, с които да си поговоря. Висока съм 1.85, приличам на модел. Обяснявам това, защото при такива запознанства първият въпрос почти винаги е „Колко си висока?“ и да, ръстът ми прави впечатление като число, но, като седна в инвалидната си количка … край, никакво внимание! Е, от време на време ми печели съчувствено потупване по главата.

    Скоро разбрах, че много хора са изгубили интереса си към мен поради инвалидната ми количка, като сравних броя на мъжете, които са били заинтригувани от мен, с тези, които са били впечатлени от моята приятелка, която няма увреждане. Въпреки това, аз настоявах, тъй като инвалидността ми е част от мен, така че реших, че ще положа усилия с моите няколко „съвпадения“.

    Поговорих си с един мъж в продължение на няколко седмици и се съгласихме да се срещнем. Той предложи да отидем на разходка, след което да идем и на кафе, но, когато споменах, че ще ида с инвалидната количка, той ме блокира. Друг мъж, с когото разговарях, започна разговора, като ме попита дали всичко „там, долу“ все още работи. Разбира се, веднага го изтрих от „съвпаденията“ си. Това беше само началото на постоянния поток от съобщения, които ми доказаха, моето увреждане представлява проблем.

    Въпросът дали да разкрия инвалидността си, заради съобщения като горните, не беше единственият проблем. През последната година жените с увреждания бяха почти два пъти по-склонни да преживеят сексуално посегателство. Тъй като рисковете от онлайн запознанства вече са големи, аз се притеснявам за уязвими хора с увреждания в такива приложения. Чувствам, че сме лесни мишени за някой, който троли и това може да бъде потенциална и сериозна опасност.

    Така че, да продължа ли онлайн запознанствата? Да, но с повишено внимание. Говорих с няколко по-добри хора, които върнаха вярата ми в човечеството, но определено съм наясно с допълнителната потенциална уязвимост, която може да има човек с увреждания онлайн и ще бъда максимално внимателна

    Кейт Станфорт – преподавател по балет и бивша балерина. Защитник на правата на хората с увреждания и топмодел с увреждания

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *