• ПРИНЦЕСИТЕ С УВРЕЖДАНИЯ НА DISNEY

    by  • 24.01.2020 • Нина Жишева • 0 Коментара

    Когато за пръв път интервюирах за местния магазин на Disney през 2016 г., от Disney Channel току що бяха излъчили премиерата на „Elena of Avalor”. Главната героиня е първата (ако не единствена) латино Disney принцеса. Докато чаках интервюто си, малко латино момиче пърхаше насам-натам в магазина и веднага привлече вниманието на Елена. Тя ахна, закри отворената си уста с ръка и я гледа цяла минута.

    Направих всичко възможно, за да не заплача със сълзи от радост за това дете. Това момиченце – сред хиляди малки латино кандидатки – най-накрая се превърна в Disney принцеса. Черните момичета имат своята Тиана, момичетата от Близкия Изток имат Жасмин, а азиатските етноси могат да се чувстват уважени с Мулан, заедно с приятелката войн Рая. Коренните американци имат Покахонтас. Дори полинезийските момичета, които са толкова пренебрегвани в масовите медии, имат Моана. И така, къде е моята принцеса?

    А аз съм това – руса съм като Пепеляшка, Аврора, Рапунцел, Елза и Анна. Но всъщност има нещо, което много ме различава от тези пет принцеси. Аз имам увреждане. Имам церебрална парализа, резултат от мозъчно увреждане при раждането, което причинява спастични мускули в крайниците и проблеми с говоренето и храненето. Ходя с накуцване, защото мускулите ми са много стегнати. Не ползвам дясната си ръка, защото е малка и свита. Някои хора с церебрална парализа са в инвалидна количка. Някои хора с церебрална парализа не могат да говорят. Имаме различни способности и особености.

    И така, къде е нашата принцеса с увреждания, Disney?

    Не говоря само за хора с церебрална парализа. Говоря за хората с физически и неврологични увреждания като цяло. Технически имаме принцеса в „София Първа” – Касандра, сляпа принцеса, която използва брайлов шрифт за четене на символи и пъзели и бастун, за да избяга от опасността в пещерите и древния храм. Готино, а! Но тъй като е от телевизионно шоу, също като Елена, тя не се счита за „официална“ Disney принцеса.

    Бихте могли да кажете, че официална или не, принцеса Ванелопа фон Швицец от филмите „Wreck-It Ralph“ се счита за принцеса с увреждания с бляскавото си разстройство. И трите филма „Потомци“ имат момиче в инвалидна количка, което се появява на кралския Auradon Prep. Тя е просто фонов герой, но има кратък момент в първия филм. Въпреки че безименната героиня е допълнителна, тя все още е приятна нотка на осъзнатост от страна на Disney.

    Но защо хората с увреждания да бъдат включвани като принцеси в масовите медии? Според GLAAD само 3,1 процента от редовните герои на сценариите за излъчване на сериали по телевизията в Северна Америка имат увреждания – в сравнение с повече от 20 процента от населението – и от тези герои 95 процента се играят от актьори, които не са с увреждане. Холивуд има голям филм, наречен „The Peanut Butter Falcon“, който се фокусира около герой и актьор със синдром на Даун, но той не е получил никаква подкрепа при номинациите. Бродуей току-що обяви кастинг за актьори с увреждания, като един от тях е първият изпълнител в инвалидна количка, спечелил награда Тони миналата година. Докато мейнстриймът наваксва, хората с увреждания все още почти не се предвиждат за екрана или на сцената. Особено когато става въпрос за хубави, грациозни принцеси.

    Представете си моя шок, когато приятелят ми ми изпрати това във Facebook:

    Има ли друго телевизионно предаване, което дори само да отваря мисълта за принцеса с увреждания? Като изключим телевизионното предаване, с което израснах („Артър?“ на PBS Kids, където представиха на малките момичета с увреждания като мен чисто нов персонаж с увреждания? Пораствайки, имах Марина, зайче, което беше сляпо и обичаше да чете на Брайл. По-нов епизод, в който има герой със синдрома на Аспергер, стана много популярен скоро след премиерата.

    Веднага изследвах новата героиня Лидия и бях шокирана от контекста на цитата. Това не беше само кратък епизод, както предполагах. Принцесите с увреждания бяха обект на цял епизод! Епизодът „Проблемът с принцесата“ се излъчи в деня на Свети Валентин 2018, така че се чудя защо това едва сега привлича вниманието ми. Веднага влязох в YouTube и бях взривена и трогната от този епизод.

    Лидия е заместващ учител по баскетбол за предучилищна възраст в училището на D.W. Тя кани всички да се запознаят с баскетбола, но, само ако разполагат с принцески корони. Има дълга коса, която обича, силен и висок глас, тиара, която хвърля отблясъци във всички цветове на дъгата и, разбира се – страст към пеенето. Лидия е невъзмутима и казва, че ще отиде на филм за принцеси, когато е сигурна, че някоя от тях „прилича на нея.“

    Сценаристът Мат Ховърман разумно кара Емили, момиче, което няма никакви уреждания, да изглежда като пълна невежа, когато разбира за уреждането на Лидия. Емили споделя мнението си, което често се възприема от цялото общество: Момичетата с увреждания просто не могат да бъдат принцеси. Според Емили, „Принцесите са перфектни! Това ги прави принцеси.“ Тя дори отхвърля принцесата от реалния живот Ана де Мендоса, защото само носенето на превръзка на окото не е „принцеско“. Но Ховърман и Артур я уверяват, че принцесите с увреждания могат да преодолеят предизвикателствата и да бъдат толкова перфектни, колкото „обикновените“ принцеси.

    „Как може принцеса да избяга от една от тези кули, ако не може да ходи?“, пита Емили в един момент.

    „Може би тя може да направи дъга с рампа чрез своята вълшебна тиара“, предполага D.W.

    По-късно по време на чаеното парти на принцеса Емили, тя среща затруднения в надуваемия замък. D.W., облечена като де Мендоса и Лидия, облечена като Принцеса Професия, я измъкват от затруднението. D.W., носеща лепенката си за око, успешно завързва въже от шаловете за инвалидната количка на Лидия. D.W. се изкачва по замъка, за да даде на Емили „въжето“, докато Лидия издърпва Емили на сигурно място. Този героичен акт учи Емили, че принцеса с увреждания може да направи точно толкова, колкото и всяка една друга принцеса.

    Не е тайна, че обожавам принцесите на Disney . Като малко момиче ми изглеждаха перфектни. Аврора беше грациозна. Бел беше умна и винаги имаше книга в ръка. Снежанка беше приятелка на животните, които носеха пелерината й навсякъде. Пепеляшка имаше онази приказна кръстница и, О, Господи!, умопомрачителната карета. Жасмин беше красива за всеки мъж, който има очи за нея. Мулан имаше перфектната рокля и грим. Списъкът продължава. Като дете се възхищавах на тяхната мечтателност, която ме научи, че и аз мога да бъда Disney принцеса с доста розова рокля като Аврора и красив замък като Пепеляшка.

    Честно казано никога не съм мислила за принцеса с увреждания като дете. Вече се чувствах приета с русата си коса и любовта към розовото, която споделях с Аврора и Пепеляшка. Но като пораснах, с появата на Тиана, Елена, Моана и вероятно Рая, нещата станаха доста по-различни. Сега искам да видя момиче с увреждания като мен да стане част от кралския разказ. Надявам се, че като актриса аз ще бъда гласът на бъдещата принцеса с увреждания, точно като Минг-На Вен (Мулан) и Аули Кравальо (Моана). Това всъщност е моята житейска мечта сега.

    Засега просто не мога да повярвам, че имаме шоу, където вероятността за принцеса с увреждания е основният акцент в един епизод. Нямам думи да благодаря на Ховърман и екипа на „Артур“, че мислят за малките момичета с увреждания и се чудят защо те не се виждат като принцеси. Един въпрос може да прерасне в дискусия и тази дискусия може да прерасне в идея, а тази идея може да прерасне в промяна! Колко ми трябваше този епизод като малка! Чудесно е, че момичетата с увреждания ще гледат този епизод и ще се чувстват специални, защото всъщност са принцеси.

    В края на епизода Емили рисува картинка на D.W. и Лидия като принцеси с увреждания и залепва снимката на кутията си за обяд. „Ние сме на кутия за обяд“, казва D.W. с грейнал поглед, напомняйки ми за онова гордо момиченце в магазина на Disney.

    „Нямам търпение да видя филма!“ усмихва се Лидия.

    Аз също, Лидия. Аз също.

    Емили Кранкинг – предстояща актриса и защитник на хората с увреждания. Първият й филм „Най-доброто лято“ ще излезе по-късно тази година. В момента Емили е стажант в Националната асоциация на съветите за увреждания в развитието. Наскоро тя завърши една година стипендия в RespectAbility, група за застъпничество на хора с увреждания в областта на политиките и развлекателната индустрия.

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *