• ПОГРЕШНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА ИНВАЛИДНИ КОЛИЧКИ

    by  • 20.01.2020 • Нина Жишева • 0 Коментара

    Хората, които ползват инвалидни колики са различни. Някои са се родили с увреждане, поради което имат нужда от количка, други са претърпели злополука или заболяване, в резултат се нуждаят от количката си. Има хора с наранявания на гръбначния мозък, които са парализирани и изобщо не могат да ходят, има и такива, които могат да ходят през повечето време, но се нуждаят от инвалидна количка за дълги разстояния. Има и такива като мен, които използват инвалидна количка 90 процента от времето, но понякога могат да ходят на кратки разстояния с помощта на патерици.

    Хора като мен, които имат злополука или заболяване, което води до нужда от инвалидна количка, преминават през труден преход. Трябва да се научат как отново как да правят нещата, да открият какво могат и какво не могат и да се адаптират към живота в инвалидна количка. Спомням си, че когато за пръв път започнах да използвам инвалидна количка, се почувствах уязвима и не исках да излизам сама, в случай, че нещо се случи или ако се изгубя някъде. Аз също изпитах тормоз и бях съдена за това, че се возя в количка, когато все още можех да измина кратки разстояния, което още повече ме затрудняваше. Един от най-големите ми проблеми беше, че повярвах в това, което правят много други хора – това, че да си потребител на инвалидна количка означава, че имаш нужда от много помощ и не можеш да се грижиш за себе си.

    Разбира се, сега знам, че това не е вярно за повечето хора, така че просто искам да изясня някои други погрешни схващания за това какво могат и какво не могат да правят потребителите на инвалидни колички.

    1. Потребителите на инвалидни колички не могат да живеят независимо.

    Когато разбрах, че ще трябва да използвам инвалидна количка, все повече и повече се опасявах, че никога няма да мога да живея независимо. Тъй като бях нова в използването на инвалидна количка, глупаво вярвах на това, което всички около мен казваха – че „никога няма да мога да живея сама, защото няма да мога да се грижа за себе си“.

    Всъщност да кажеш, че някой в ​​инвалидна количка не може да живее независимо е пълна глупост. Отне ми много време, но в крайна сметка разбрах, че мога да живея независимо; просто имам нужда от малко подкрепа, за да го направя. Да, станах независима, когато получих тази подкрепа в дома ми. Това означава, че, както и всички останали хора, на мен ми отнема еднакво дълго време да се занимавам с важните неща от живота, както и с досадните ежедневни задачи като миене, почистване и готвене.

    1. Не можете да вършите никаква работа, освен да работите в офис.

    Отново много голяма грешка! Ако имате мечтана работа, всичко, което трябва да направите, е да се борите за нея. Може да ви отнеме малко повече време, за да получите квалификация или опит, от който се нуждаете, но ако сте решени, ще стигнете до там! Очевидно има работа, която няма да можете да вършите, но има услуги, които помагат на хората да намерят работа, а при повечето работни места по закон се изисква да бъдат направени разумни корекции, за да се даде възможност на хората с увреждания да работят.

    1. Ще трябва да спрете всички спортове и занимания.

    Това за мен беше голям проблем. Цял живот съм спортувала и един от първите въпроси, които зададох в болницата, беше дали ще мога да плувам отново. Отне ми около 4 години на упражнения и тренировки, преди да ми просветне, че няма значение какво хората казват или мислят; ако исках да плувам, тогава бих могла, просто ще трябва да направя няколко корекции на замаха си (тъй като сега не можех да ритам с краката си).

    Тогава открих местна спортна програма за хора с увреждания и там ме насочиха към за хора в инвалидни колички и адаптивно гребане. В резултат на това сега се занимавам с повече спорт, отколкото преди да седна в инвалидна количка! Може да не се занимавам с това, което се счита за „нормален спорт“, но все пак е спорт и най-важното – все още го обичам!

    1. Никога няма да имате връзка или деца.

    Честно казано, само част от това ме засегна. По време на диагнозата ми бях в дългосрочна връзка и той ме накара да се си мисля, че, ако го напусна, никога няма да бъда с друг човек, така че трябва да остана като негова партньорка. В крайна сметка реших, че греши и просто бих могла да открия своя точен човек и връзката приключи. По отношение на това, че уж никога няма да имате деца, освен ако няма медицинска причина да не можете да го направите, разбира се, че можете да имате деца. Ако има едно нещо, в което децата са добри, то е, че те се адаптират и ако израснат с родител в инвалидна количка, те така или иначе няма да знаят друго и това за него ще бъде нормално!

    1. Не можете да живеете „нормален живот“.

    На първо място, какво е нормален живот? Животът на хората е различен в зависимост от това как са израснали, къде са живели, от приятелите им и от външни влияния. В началото изглеждаше, че това твърдение е правилно. Аз се справях зле с количката и не можех да преодолявам бордюри без помощ! Но, когато развих уменията си, успях постепенно да възвърна по-голямата част от своята независимост. Сега се социализирам, развивам дейност като доброволец, свиря в концертна група, спортувам и живея сама. За мен това е нормалният ми живот.

    Така че, когато следващия път видите някой в ​​инвалидна количка, просто не забравяйте, че той или тя е същият като вас, освен че използва колела, за да се разминете, а не краката!

    Софи Етеридж

    страстен борец от Великобритания за осведоменост в областта на спорта за хора с увреждания и се опитва да накара повече спортни клубове и състезания, които да включват хората с увреждания. Това е така, защото тя продължава да бъде отхвърляна от състезания и събития, както и много други хора с увреждания. Тя смята, че всеки има право да участва в спорта и че повечето спортове изискват само малки адаптации, за да станат достъпни.

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *