• ЗА ДА НЕ СИ МИСЛИМ, ЧЕ СМЕ БРЕМЕ ЗА ОКОЛНИТЕ

    by  • 17.01.2020 • Нина Жишева • 0 Коментара

    По дефиниция тежестта е товар, обикновено тежък. Имам церебрална парализа и ампутация и се движа с инвалидна количка. Ето защо, аз силно разчитам на семейството, помощниците и понякога приятели за моите грижи, включително преместването за тоалетна, в кола и други основни нужди.

    За мен справянето с комплекса да се чувствам като бреме изглежда така – не пия много, така че никой не трябва да ме повдига излишно. Смятам, че не искам да ходя на определени места, защото се чувствам зле, че човекът, с когото съм, трябва да направи много за мен. Въпреки че спецификата може да варира за тези, които имат видими и/или невидими увреждания, аз съм убедена, че не съм единственият човек с увреждане, който се чувства по този начин.

    Не съм сигурна кога е започнал комплексът ми, но си спомням, че с годините, когато започнах да моля хора от семейството или помощник за помощ, открих малко раздразнение, идващо от тяхна страна. Това ме накара да чувствам, че правя нещо нередно или съм в тежест. Това чувство на вина изчезна напоследък заради някои невероятни хора в живота ми. Въпреки че все още го усещам понякога, тези нови хора в живота ми няма да се поколебаят да предложат да направят нещо за мен и ако искам да направя, по-удобно ми е да питам. През повечето време хората са склонни и се опитват да направят всичко възможно. И когато кажат „не“, разбирам ги, приемам го и продължавам.

    Мисля, че най-трудната за мен част от тежестта е да я обясня на хора, които може би ме смятат за глупава или си мислят, че съм неразумна да се чувствам по този начин. Ако имате увреждане, може да сте преживели това и да разберете за какво говоря. Ключовото за мен да преодолея усещането, че съм в тежест беше да осъзная, че съм човек, който има увреждане и се нуждае от повече помощ, отколкото някой, който няма увреждане, и не се срамувам да си поискам помощ. Мисля, че другите хора с увреждания биха се борили по-малко с това чувство, ако говорехме за него открито, както в нашата общност, така и с други хора извън нея. Към тази тема трябва да подхождаме свободно и да започнем разговор как да не се чувстваме като бреме, тъй като никой, бил той с увреждане или не, никога не заслужава да се чувства като тежест.

    Лариса Мартин

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *