• ИМАМ УВРЕЖДАНЕ, НО ТОВА НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ИМАМ ПОЛОВИН МОЗЪЧНА КЛЕТКА

    by  • 14.01.2020 • Нина Жишева • 0 Коментара

    Имам начална прогресираща МС, форма на заболяването, която се появява бързо и прогресира бързо. Така че за времето от първите ми симптоми през 2004 г., докато най-накрая завинаги седнах в инвалидна количка през 2010 г.,

    а) не знаех какво се случваше с мен и

    б) загубих целия си живот, какъвто беше преди.

    Сигурна съм, че всички можем да разказваме истории за неща, които са ни казали, неща, които не ни харесват. И, както обикновено се случва с хората с видими увреждания, те са били най-вече нелепи. Но за тези с невидими заболявания като депресия, тревожност и други проблеми с психичното здраве, коментарите често са вредни и оценяващи. Въпреки че отношението не винаги е враждебно, те могат да бъдат нещо също толкова лошо – покровителственото отношение, например.

    Това, което най-много не ми харесва и съм сигурна, че не само на мен, е покровителството. Гледката от инвалидна количка винаги е на височина на талията! Това веднага кара някои хора да мислят, че имаме нужда да бъдем:

    1. Игнорирани
    2. Съжалявани
    3. Да ни потупват по главата
    4. Да ни говорят така, сякаш сме деца
    5. Да ни съчувстват открито

    Потребителите на инвалидни колички са пълни с анекдоти как са били третирани по този начин, някои много смешни, други изключително дразнещи и обидни. Някой веднъж ми предложи да „науча испански, защото щяло да бъде предизвикателство“, сякаш животът ми не беше достатъчно предизвикателен сам по себе си! Или „Хммм, мисля, че и аз бих могъл да се справя в нещо такова“, визирайки инвалидната ми количка. Тези неща са безсмислени и побъркани. Понякога реагирам, но в повечето случаи не казвам нищо.

    Разбираемо е, че на хората, които не са имали пряк или редовен контакт с хора с увреждания, често им е трудно да разберат. Но ако не можете да измислите нещо, което да кажете и то да не звучи зле, най-вероятно е най-добре просто да си замълчите.

    Това, че има увреждане, не превръща никого в нечовек нито означава, че има само половин мозъчна клетка. Различните увреждания трябва да се третират по различни начини, в зависимост от различните им нива и ограничения. Но винаги по човешки начин!

    Белинда Касъл

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *