• КОГАТО НЕПОЗНАТИТЕ СА ЛЮБОПИТНИ ЗА УВРЕЖДАНЕТО МИ

    by  • 17.12.2019 • Нина Жишева • 0 Коментара

    Имам церебрална парализа и използвам инвалидна количка. Когато излизам, обикновено мразя да се вторачват в мен. Деца. Възрастни. Няма значение. Не ми харесва. Тази вечер обаче отивах към Майкъл и до мен се настани едно семейство. Долових как момиченцето от семейството ме гледа през цялото време. Много добре знаех, че състоянието ми й беше крайно интересно, така че нещата не бяха чак толкова странни.
    Може би щеше да ми бъде много полезно, ако имаше приятел с мен. Може би просто остарявам и искам да обучавам другите за моите възможности и прилики. Кой знае. Както и да е. Семейството с малкото момиченце си говореха как можело да идат на Cracker Barrel за вечеря и, тъй като тя продължаваше да ме гледа, родителите я попитаха как й се струва идеята. Тогава ми мина през ума да кажа, че и аз харесвам Cracker Barrel, за да започнем просто разговор, за да може детето по някакъв начин да ме възприеме. Тъкмо да отворя уста и те си тръгнаха, преди да успея да кажа нещо. Чувствах се наистина зле, защото исках това дете да разбере, че не съм извънземна.
    Няколко минути по-късно моят приятел и аз отидохме до Cold Stone, за да разпуснем със сладолед след тежкия работен ден. На опашката застанахме зад четиричленно семейство – майка, татко, дъщеря и син, някъде около 2-4 годишни. Майката държеше момченцето, а лицето му беше обърнато към мен. Преди дори да разбера, че иска да си поговори с мен, го чух да поздравява и това ме накара да почувствам облекчение. Успях да се усмихна, да поздравя и да разговарям с него за сладолед, а с майка му за лошото време, с което трябваше да се справям, откакто се бях преместила да живея тук.
    Научих няколко неща тази вечер. Има някои деца и родители, които са любопитни. Има и деца и родители, които ви виждат като човек, който изобщо не се различава от тях. И двете ситуации са нормални и важни. Никога не се чувствайте зле от това, което сте казали или не сте, защото има подходящо време за всичко. Поне не оставих хората от двете истории, включително и себе си, да се чувстват напълно сами и неразбрани, както бих правила в миналото. Някои ситуации все още са трудни за мен, но дори и най-малкото ми израстване има значение. Тази вечер се чувствам горда и благодарна.

    Алиса Браун – „Искам хората да видят, че увреждането е просто един допълнителен чип в ежедневието. Мога да чувствам и да правя същите неща като всички останали.“

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *