• КАКВО ВСЕ ОЩЕ ОМАЛОВАЖАВА ПРАВАТА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ (дори и в Съединените щати)

    by  • 04.12.2019 • Нина Жишева • 0 Коментара

    Сега повече от всякога общността с увреждания се бори за равенство. Въпреки че на някои тази мисъл мое да се стори нелепа, това е тъжната истина.

    „Но вие имате закони за тези неща“, е най-честото опровержение. Законът за американците с увреждания (ADA) е на почти 30 години – така че да, има закони, но те са архаични и все още твърде често се пренебрегват. Въпреки че трябва да се направи преглед на законите за достъпност, това не е основният акцент в тази част.

    Общността с увреждания би могла да има утопични закони, що се отнася до достъпността и това не би се справило с корена на проблема. „Какво повече бихте могли да искате?“ е често срещаният рефрен. Да постигнеш най-малкия минимум и след това да очакваш хората с увреждания да са благодарни, е възможно най-добрият механизъм. Вярвам, че докато не се промени начина на мислене по отношение на общността с увреждания, достъпността, такава, каквато я знаем, ще си остане в застой.

    Постоянната маргинализация на вече маргинализирана група е една от най-големите пречки, когато става въпрос за равенство. Независимо дали живеете в Съединените щати, Обединеното кралство или където и да е другаде по света, като сте многократно пренебрегвани и основни права ви биват отказвани, може да се появява ежедневно, когато сте деактивирани. На хората с увреждания често се говори с пренебрежение, игнорират се, омаловажават се, отказва им се достъпно място за паркиране и други. На децата и възрастните се крещи, често биват наричани ​​„източване на обществото“. Някои потребители на инвалидни колички са подложени на словесна злоупотреба от шофьори, че са на пътя, когато няма тротоари.

    Равното третиране често е погрешно разбирано като специално третиране. Ако е необходимо нещо като рампа, която да позволява същия достъп като стълбите, как това е специално третиране? Инвалидността на човек не е неудобство на някой друг. Това предварително създадено понятие се дължи отчасти на структурата на обществото. Ако сте образован възрастен човек с увреждане в Съединените щати, трябва да вземете решение. Можете или да останете вкъщи и да получите чек от правителството, или можете да загубите това право и да излезете сред работната сила. Изглежда просто решение, нали? Но не е.

    Средствата, които възрастните хора с увреждания получават, почти не покриват неща като наем и комунални услуги. Така че, ако има толкова много образовани възрастни хора с увреждания, защо те не работят? Основната причина е, че много фирми просто не искат да наемат хората с увреждания. Често пъти те се разглеждат като отговорност.

    Да предположим, че въпреки тези шансове, те все пак биват наети. След това те се сблъскват с факта, че, като служителите с увреждания, правят средно по-малко от колегите си без увреждания. Как е възможно това? В Съединените щати е законно да се плащат на служители с увреждания по-малко от минималната заплата и дори организации като Goodwill, които трябва да помагат на работниците с увреждания, често плащат стотинки на час. Дори и да ни се изплаща поне минимална заплата, все още има разлика в заплатите и е по-малко вероятно да получаваме заплати или повишения. Сякаш се очаква да сме благодарни за всяка троха, която ни се подхвърли по пътя.

    Ако се постигне печеливша заетост и равно заплащане, има още един проблем. Здравеопазване. Да, това е проблем за повечето. Никой не обсъжда това. Въпреки това, след като човек с увреждания работи, през повечето време (има изключения), той губи всякаква държавна помощ. Това включва достъп до Medicaid и/или Medicare. Липсата на покритие може да означава, че няма лекарства, няма лични асистенти, които да помогнат за къпане и обличане, нямат достъп до устройства за мобилност и много други. Това може да доведе до животозастрашаваща ситуация. Частната застраховка често не покрива необходимото оборудване и услуги за хора с увреждания.

    Често ме питат: „Защо хората смятат, че е добре да се отнасяме с вас и другите с такава липса на уважение?” Моят отговор е: „Защото смятат, че ние нямаме значение.”

    Имаме значение обаче. Ние сме напълно равни с вас, независимо дали това ви харесва или не. Време е да бъдем третирани като такива.

    Мери Фашик

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *