• НЕ МИЙТЕ СЪВЕСТТА СИ С МЕН

    by  • 29.11.2019 • Нина Жишева • 0 Коментара

    С падането на температурите и наближаването на Деня на благодарността хората започват да мислят за зимните празници. Така започва „Коледният сезон“ и неизбежните публикации във Фейсбук, напомнящи на моите привилегировани връстници „Посетете приятелите си, които нямат с кого да говорят или семейство, с което да бъдат в този празничен сезон.“ Вече видях тези чувства на социалните медии и те ме карат да се чувствам зле, да не кажа отвращават ме.

    Въпреки че отговарям на някой от гореспоменатите критерии, аз съм идеалният кандидат за моите връстници да ме „проверят“ по време на коледния сезон. На 34 години съм с физически и психични увреждания. Родителите ми напускат града за продължителен период през ваканциите. Макар че нямам никаква вина, семейството на чичо ми също ме изостави, тъй като те изпокараха с моите родители и най-накрая го отнесох аз. Живеем само на три минути път с кола един от друг, но те не ме канят у тях вече повече от три години.

    Въпреки че моите увреждания правят празниците най-трудният ми период от годината, бих предпочела да се справя сама с депресията си пред обажданията, съобщенията във Фейсбук и предложенията да се събера с познати през Коледния сезон – поне тези, които ме гледат като на обект на благотворителност. Ако въпросните личности наистина се интересуват от истински емоционален обмен, те няма да изискват нито напомняния, нито коледния дух, за да се свържат с мен.

    Честно казано, имам по-голямо самоуважение, отколкото да приемам празнично съжаление, което изглежда по-самопоздравително от всичко друго. Такива увертюри твърде често се стават  способни да се издигнат чрез милосърдие към „слугуване“ на хора с увреждания като мен, вместо да гарантира удовлетворяването на човешките ми нужди. Виждам тези временни жестове на „грижа“ като възхвалявана версия за възрастни от „часовете за обществено обслужване“, които гимназистите знаят, че трябва да се представят, за да влязат в колежа си за първи избор, въпреки желанието си да се „забавляват“ с приятели.

    Всичко това много ми наподобява на миене на съвест, на изкупуване на грехове. С други думи, не съм достойна за дългосрочна комуникация, защото съм интересен човек; заслужавам само временно внимание поради техните нужди – да се вдъхновяват от борбата си, да се уверят, че са благотворителни хора, да бъдат благословени от божествено същество. Както е в случаите с толкова много ученици и обществени часове, коледното благоволение на възрастните, което спира, след като дарят достатъчно от времето си, за да поставят отметка, а именно: „Извърших достатъчно благотворителност за тези, които не са имали късмет този празничен сезон. „

    Докато моите връстници може да ме съжаляват по празниците, предпочитам да се смятат за нещо повече от обект с увреждания на коледните благотворителни дейности. Имам страсти, които ме поддържат ангажирана, свързват ме с външния свят и добавят нещо към Вселената. Обичам писането, фотографията и политиката и имам ценни качества, с които да допринеса към всяко приятелство.

    Въпреки че се мъча през празничния сезон, душа се от астма, от паническо разстройство и депресия, аз не съм изпаднала поради в това състояние поради моите увреждания. Имам покрив над главата си и заветни вещи, които дават смисъл на живота ми. И имам близки приятели, които, въпреки че живеем в различни краища на света, все още поддържат връзка чрез месинджър и имейл, във Фейсбук. Отделят време за мен през цялата година; добавям нещо към живота им, а те – към моя. Постоянната им подкрепа и приятелство е всичко, което ми е достатъчно през празничния сезон.

    Лесли Зюкор

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *