• ТРЕНИРОВКА ПО ЕВАКУАЦИЯ

    by  • 28.11.2019 • Нина Жишева • 0 Коментара

    Двете ми дъщери имаха тренировка по спешна евакуация при стрелба преди часовете ALICE. Ако не знаете какво е това, това е като пожарна тренировка, но се прави, когато в училище започне стрелба. ALICE означава Alert-Lockdown-Inform-Counter-Evacuate. Учениците отиграват евакуацията и след това правят тренировка с полицията. Сякаш „активна тренировка за стрелба в начално училище“ не е достатъчно, за да се чувствам много притеснена, но и чух следната история в училището:

    По време тренировката учениците трябва да бягат за безопасността си, оставяйки учителите си зад себе си. Вратите отвън се отварят и децата излизат към дворовете. По време на тренировката дъщеря ми Ривър, която има синдром на Даун, не пожелала да тръгне – не искала да остави учителите си, дори и когато те настояли да върви, да се спасява. Струва ми се, че учителите не са били подготвени за подобна реакция в колежа, където са се подготвяли за кариерата си. „Активна тренировка за стрелба“ е материя, доста разична от четенето и писането. Сдържайки сълзите си, те настояли дъщеря ми да отиде – „Бягай! Отивай се спасявай с другите деца!“

    И знаете ли какво се случило тогава? Без да бъдат информирани и напълно непреклонни, приятелите на Ривър се върнали и я взели. Те хукнаха назад, хванали я за ръце и я накарали да тича с тях в безопасност.

    Вече плачех с цялата си душа.

    Добре е, че имаме тези тренировки. Ето затова са те – за да правят децата ни по-умели и по-добри. Сега в IEP на дъщеря ми в рамките на Плана за спешна евакуация е записано, че назначеният й парапрофесионалист остава с нея и ще работи с нея за безопасност по време на активна стрелкова ситуация. Отново стомахът ми се свива при визията на дъщеря ми, която бяга ръка за ръка със своята пара през полето зад училището със стотици други деца, разпростирайки се като стадо канадски гъски, издигащи се в паника след първоначалния гъмеж на пушката.

    Тази тренировка ме промени – в началото мразех това, че децата ни трябва да го правят. Но днес аз съм изпълнена с благодарност към нашето училище и полицията, които защитават децата ни. По време на ужасни моменти най-доброто излиза наяве при някои хора. Понякога тези хора са още малки и тичат обратно към училището, за да хванат ръката на дъщеря ми.

    Джени Хаст

    Превод – Нина Жишева

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *