• Запознайте се – Влади!

    by  • 09.07.2019 • Има и такива българи!, некатегоризирани • 0 Коментара

    Много пъти съм превеждала материали за хора с увреждания от чужбина. Много пъти съм се възхищавала на техните постижения, на силата на духа им, на волята им за живот. За нормален, човешки, достоен живот. Като казах постижения, се замислих – там, в белите държави, хората лесно постигат мечтите си. Осигурени са им условията, средствата, подкрепата. Тук, в България, си е друго – трудно е, понякога е почти невъзможно… Но, наистина ли е така? Чувала съм много оплаквания от трудния живот в това, иначе прекрасно парче земя, наречено от прадедите ни България. Разпознах из приятелите, из познатите, които имам, и хора, които отказват да застанат на колене; отказват да се откажат; отказват да приемат, че, имаш ли уреждане, забравяш да мечтаеш, забравяш да живееш като достоен човек. И реших да запозная и вас с повечето от тях.

    Дойде ред и на един изключителен млад човек, който не седи мирен, не се спира дори и за миг. За него най-напред чух от телевизията, след това ме грабнаха шареният му перчем и детските трапчинки на бузите му и най-накрая ме довършиха количките, с които е появява по земните пътища. Запознайте се с Влади, Влади Гюров!

     

    Здравей! Позволявам си да мина на ти, защото много от това, което познавам от теб, го нося в себе си – желанието за живеене, стремежа към постижения, лудостта да опитваш нови неща, отказа да се предадеш пред трудностите… абе, с една дума говоря за оная хубава откаченост на жизнерадостния човек. Такъв ли си всъщност? Кой е Влади Гюров?

    Нито прекалено млад, нито прекалено стар средностатистически младеж в разцвета на живота си. Спортист и авантюрист, който все пак, за да съществува и да прави това, което иска, е завършил две висши образования – техническо и икономическо и работи като всеки нормален човек.

    Как се случи твоето сядане в количката? Вярвам, че този въпрос не те притеснява?

    Поредната нелепа житейска история. То умни такива сред хората, претърпели инциденти няма. По време на тренировка с шосейния ми велосипед уцелих с прилично висока скорост един неправилно паркирал бус на магистралата. Резултатът – счупен гръбнак и обездвижен от гърдите надолу.

    Сам знаеш колко е трудно в България да се сдобиеш с добра количка. Ти как го правиш? Виждала съм те да яздиш истински технически чудеса. Невъзможно ли и е да си осигуриш добра количка?

    В България далеч не само това е трудно, но всичко е въпрос на желание и мотивация. Аз, както и много мои приятели по съдба, сме успели по един или друг начин да си намерим адекватни колички, с които ежедневието ни да е активно и максимално удобно.

    Проблемът не е толкова в намирането на хубава количка, колкото в това някой да ти обясни точно какво е правилното „возило“ за всеки конкретен човек/случай – размери, материали, марка, модел, аксесоари…

    Но с „питане и до Рим се стига“ … важното е човек да умее да задава правилните въпроси на правилните хора.

    Занимаваш се със спорт. Защо? Имам предвид – правиш го, защото, като всеки млад човек, просто го приемаш за доброто занимание за свободното време или защото доказваш неща на себе си и на другите?

    Защото ми харесва. Както за всичко останало, така и за спорта с пълна сила важи правилото „насила хубост не става“. Всеки е добре да се занимава с нещата, които го карат да се чувства добре. Само тогава живеенето не е съществуване и нещата, които правим, имат смисъл.

    Аз имам нужда да надскачам и предизвиквам себе си по всевъзможни начини, просто защото това е, което ме кара да се чувствам жив. Скуката и монотонността според мен убива градивното… затова и бягам непрекъснато от тях.

    Какво би казал на децата и младежите с увреждания в България относно спортуването?

    Горещо препоръчвам на всеки БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ дали е с увреждане или НЕ да опита възможно най-много и различни видове спорт. Голям е шансът да намери този, който да му е на сърце. Спортът е здраве – физическо и психическо. А движението е особено важно за нас, по-обездвижените. Затова, докато дойде моментът, в който най-сетне науката реши проблема ни, трябва максимално добре да съхраняваме и поддържаме телата си.

    Аз си имам един любим въпрос и ще го задам и на теб – Свършва ли животът, когато човек получи някаква увреждане?

    Свършва една глава от книгата и започва нова… нищо повече. А дали ще е по-интересна, интригуваща, завладяваща и т.н или обратното – по-скучна, скапваща, досадна зависи изцяло от нас самите.

    Сподели с нас някоя своя голяма или вече постигната мечта.

    До тук всичко истински желано съм го постигнал. Бил съм на много високо, на много ниско, на дълбоко, на много горещо и на много студено. На сняг, на вода, под вода, във въздуха, на плажа, в гората…Бил съм в нови и непознати местности, села, градове, държави и континенти.

    Грандиозна мечта нямам. Имам само множество желани интересни преживявания, за които действам, за да се случат. Простото мечтаене е тотално безсмислено и деградивно.
    „Действия трябват, не думи“… е казал поетът.

     

    Интервюто взе Нина Жишева
    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *