• Да бъдеш майка с увреждане

    by  • 05.03.2019 • Нина Жишева • 0 Коментара

    Около новогодишните празници осъзнах нещо много просто, но много значимо – разбрах, че съм достатъчна за децата си.

    Аз съм майка на четири, красиви деца и имам тежко увреждане. В резултат на това често се чувствам виновна, че не съм майката, която бях. Често в най-закътаните ъгълчета на главата ми се прокрадва мисълта, че „децата ми заслужават нещо, по-добро от мен“. Много майки мислят същото, но аз смятам, че е особено тежко за тези от нас, които са в ежедневна болка.

    Преди бях майката, която организираше игрите и местата, където вършехме забавни неща, като изрязвахме на тикви, ядяхме огромни количества домашно приготвени бисквити и прясна храна от фурната. Ходехме редовно в парка, трудехме се като доброволци и имахме доста добър живот. Аз се вкопчвам в спомени, когато бях щастлива и усмихната, заобиколена от тиквени вътрешности и щастливи, припкащи деца и плача. Много. Толкова много ми липсва онази майка и съм сигурна, че и моите деца изпитват същото.

    Осъзнаването ми, че съм достатъчно добра за децата си, се случи, когато най-големият ми син дойде при мен с големи новини. Той дойде при мен и обяви, че е транссексуален. С цялата си обич и внимание му помогнах да намери ново име. И за миг не се поколебах. Аз съм онази мама, от която той се нуждаеше в този момент.

    Тогава един приятел на моите средни деца почина. Затова отидохме в магазина, взехме голяма торба с желирани мечета и филм. Вечерта прекарахме с бонбони и говорихме за техния приятел. Говорейки за него, те успяха да си спомнят човека със забавните анекдоти и закачливи приказки… и всичко това, докато гушкаха котките си и гледаха страхотен филм.

    Вече не организирам големите игри, чести пътувания до парка или битките със снежни топки. Не мога дори да свърша много от нещата, от които се нуждае най-малкото ми дете, което има болест на Краб; не мога да го вдигна. Това, което мога да направя е филмов маратон, да чета с часове на боледуващото ми дете и да галя косата му, което е най-любимото му нещо на света. Най-важното е, че винаги съм тук за децата си. Дори когато болката бушува, не виждам добре и не мога да задържам течности, децата ми винаги могат да разчитат на мен.

    Ето така изведнъж разбрах, че съм достатъчна за любимите ми хлапета. Аз съм точно така, от каквато те имат нужда.

    Автор – Shayla Ayn

    Превод от английски – Нина Жишева
    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *