• Социалната изолация и психичните заболявания

    by  • 14.01.2019 • admin, Нина Жишева • 0 Коментара

    Помислете за това какво би било да прекарвате по-голямата част от времето си сам, защото съжителството с други хора е твърде трудно. Чувствате, че другите оценяват вашето психично заболяване и затова се страхувате да се изправите пред света. Вие се оттегляте, за да избегнете това заклеймяване. Това социално оттегляне е много скъпо емоционално. Но това е двупосочна улица – психично болните се оттеглят от обществото – обществото се оттегля от тях.

    Австралийско проучване съобщава, че две трети от хората с психично заболяване, се чувстват самотни „често” или „през цялото време”. Изследванията показват, че за разлика от това само 10% от общото население съобщават за чувство на самота.

    Социалните отношения са важни за всеки в поддържането на здравето, но за психично болните е особено важно. Хората с психични заболявания ценят контакта със семейството. Но семействата може да не желаят да взаимодействат с психично болния член на семейството. Социалната изолация понякога се дължи и на нежеланието на другите да се сприятеляват с психично болните. Обществеността може изцяло да ги избегне. Стигмата, свързана с психичните заболявания, създава огромни бариери пред социализацията.

    Хората с тежко психично заболяване вероятно са най-изолираната социална група от всички. Те биват осъждани, неуважени, превърнати в парии. Те се страхуват от отхвърляне от другите, които могат да се страхуват от психично болните, така че психично болният човек може да се почувства претоварен от усилието да се опитва да създаде нови приятелства. Избягването на всякакъв контакт често е изборът. Или те могат да полагат големи усилия, за да прикрият състоянието си от другите, което води до допълнителен стрес от притеснение да не бъде разкрито истинското им състояние.

    Понякога случаят е, че тежко психично болният остава бездомни. Това само по себе си изолира и тогава те трябва да страдат от двойното заклеймяване, че са бездомни и че са психично болни.

    Друга причина, поради която човек с психични заболявания може да изпита социална изолация, е естеството на тяхното психично заболяване. Социалните фобии като агорафобия или тежка тревожност или депресия често принуждават страдащото лице да се страхува да излезе в обществото.

    Когато някой, психично болен или не, няма достатъчно социални контакти, той го засяга психически и дори физически. Самотата създава стрес, влияещ на здравето. Други засегнати неща могат да бъдат способността за учене и функцията на паметта. Наблюдава се и повишаване кръвното налягане. Това може да бъде причина за депресия и алкохолизъм. Представете си последиците, ако вече сте депресирани или имате други психични заболявания. Самотата може да „развали“ човека. Самотата и загубата на самооценка карат много психично болни да вярват, че са безполезни и така живеят с чувство на безнадеждност и ниско самочувствие.

    Социалната изолация е едновременно причина и ефект на психическия стрес. Колкото повече човек се изолира, толкова повече се задълбочава психическото му състояние. Този порочен кръг обрича много хора с тежки психични заболявания на социална сегрегация и изолация.

    Много хора с тежки психични увреждания казват, че стигмата, свързана с тяхното заболяване, е толкова тревожна, колкото и самите симптоми. Това заклеймяване не само им пречи да взаимодействат с другите, но може да им попречат да търсят лечение, което от своя страна ги излага на по-голям риск от самоубийство.

    Твърде често обществеността не разбира предизвикателствата на психично болните, но и не иска да опита. Ето защо е необходимо да се противопоставим на предубедени социални нагласи, за да намалим дискриминацията и стигмата на хората, които живеят с психични заболявания.

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *