• Изолацията на родителите на деца с увреждания

    by  • 27.11.2018 • Нина Жишева • 0 Коментара

    Възпитанието на деца с увреждания може да бъде предизвикателно и възнаграждаващо, често в рамките на един и същи ден или дори час.

    Нашите емоции като родители са сложни. Същевременно можем да се чувстваме на ръба да се предадем и също да сме готови да отидем до края на земята за децата си.

    Ние изпитваме високи пикове и дълбоки спадове. Ние водим битките на нашите деца, за да им осигурим услуги, назначения, настаняване, разбиране и приемане.

    Често се проваляме и се чувстваме отчаяни. И все пак най-малкият прогрес предизвиква силна гордост и радост у нас.

    Няма учебник за родителство на дете с увреждания. Лутаме се по този път без ясни инструкции.

    Много родители се борят с пълната изолация. Търсим други, които могат да се отнасят към нашите преживявания и които могат да ни уверят, че не сме сами.

    Още повече, че бихме искали да можем да излезем заедно с приятелите, които имахме преди страшната диагноза. Липсват ни много неща

    Искаме да бъдем включени и да имаме приятели, срещи, празнични партита, щастливи мигове. Но тези желания винаги ни ни изпълват с чувството на вина.

    Носейки обувките на родител на дете с увреждания, не винаги е възможно да се срещате с приятели, да купувате билети за шоу или дори да посещавате неформална социална среща. Нещата са различни и ние сме по-самотни.

    Твърдата реалност за родителите на деца с увреждания е такава –

    1. Социалните ни кръгове се променят.

    Когато детето ни беше диагностицирано за първи път, бяхме повлечени във водовъртежа на назначения, специалисти, лечебни планове и терапия. По-късно, когато вече можехме да поемем въздух,  разбрахме, че хората около нас драстично са се променили.

    Вместо да разговаряме с други майки, докато децата обикалят наоколо, сега прекарваме времето си в чакалнята или шофираме насам-натам на срещи.

    Тези свързващи моменти с други родители на училищното парти на детето ви или Хелоуин парада вече се случват единствено в подкрепа на детето ви или стоим на тръни, в случай, че то има нужда от вас.

    Не приемаме случайни покани за срещи за питие по-късно с другите родители, защото детето ви не е част от социалните кръгове на останалите деца.

    Изолацията, което вашето дете чувства, защото е различно и не е напълно включено в групата си, вече се простира и към вас като родител.

    1. Енергийните ни нива се променят.

    Докато замечтани си спомняме за нашия социален живот, преди да имаме дете с увреждания, сега вече просто нямаме енергията, която някога сме имали.

    Много често сме физически изтощени от грижите за децата си – налага ни се да го вдигаме, да се къпем, да се храним, да се преоблечем               непрекъснато бдим над децата си, за да ги предпазим.

    Понякога децата ни имат медицински нужди, които управляваме, а личната им грижа е все още наша отговорност, дори ако децата ни се развиват физически.

    Емоциите ни оказват силно влияние върху нашата енергия.

    Живеем с тревожност и свръх-бдителност, винаги сме готови да се борим със следващото предизвикателство, пред което ни изправят нашите деца.

    Посещаваме срещи, назначаваме терапия, прекарваме часове по телефона и имаме преносими компютри и документи.

    Тревожим се, че нашите деца няма да бъдат приети, или по-лошо, че са били тормозени за това, че са различни. Тревожим се за бъдещето им.

    Нашата умствена енергия често се изчерпва и често приемаме, че е по-лесно да седим тихо, в безопасност, отколкото да  рискува отново да се разочароваме от неуспешни социални опити.

    Част от изолацията ни се дължи на решението ни просто да си останем у дома.

    Ние живеем в режим на отбрана и сме прекалено уморени, за да продължим усилията си да се присъединим към социалните кръгове.

    Тъй като децата ни растат и техните нужди изглеждат по-изразени, е по-трудно да се намерят детегледачи или дори членове на семействата, които да ги наблюдават.

    Забелязваме, че другите родители изглежда възвръщат социалния си живот, тъй като децата им стават по-възрастни и малко по-независими. Гледаме как групи от майки създават връзки и се наслаждават на момичешките си нощи.

    Обръщаме се към интернет, отчаяно търсим други, които са останали вкъщи, не смеят да оставят увредените си крехки или поведенчески предизвикателни деца с детегледачки.

    Браковете ни често стават натоварени, защото рядко имаме време да направим нещо като двойка, като вместо това избираме само да маркираме семейните си задължения, за да изкъпем или да прекараме малко време с другите ни деца.

    Това е, ако имаме съпруг. Много от нас са самотни родители, които вършат тази силна работа сама по себе сами.

    Ако имаме други деца, те често чувстват изолацията точно толкова остро, колкото и ние. Те пропускат да участват в допълнителни учебни дейности или, ако се окаже, че са членове на нещо, ние рядко можем да ги подкрепим като семейство, като посетим представлението им.

    Чувстваме се съвсем сами, изолирани и откъснати от останалата част на света.

    Ефектите на изолацията и хроничния стрес

    1. Психическо прегаряне.

    Постоянното чувство за самота и изолация може да доведе до по-тежки последици.

    Много родители на деца с увреждания имат проблеми с психичното здраве, като например тревожност и/или депресия.

    Да живееш в постоянно състояние на отбрана и повишена бдителност причинява умствена умора и пост-травматичен стрес, подобни на тези, които са наблюдавани при опити, проведени с войници на мисия.

    Остатъчният ефект от хроничния стрес може да доведе до чувство на безнадеждност, повишена тревожност или панически атаки.

    Изолацията комбинира тези симптоми, тъй като родителите могат да се чувстват сами в борбата си и не виждат кроя на тази борба.

    1. Физически проблеми.

    В допълнение към умствената умора, свързана с продължаващия стрес и изолация, родителите могат също така да изпитват и физически проблеми.

    Отрицателното въздействие на стреса върху физическото ни здраве може да включва намален имунитет към обикновените настинки, увеличаване на болката в гърба и шията и главоболието.

    Други хронични здравни проблеми, свързани със стреса, довеждат до влошаване регулирането на глюкозата и имунното функциониране, правейки родителите по-податливи на възпаления.

    Как родителите могат да се справят с изолация?

    1. Намерете други родители с проблеми, подобни на вашите

    Има много родителски групи за подкрепа – онлайн и по места.

    От решаващо значение е да намерите други хора, които имат отношение към изолацията и стреса при отглеждането на дете с увреждания.

    Често връзките и приятелството между нас са това, което ни позволява да се чувстваме по-малко сами.

    1. Наемете надеждни болногледачи.

    Това може да не е толкова лесно, в зависимост от това къде живеете. Обаче, струва си да се положат допълнителни усилия за проучване и да се потърси навсякъде, за да се намери някой, който да се грижи за детето ви. Задължително е да проучите добре кандидатите и да се осигурите напълно дали може да им поверите детето си.

    Свържете се с местните агенции и поискайте препоръките им. Понякога просто не знаете всичко, което е на разположение.

    1. Започнете да се грижите за себе си.

    Често четем статии, които ни разказват колко е важно да се грижим за себе си, да имаме свое време. Клатим глава – много добре ги знаем тези неща, но нашият живот е много по-различен. Ние просто не можем да отскочим с приятелките си за маникюр или педикюр или да изпием по питие с колегите си. Има обаче някои малки промени, които можем да направим, за да се грижим по-добре за психическото и физическото си здраве.

    Често пъти ние просто трябва бъдем настоятелни и да посрещнем другите си нужди. Не е лесно, но не можем да се движим по този труден път на родители на деца с увреждания.

    Родителската изолация е много реална и може да бъде много изтощителна. Ако знаете семейство с дете с увреждане, не го забравяйте

    Ако не сте сигурни как можете да помогнете, ето някои бързи и лесни съвети:

    Най-важното е, че се нуждаем един от друг. Нуждаем се от помощ. Нуждаем се от подкрепа.

    Да, за това са нужни много хора, но родителите, които имат деца с увреждания, се нуждаят особено от усилията на общността за предотвратяване на изолация, за да не прегорят, за да не изпушат.

    Материалът е от интернет https://sg.news.yahoo.com/isolation-feel-parent-kids-disabilities-173008767.html 

    Автор – Laurie McLean

     

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар