• ТЕЛК-ът КАТО ХИТЪР ИНСТРУМЕНТ, КОЙТО НИ ПРАВИ БЕДНИ И НЕДЪГАВИ

    by  • 30.08.2017 • "От Системата, с любов" • 0 Коментара

    От известно време в България много се заговори за реформа в социалните политики, най-вече реформа в оценяването на уврежданията, трудовата реализация на българите с увреждания, чудовищната безработица сред хората с увреждания у нас. Правителството нарцистично твърди, че всичко е в името на хората, аз твърдя, че ни лъжат цинично и безсрамно. Всички вие, които аз се опитвам да убедя в правотата на твърденията си, ги оспорвате и сте склонни да градите надежди към сизифовите мъки на поредното правителство така да извърти нещата, че те да звучат по новому, но фактически да си останат както преди. Затова искам да споделя една тривиална история, от тези, които ни се случват всеки ден.

    Мой добър познат, млад човек, живеещ в момента в държавна услуга за млади хора с физически увреждания, завършил успешно средно професионално образование, пожела да започне работа. Срещна се с работодатели, подаде документите си, като приложи и ТЕЛК-решението си. Работодателите любезно приеха кандидатурата, но ТЕЛК-решението му ги стресна и решиха да се консултират по въпроса с експерти по трудова медицина. От там бързо и акуратно отговориха – момчето не може да започне работа, защото не може да стои изправено и физическият труд му е противопоказен! И историята свършва дотук!

    Но, все пак, нека да я разгледаме тази история по-подробно, да приложим документи.

    Та, моето познато момче не може да върви, но толкова. Здрав е в ръцете, има си запазен интелект, лесно се социализира с непознати. Завършил е професионална гимназия. Живее в държавна социална услуга за хора с увреждания. Има огромно желание да се махне от там, но много добре съзнава, че не работи ли, тази му мечта се превръща в невъзможна мисия. Упорито си търси работа, вярва на занимавките, които правителството му пробутва за „активните“ си политики и стратегии за борба с безработицата сред хората с увреждания. Прави контакти моят познат с различни работодатели през ден. Разговаря по телефона, среща се лично. На една такава лична среща във фирма, в която развиват и производствена дейност, работодателят се направил на заинтересован и му поискал документите. Подал моят човек диплома за завършено средно образование, CV, заявление за постъпване на работа. Добре, но съпричастният работодател поискал и ТЕЛК-решението на момчето, защото не му стискало да не се съобрази с него. И целият оптимизъм и ведра мисъл у мен се изпариха в момента, в който научих всичко това. В съзнанието ми като светкавица се стрелна едно огнено „Няма да ти се получат нещата, момче!!!“, но реших да не бъда много черногледа и да изчакам. Защото, ето какво е написал някой глупав лекар в безценния документ на приятеля ми.

    Да си поговорим за терминологията, използвана в тази вездесъща за човек с увреждане хартия, наречена с главни букви ТЕЛК – Териториална експертна лекарска комисия.

    Първо – Спина бифида не е заболяване, а „вродена аномалия в развитието на гръбначния стълб и гръбначния мозък, при която има отвор в гръбначния канал, през който е възможно да се подава част от гръбначния мозък.“ (http://www.puls.bg/health/children/news_13203.html  ). За мен, средно интелигентен човек, това означава, че на новородено със спина бифида не може и не бива състоянието му да се определя като диагноза, а именно като вродена аномалия.

    Второ – подчертала съм специално за неосведомените как с лека ръка се решава живота на човек и то пожизнено! Защото нашето момче не може да използва краката си, но всичко друго му е наред, то автоматично е определено на 95% негодно за труд. И това е! Няма хънта, няма мънта! Не ставаш, мой човек, и си налягай парцалите.

    Трето – защото нашият човек не може да ходи, умниците от ТЕЛК-а сямат, че да се труди му е абсолютно вредно! Точно толкова му вредно, колкото е и да заема изправен стоеж! И не ми казвайте, че не сте съгласни, че всичко това, ако не звучеше напълно абсурдно и безумно, то щеше да бъде цинично и накърняващо човешкото достойнство на всеки, освидетелстван по този начин.

    И четвърто – тази дамга е лепната на челото на моя приятел за цял живот – решението е пожизнено!!! Тук отново няма хънта, няма мънта и пак опираме до налягането на парцалите. Никой не го е питал умее ли да върши работа с ръцете си, знае ли езици, може ли да работи с компютър, изобщо какви умения, знания и квалификация има. Когато, преди години, аз останах без работа и отидох на борсата като безработна, един остроумен чиновник от там изобщо не си обели и дума с мен, а първо прочете ТЕЛК-решението ми и ми каза, че няма как да ми търси работа като майстор на кабърчета, пликове за плод зеленчук, мартеници, щото такива неща вече никой не правел. Аз се опитах плахо да му споделя, че имам висше образование, че знам чужди езици, но той ми размаха решението пред носа и се развика, че аз можело много неща да знам и да мога, ама в ТЕЛК-а ми пишело кабърчета, мартеници и кесийки за зеленчуци и нямало смисъл да говорим повече. Точка! Така и не ме срещна с нито един работодател. Няколко години по-късно, отново попаднах на борсата, но вече си бях сменила решението. Не че новото вече беше нещо свястно и смисено, но за мартеници и кабърчета не се споменаваше. Бяха започнали да ги правят в Китай. Господинът, като ме видя, се плесна по челото и ми каза – ама, вие не се отказвате, а!? Нали ви казах…, но не довърши, защото този път в ТЕЛК-а ми пишеше, че не ставам за физически труд, но за интелектуален направо съм се успала. Бедният човечец зяпна безпомощно, вторачи се в мен и след дълга пауза отпаднало ми съобщи, че и интелектуален труд не може да ми намери, че работодателите не търсели и такива хора с увреждания. Иди ги разбери тия работотадели.

    Но, да се върна на моето момче. Въпреки категоричното си и безмилостно ТЕЛК-решение, човекът се беше усетил вече достатъчно голям и зрял и решил да търси работа. Радостта го заляла, когато попаднал на работотдател, който му казал давай документите и ще видим. Светеше от вълнение и трепет. Не беше кой знае каква работа – щял да сглобява някакви електронни джаджи. Ръчна работа, не висококвалифицирана. Но той щеше да се труди, да се усети като стойностен човек, да се провери, да си повярва. Щеше да си изкарва хляба с труд. Просто трябваше да го видите. Няколко дни се хвалеше наляво и надясно, че си е подал документи за работа и чака да му се обадят и да му кажат кога да отива да започва. Гледах го и ми се свиваше сърцето, защото аз съм била в неговата еуфория и съм падала много болезнено от неговото високо. И, да! Дойде този момент. Моят приятел получи писмо, към което беше приложено и един друг документ.

    Даааммм, това, правителството, е много хитра работа. Хитра като лисицата на Радичков. Гръмко заявява, че за милите хора с увреждания сърцето си вади, та да им свети – твори стратегии, измисля едногодишни, двугодишни, петгодишни, многогодишни планове за борба с безработицата сред увредените българи. Създава социални предприятия за хора с увреждания и в същото време пише закони, с които забранява на работодателите да назначават хора с увреждания, защото трудът им е противопоказен. „Загрижени“ доктори твърдят в ТЕЛК-решенията, че човекът е на 100% нетрудоспособен, защото не може да стои прав. Така и работодателят на нашия млад приятел се стреснал от 95-те му процента негодност, определена на гьоторе, както казваше баба ми, от глупавата ТЕЛК-комисия. Веднага се обърнал към службите по трудова медицина със запитване и молба за становище. И становището не закъсняло. Пристигнало скоро и отсякло – човекът не става! Физическият труд му е противопоказен и не бива да бъде каран да стои прав! Точка! Дори не просто точка, а една огромна, строга, категорична, неотменима

    ТОЧКА!

    или казано иначе оттук нататък, господине, оставяш всяка надежда за трудова реализация, връщаш се в социалната си услугичка и вегетираш там до насита.

    Та, защо написах всичко това? Надявам се вече ви стана ясно защо това ТЕЛК-свидетелство не само не ни върши никаква работа, ами съсипва живота ни. Обрича ни на мизерия, пренебрегване от останалите, бедност, безнадеждност и унищожава бъдещето ни. Запраща ни в контингента на социалното подпомагане – защото сме бедни – за да осигуряваме заплатите на армии чиновници. И после да не се чудим ни най-малко защо тези чиновници са хванали ТЕЛК-а с нокти и зъби и не го пускат. Освен чиновниците, които ни пишат писма, че за нищо не ставаме, ние храним и докторите от ТЕЛК-комисиите. От тях явно лекари не става и, ако не сме ние, какво ще правят? Затова и те кански крещят и неистово ни плашат, че без ТЕЛК умираме до 3-4 месеца. Зад този документ се е наредила една цяла верига, която точи облаги от него и затова така се бунтува срещу всяко споменаване за премахването му. И в цялата тази тарапана, човекът с увреждане си седи с хартийката в ръка и съсипан живот пред себе си. Уплашен, предубеден, дълбоко вярващ, че без ТЕЛК-а е напълно изгубен. Е, човеко с увреждания, прочети тази статия и си направи сметката кой обира келепира от цялата галимация и какво остава за тебе от нея.

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар