• Индивидуален план

    by  • 21.06.2017 • "От Системата, с любов" • 0 Коментара

    Част от индивидуалния ми план

     

    Индивидуален план

     

    След толкова години борба за достоен живот, гонене на цели и тяхното изпълнение, преживях отново болката да се почувствам като мекотело, което не можеш да различиш от останалите твари… Завръщайки се един ден от работа видях на лаптопа си някаква хартия. Гледам, пише ИНДИВИДУАЛЕН ПЛАН ЗА СОЦИАЛНА РАБОТА. Ха, казах си, това ще е поредното тъпо нещо, чакай да го прочета поне да се посмея на нечия глупост, която нямам намерение естествено да подписвам.

    Между другото, първо ще вметна, че работя от 2002 година в библиотека „Родина”, гр. Стара Загора, участвала съм в много акции, семинари и всякакви събития, свързани със защита правата на хората с увреждания. Завършила съм две висши образования, всичко с цената на много труд, трудности, свързани с достъпността на средата и естествено с помощта на мои приятели.

    Докато четях този т.нар. Индивидуален план, се почувствах направо срината със земята, беше написан и съставен от хора, които дори не са могли да оценят индивидуалната ми същност, не са могли да разграничат всеки един човек с неговите качества, зачитащи личността му. Докато четях поредните глупотевини, като например, че запълването на свободното ми време е свързано с това, че съм активистка, работи в библиотека Родина и посещавам симпозиуми (… работата ми в библиотека Родина е чисто професионална, а не за да си запълвам свободното време ). Казах си, „О, защо се вдълбавам толкова, просто ще тегля един хикс и да пътуват по пътя на глупостта и ограничеността”… Обаче една точка прикова вниманието ми – МЕРКИ ЗА ИЗВЕЖДАНЕ ОТ СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ИНСТИТУЦИЯ. Под нея с два реда нечий гениален мозък (по всяка вероятност на социалния работник) бе измъдрил следните изречения: „Няма собствено жилище. Няма роднини, семейство и близки, които да се грижат за нея. Има нужда от медицинско и социално обслужване. Не се препоръчва извеждане от институцията”. Това не бяха мерки, това бе присъдата, която ми даваше безмозъчната глава на поредния чиновник в лицето на социалната работничка, благоволила да мисли за моето благо. Аз съответно реагирах със зачеркването на последната страница с огромен хикс, по един хикс на всеки един подпис от т.нар . Комисия от вездесъщи лица (шайка разбирачи, изключвам личния си лекар, когото много уважавам, чийто подпис също зачеркнах в гневната си реакция)… какво да кажа, чиста Пародия, моят живот явно е майтап и формалност за други…

     

     

    Людмила Борисова, пишеща от калабълъка на Сакатлъ баир в Стара Загора

     

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар