• ТИ СИ АЗ И АЗ СЪМ ТИ (вълшебните думи на една Майка)

    by  • 09.05.2017 • Твоята позиция • 0 Коментара

    „Синът ми е аутист. Роди се задушен. Увреждането е предизвикало изменения в мозъка, вследствие на които, на около две години разви аутистично поведение. Вследствие на което аз умрях. Бях мъртва дълго време. След това възкръснах.

    Днес моето Аз няма нищо общо с предишното ми Аз. Днес не работя за една от най-известните марки в света на технологиите. Не съм част от голям международен екип. Не живея в София. Не получавам заплата. Напуснах работа, заживях на село, надебелях (с 20 килограма). Днес съм майка на дете аутист. Днес съм лекар, адвокат, учител, психолог и най-важното – единственият приятел на сина ми, поне за момента. Днес съм любов. Днес съм болка. Днес съм жива. Днес осъзнах, че, ако мога да се върна назад, бих избрала отново същия път. Единственото, което бих искала да променя, е времето, което загубих в самосъжаление и сълзи, да го посветя на сина си. Бих го прегръщала повече, бих му казала, че го обичам такъв какъвто е и че той не е виновен за нищо. Бих се смяла повече и бих му разрешавала да крещи с пълно гърло, защото знам, че това го прави щастлив и му харесва. Бих му казала, че да си аутист не е клеймо и не е нещо зловещо и лошо, че той не е лош и зловещ, а различен. Че да си различен всъщност е готино. Че аутизъм значи различен, нов и интересен. Бих му казала, че аз също вече съм аутист, защото той съм аз и аз съм той. Че света, в който живеем двамата, е зъл и жесток, не защото е зъл по рождение, а защото не ни разбира и се страхува от нас. Нормално е, когато те е страх от нещо, да си нервен и нападателен. Че този свят няма да остане същият, защото аз и той, и милиони други като нас ще го променим. И ако той все пак не поиска да се промени и избере да бъде зъл и жесток, тогава ще си създадем нов свят – аз и той – и милионите като нас и няма да ни пука за мнението на остарелия, изоставен и забравен стар свят. Бих му казала, че той не е болен. Бих му казала, че е много по-здрав и нормален от половината политици, управляващи в момента. Бих му казала, че интелектуален дефицит не означава духовен дефицит. Бих му казала, че е пеперуда и няма смисъл да се мъчи да бъде какавида, защото никога няма да бъде щастлив от живота на какавида. Ще бъде щастлив сред себеподобните си пеперуди, там, високо в небето – по-близо до облаците и слънцето. По-близо до Бог. Бих му казала, че има най-красивите крила и най-чистото сърце, които съм виждала. Бих му благодарила, че с появяването си ме промени и ме спаси. Бих му казала, че Бог го обича толкова колкото и всяко друго дете, птиче и мравка и, че в очите на Бог всички сме прекрасни и обичани. Бих му казала толкова много неща… А защо не съм ги казала досега? Не съм му ги казала, защото се страхувах. Страхувах се, че няма да ме разбере, че докато му говоря просто ще ме подмине, сякаш не ме чува. Сякаш думите ми нямат никаква стойност и не означават нищо за него. Страхувах се, че няма да ме прегърне както си представям, че би трябвало да направи. Страхувах се, че просто ще включи лаптопа и, сякаш нищо специално не се е случило, ще си пусне детското, което е гледал пет-шест милиона пъти. Страхувах се, че този ден ще бъде един от всичките обикновени и напълно еднакви дни за него. Страхувах се да не ме отхвърли и да разбие сърцето ми, страхувах се и не ме е срам да си го призная. Но страха може да се победи само, ако се изправиш срещу него и го преживееш напълно и докрай. Затова днес ще му прочета този текст и не ми пука, че е само на пет и не ми пука, че може изобщо да не разбере думите, защото думите освен смисъл имат вибрация, звук и предизвикват чувства. Дори и да не разбере семантиката, ще усети чувството и това чувство ще се отпечата в сърцето му. И сърцето му ще отговори на моето сърце също с вибрация и чувство и аз ще знам, че мечтата ми се е сбъднала – синът ми е разбрал, колко много го обичам, колко съм щастлива, че е избрал да се роди точно при мен. Разбрал е, че той е моят спасител, защото той е този, заради който се върнах от Нищото и той е този, заради който ще създам нов свят!“

    Жасмина Тонева

    Благодаря на госпожа Тонева, която ми позволи да споделя вълненията й с всички нас!

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *