• КАК ШЕСТИМАТА БРАТЯ И СЕСТРИ СПАСИХА СЕДЕМ ДЖУДЖЕТА ОТ МАГИЯТА НА СНЕЖНАТА КРАЛИЦА

    by  • 11.11.2015 • Страшни приказки • 1 Коментар

    Да, Снежната царица беше успяла да счупи омагьосаното огледало и да духне по едно стъкълце в сърцата на всичките седем джуджета в двореца. И сърцата се бяха вледенили. Напълно! Джуджетата продължаваха да живеят заедно, да се разминават по коридорите на двореца, но не се разпознаваха, не си помагаха, мразеха се един друг, караха се непрекъснато.  От всичко това в двореца настана страховит студ – дори случайните посетители потръпваха от ледения мраз и напускаха със заскрежена душа. А Снежната царица седеше на трона си и просто сияеше от щастие – господството й беше пълно. Размахваше вълшебната си пръчица и джуджетата се размятваха наоколо, сякаш бяха закачени за нея с невидима нишка. Едно-две се опитваха да се откъснат от магията на пръчицата, но стъкълцето в сърцето ги бодваше, наместваше се още по-добре на мястото си и смръзваше цялата душа.

    Славата на пълновластната Снежна зла магьосница се понесе надлъж и нашир по света. Много хора искрено съжаляваха милите малки джудженца, но улисани в своето си ежедневие, успяваха само да вдигнат безпомощно рамене, да проронят по някоя и друга сълзица и да въздъхнат тежко с дълбоко умиление. Много други царици искаха и те да станат толкова властни и така да подчиняват и своите джуджета, та на нашата ѝ се наложи да започне производството на вълшебни зли огледала и да ги предлага даром на колежките си. Нещата така се разраснаха, че в цялата страна не остана едно адекватно, незамразено джудже.

    В същото време, в другия край на страната, недалеч от царството на Снежната кралица, шестимата братя и сестри, юнаци, много се безпокояха от случващото се, за поголовното замразяване на джуджета. Дълго мислиха какво да направят, чесаха главите си, търкаха брадите си, опитваха се да заемат мъдри пози, потърсиха помощ от приятели. И все така, докато един ден на единия брат не му хрумна забележителната идея, да отидат при джуджетата и да ги поканят на разходка. Ей така, на една проста, делнична разходка до реката, която лениво тече край стените на ледения град на Снежната кралица, да надникнат във Вълшебната пещера на Божиите очи.

    Какво се случи там, дали чудният свеж въздух омая главите им, дали топлият есенен вятър разтопи ледените им сърца, дали самата възможност да се почувстват свободни, за първи път усетили свободата и безкрая на големия свят? Дали защото с тях беше отишъл и добрият вълшебник Чичо Кольода, който заведе всяко едно джудже до входа на Вълшебната пещера? Дори отнесе на ръце най-дребното джудже вътре, сложи го на огромен камък, сякаш на специален каменен трон, за да усети топлината на слънчевия поглед на Очите на Бога. Не знам и не ме питайте! Но сърцата на седемте джуджета се стопиха и те видяха света в друга, много по-красива и лъчезарна светлина. Сигурна съм, че от този ден нататък, те никога няма вече да са същите.  Колкото до Снежната кралица…. Какво за нея? Тя интересува ли ви?

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    One Response to КАК ШЕСТИМАТА БРАТЯ И СЕСТРИ СПАСИХА СЕДЕМ ДЖУДЖЕТА ОТ МАГИЯТА НА СНЕЖНАТА КРАЛИЦА

    1. Людмила Борисова
      12.11.2015 at 9:00

      Снежната кралица може би няма да сияе вече толкова от щастие

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *